View Full Version : Сама завинаги?
От 1 година живея в нов град. Публикувала съм и преди нещо подобно на това, но не мога да се справям с нещата.
На 15год. съм. От нашия клас има 2 момичета, с които се разбирам (Останалите ме използват).
С тези 2 момичета, докато сме заедно винаги те си говорят. Днес излязох с тези 2 момичета. Те бяха започнали да спорят за нещо, аз исках да ги спра, защото щяха да се скарат. Не ме чуваха, вървях след тях, не им дремеше къде съм. Разбираме се, но защо не ме чуват. Не са някакви гаднярки, но ми писна. Имам чувството, че съм невидима. Задавала съм си безброй пъти този въпрос "Аз изобщо съществувам ли?". Когато искам аз да кажа нещо, никой не ме чува. Това е така с всички, дори вкъщи, през учебните часове, когато правя проекти.
Бях се записала в 1 клуб по изобразително изкуство и там не успях да намеря приятели. Пак е същото, явно не съм интересна. Никой не ме чува, на никого не му дреме за мен. Липсва ми предишния град, имах си компания и ме уважаваха. Все още се срещаме, но не можем толкова често. Писна ми всяка вечер да се прибирам разстроена.
Човек съм с голямо чувство за хумор. Не съм срамежлива - напротив. Как да си намеря приятели, като винаги накрая ме игнорират. Имам мечти и цели, но понякога не ми се живее. Когато в даден момент ме игнорират отново, напускам мястото и си намирам някакъв ъгъл където да си блъскам главата и да цивря.
Писна ми!
Приятелите за мен са много важни, но ги нямам.
Уважавай и обичай самата себе си. Захвани се с нещо зада си докажеш че си добра за себе си и ще има за какво да съществуваш. Всеки живее чрез нещо различно. В перспектива индивидуализмът все пак е печеливш. Когато станеш добра в нещо ще те забележат и ще си намериш дружки. Можеби просто не си намерила подходящите все още. Уважението от другите се печели, а не се изисква. Докажи им, че си свестен различен типаж. Куражът е да бъдеш себе си когато вичко те кара да приличаш на някой друг.
maimunkataneo
09-01-2015, 21:13
Не трябва да фиксираш цялото си внимание върху проблема с приятелите, в противен случай ще се задълбочи.
Казваш, че не си се вписала в някакъв клуб, ами запиши се и в други, давай идеи, усмихвай се, общувай с хората. Първото впечатление е най-важно. Една година не е много време, съсредоточи се върху ученето и си запълвай времето с нещо извънкласно. Приятелите и познатите сами ще дойдат, просто се отпусни и не се вманиачавай.
tochko и maimunkataneo през тази 1 година съм им показвала, че мога нещо. Рисувам и всички харесват това, което правя. Веднъж се наложи по БЕЛ да напишем стихотворение или някакво кратко разказче. Обичам да пиша стихове и написах в рамките на 30 мин. всички ми пляскаха - изненадах се. Нищо не се променя на следващия ден пак е същото. Не успявам да ги впечатля. Честен човек съм.
maimunkataneo планирам да се запиша сега по някакви танци, но едва ли..
maimunkataneo
09-01-2015, 21:43
къде си се преместила? в големите градове има най-различни събития, срещи по интереси и всякакви места, на които може би не си предполагала, че има шанс да срещнеш свестни хора..
В Бургас. Досега бях в малък град, явно има разлика. Ами не знам къде да отида. Не съм чувала, видяла досега, че някъде има срещи, събити и т.н. Губя си надеждата, едва ли ще намеря приятели. Дори един да е, но да е свестен човек.
Не съм поредния човек, който ходи по барове и дискотеки. Нямам айфон, не пия, не пуша, а останалите са такива. Опитвам се да стоя далече от тях. Не съм поредната кифла, затова на никого не му дреме за мен.
Не съм поредния човек, който ходи по барове и дискотеки. Нямам айфон, не пия, не пуша, а останалите са такива. Опитвам се да стоя далече от тях. Не съм поредната кифла, затова на никого не му дреме за мен.
Познато.
Все пак не изключвай дискотеките и баровете. Като няма светни в твоето училище, намираш в другото. Като няма в твоя квартал в другия.
Възможно е сама да се очертаваш като жертва и да подтикваш другите да те тормозят. Съществува при животните. Излез от стереотипа на подтиснатата и ще имаш напредък.
jp_morgan
09-02-2015, 10:44
Най-важния съвет - не се опитвай да впечатлиш никой! Ще видиш разликата веднага
paradosou
09-02-2015, 11:16
Или си афектирана и не е съвсем така, както описваш, съответно няма кой знае какъв повод за сдухване, или пропускаш да отчетеш съществуването на нещо, което предизвиква обкръжението ти да те игнорира.
