Зависима съм от другите .Помощ!

[withoutyou]

Здравейте! Не съм тийн ,но нямам с кого да споделя, затова пиша тук.На 20г. съм момиче. Проблемът е, че изпитвам нужда да се харесам на всички и когато хората не се държат, както очаквам изпадам в депресия. Има една позната, с която сме колеги в работата и тази позната е така да се каже, с репутация и с която не сме били чак близки, но преди ми обръщаше внимание и ме заговаряше и с каквото съм могла, винаги съм й помагала за служебни работи. Не знам какво и стана изведнъж започна да обръща внимание на приятелката ми, а мен спря да ме отразява и двете са станали доста гъсти. Разбрах, че сега търси нея за служебните неща и си звънят по тела да се чуват. Усещам, че с мен се държи едно дистанцирано, а аз винаги съм и вършила работа и ми стана тъпо. Помислих си, че може да има нещо и реших аз да я заговоря за общи работи, но тя ми отговори с една дума и не ме отрази особено и се почувствах така сякаш и се подмазвам :(.Aз просто искам да съм в добри отношения с всички. Не знам дали всичко това е наистина така, или е плод на въображението ми и пресилвам нещата, защото в крайна сметка ние с това момиче дори не сме близки. Проблемът е, че това не е само с нея, постоянно се притеснявам какво си мислят другите за мен и как изглеждам в очите , влияят ми всякакви хора - и ме е грижа какво си мислят за мен познати и непознати, и близки и далечни и ме е яд, че не знам как да променя това. Много моля за съвети! Благодаря!

[Pug_306]

Пресилваш нещатата, не може с всички да си в топли отношения!

[corbV2]

Имаш ниска самооценка и търсиш одобрението на околните, за да си я повдигнеш. Най-дребният жест, който не отговаря на очакванията ти, може да потвърди притесненията ти и да те събори. Същият съм, знам какво ти е. Аз съм открил корена на проблема при мен, но не мога да се справя все още. Започни да посещаваш психолог!

[withoutyou]

Благодаря ви за мненията! Може би наистина пресилвам нещата, но мисля много често за такива неща и не знам как да спре да ми пука за хората и то за хора, които изобщо не ме познават...Очаквам и още мнения и съвети!

[GuardianAngel]

Пффф...наистина ли ти трябва одобрението на хората за да бъдеш себе си и за да си щастлива ? Че те сигурно 98 процента от хората в живота ти не заслужават дори да погледнеш към тях...я се стегни.Дори любимите ни хора могат да ни разочароват..каму ли някви непознати..не трябва да си зависима от никой иначе много ще страдаш !

[GLaDOS]

Хвани си приятел за да се концентрираш над него.

[пошляпватора]

Възможно е колежката ти да е усетила, че си от зависимия, нуждаещ се тип и това да я кара да се чувства некомфортно около теб, затова се "сгъстява" с приятелката ти, която може би е по-ненуждаеща се и по-отпусната. На 20 години все още да вярваш, че можеш да си в добри отношения с всички е наивно. Шапка ти свалям обаче, че все още не си се отказала, и че все още поне се опитваш.

Да те психоанализираме през форум е загуба на време, но според мен като ти чета темата ми се струва, че си израснала в семейство в което имат големи очаквания от теб и никога не са доволни от постиженията ти. Ти ще кажеш дали е така. А относно дали можеш да се промениш и щастието ти да спре да зависи от отношенията ти с околните - можеш. Дали искаш си е твоя работа. Добрите взаимоотношения често са автоматичен процес. Както няма реклами за хляб и вода, така и когато си паснеш с някого няма нужда да полагаш огромни усилия да поддържаш добра връзка с тях и да усещаш че усилието е едностранно. Колежката ти и приятелката ти вероятно са си паснали автоматично и без усилия, и не бива да приемаш техните взаимоотношения лично, като обида / пренебрежение към себе си, а по-скоро като доказателство че за всекиго има по някого.

Успех и се надявам да си спомниш, че не бива да си губиш времето с хора, които не ти отвръщат на усилията.

[withoutyou]

Благодаря ви! Според мен едва ли е усетила ,че съм зависима,защото не ме познава дотолкова, а и ние сме просто познати.Може и аз да преувеличавам,но не мога да съм сигурна.По едно време се чудих дали да питам приятелката ми дали това момиче е говорило нещо за мен, но после се отказах, защото ако момичето разбере че съм се интересувала, само може да се възгордее... Не искам да си мисли,че и се подмазвам,защото е влиятелна персона и защото искам да сме в
добри отношения. Но и не знам как да се държа, когато се засечем и разговарят пред мен. Не искам да изглежда изкуствено.

[sunfl0wer]

Това, което аз и ти имаме се нарича anxiety disorder, по-конкретно social anxiety (което дава род и на други подобни disorderи, които вървят ръка за ръка, но има Гугъл за тази цел :D ). Дължи се най-вече на ниска самооценка. На психическа основа е и си се води заболяване. Тежко е, но се свиква, а относно преодоляването му - трудна задача е и за мен, макар че като че ли съм започнала да го пречупвам малко по малко.
Ще се опитам да ти обясня моето състояние колко тежко беше преди, та може дори да те успокоя малко, защото даже ми е трудно да повярвам, че може да има някой на същото дередже, ама знам ли:

Притеснение относно това какво ще си помислят за теб - особено в ново обкръжение - как ще те възприемат, дали ще те обсъждат. Притеснение относно това какво мислят за държанието ти, за външния ти вид, за характера ти, за облеклото ти. Следене на всяка реакция на човека след всяко нещо, което му кажеш - гордост ако си накарала някого да се засмее, сдухване ако човекът не ти отговори или не реагира позитивно. От подобни неща почват и филмите - дали си е помислил, че му се мазниш, че те интересува какво мисли и т.н - ти не искаш той да си мисли това, за да не се възгордее и за да не те възприеме като по-слаб психически човек, а то всъщност е така.

Страх от подигравки, от присмиване - дори когато чуваш някой да се смее зад теб на улицата се чудиш дали не е на теб.
Слагане на маски, дори несъзнателно, за да се харесаш повече на човек. Чувство, че не си достатъчно интересна и, че досаждаш. Страх да направиш нещо пред някого - да танцуваш, например, защото си мислиш, че не можеш да го правиш и те е срам дори да опиташ, защото можеш да бъдеш съдена или да ти се подиграват.
Страх, ревност, неувереност, когато някой очевидно хареса друг повече от теб.

Тук идва и едно доста по-банално и глупаво нещо - Страх и неувереност преди да си качиш някоя снимка в социалната мрежа / триене на снимка или сдухване, ако не е получила достатъчно "харесвания".
Тук по същата логика - страх да изразиш пред някого какво харесваш, защото може да има различно мнение от теб и да те помисли за задръстен, или нещо подобно и да те обсъжда.
Постоянно търсиш одобрение в очите на хората. Искаш да те харесват или поне просто да не си мислят нищо негативно за теб.

А тъпото е, че половината от тези хора дори не ги познаваш. На теб не ти пука за тях. Те не играят съществена роля в твоя живот. Ти това напълно го осъзнаваш, но продължаваш да се сриваш психически, когато се случи нещо подобно от описаните неща по-горе.
Това те кара и да правиш от мухата слон, защото даваш прекалено много значение на детайлите и дори най-малкото подобно проявление те кара да си мислиш най-лошото - за себе си.

Това е историята на моя живот и ме преследва всеки изминал ден без изключение. Виждам как на хората около мен, с които съм си говорила, не им пука за такива неща и ги смятат за дреболии. Опитвам се да бъда като тях, но по някаква причина не ми се получава. Не знам защо. Осъзнавам колко е глупаво и как не си заслужава да си хабя нервите, но просто не става, не е толкова лесно, колкото казват.

Това, което ми помага да се боря е, че осъзнавам как има най-различни хора. Има хора, които са изпълнени със злоба и завист, има такива, които няма да покажат симпатии към теб дори и да имат. Също така има хора, които разпространяват фалшиви и глупави слухове за другите или още по-зле - такива, които вярват на тях.

Ще се сблъскаш с много характери и с много от тях няма да си паснеш. Важното е да си гледаш живота, да преследваш целите си и да не даваш на никого да ти препречи пътя. Научи се да се харесваш такава, каквато си, концентрирай се на тази самооценка, знай, че най-близките ти хора са до теб, защото има причина и мнението на непознатите няма да има никакво значение.

Относно това момиче - сама каза, че не я познаваш, нито тя теб. Ходи си на работа, гледай си твоя живот, това какво тя мисли за теб няма да повлияе никак на него.

Стараех се да бъда изключително изчерпателна, за това се извинявам за дългия пост.

[пошляпватора]

Як блог.