Всъщност щом пишеш, че в стария град си излизала с компания и всичко е било такова, каквото го искаш, е възможно сега сама, без да усещаш, да си се поставила в ролята на новото момиче, което непременно трябва да се открои по кой знае какъв шантаво приятен начин, за да го харесат и да създаде връзки. Недей. Тийновете са сигурно едни от хората най-много изпитващи необходимост от приятелства, но... невинаги се получава след първия\десетия път. На 15 си, имаш адски много време да създадеш желаните контакти. Само на малоумник би му хрумнало да ти предложи да си чакаш пък съвсем пасивно, изолирайки се от света 8-), таа да, според мен недей да се концентрираш прекалено върху стремежа си да станеш част от мини общество. Само ще ти подлее вода един подобен тип поведение. Нищо не трябва да се изнасилва 8-) и точка.
Колкото до това, че може да си се сдобила с определени блокиращи нагласи (такива, че да изпращат сигнали на околните колко ти самата си несигурна, че има защо да те търсят и да прекарват време с теб) - помисли си наистина. Виж дали не си склонна да зарежеш собствените си занимавки, които ти носят удоволствие, само за да получиш малко внимание, понеже примерно са те викнали навън за час, виж дали си цениш времето като цяло, дали се случва често да ти се появява усещането, че връзката ти с някого съществува единствено благодарение на твоята намеса и твоето старание, затова "трябва" да продължиш да се държиш както си се държала, или в противен случай ще прекъснете... Като цяло опитай да си отговориш дали не се съобразяваш прекалено с чуждите импулси, намерения, приоритети и т.н. Ако отговорът е, че го правиш, наистина трябва да разбиеш схемата. Иначе чувството за непълноценност ще продължи да ти е редовен гост.
Не знам какво друго да ти кажа. Старай се да си точна най-вече пред себе си, наблюдавай какво се случва, трупай социален опит, преразглеждай изводите, до които те води той, срутвай разни ненужни бариери... Все някога ще забравиш за тая тема и причината ще е, че отдавна си намерила своите хора :).
RapExotic
09-02-2015, 14:48
Задаваш ли темите за разговор, когато си в компания или само се включваш в техните с по едно изречение?
Най-важния съвет - не се опитвай да впечатлиш никой! Ще видиш разликата веднага
Не се опитвам, просто са имали случаи, в които имах шанса да им покажа, че и аз мога нещо.
Познато.
Все пак не изключвай дискотеките и баровете. Като няма светни в твоето училище, намираш в другото. Като няма в твоя квартал в другия.
Възможно е сама да се очертаваш като жертва и да подтикваш другите да те тормозят. Съществува при животните. Излез от стереотипа на подтиснатата и ще имаш напредък.
По барове и дискотеки няма как да отида, защото родителите ми забраняват, докато порасна достатъчно. Би съм намерила приятели в др. училище, квартал, но как? Отивам , влизам в произволна класна стая и питам "Хайде да се запознаем, да се поразходим!". Така ли? Когато не познавам хората например в другото училище, как?
Или си афектирана и не е съвсем така, както описваш, съответно няма кой знае какъв повод за сдухване, или пропускаш да отчетеш съществуването на нещо, което предизвиква обкръжението ти да те игнорира.
Всъщност щом пишеш, че в стария град си излизала с компания и всичко е било такова, каквото го искаш, е възможно сега сама, без да усещаш, да си се поставила в ролята на новото момиче, което непременно трябва да се открои по кой знае какъв шантаво приятен начин, за да го харесат и да създаде връзки. Недей. Тийновете са сигурно едни от хората най-много изпитващи необходимост от приятелства, но... невинаги се получава след първия\десетия път. На 15 си, имаш адски много време да създадеш желаните контакти. Само на малоумник би му хрумнало да ти предложи да си чакаш пък съвсем пасивно, изолирайки се от света 8-), таа да, според мен недей да се концентрираш прекалено върху стремежа си да станеш част от мини общество. Само ще ти подлее вода един подобен тип поведение. Нищо не трябва да се изнасилва 8-) и точка.
Колкото до това, че може да си се сдобила с определени блокиращи нагласи (такива, че да изпращат сигнали на околните колко ти самата си несигурна, че има защо да те търсят и да прекарват време с теб) - помисли си наистина. Виж дали не си склонна да зарежеш собствените си занимавки, които ти носят удоволствие, само за да получиш малко внимание, понеже примерно са те викнали навън за час, виж дали си цениш времето като цяло, дали се случва често да ти се появява усещането, че връзката ти с някого съществува единствено благодарение на твоята намеса и твоето старание, затова "трябва" да продължиш да се държиш както си се държала, или в противен случай ще прекъснете... Като цяло опитай да си отговориш дали не се съобразяваш прекалено с чуждите импулси, намерения, приоритети и т.н. Ако отговорът е, че го правиш, наистина трябва да разбиеш схемата. Иначе чувството за непълноценност ще продължи да ти е редовен гост.
Не знам какво друго да ти кажа. Старай се да си точна най-вече пред себе си, наблюдавай какво се случва, трупай социален опит, преразглеждай изводите, до които те води той, срутвай разни ненужни бариери... Все някога ще забравиш за тая тема и причината ще е, че отдавна си намерила своите хора :).
Да, поставих се в ролята на новото момиче. Знам, че има мнооого време, но не ми се чака например 3-4 години. Продължавам да съм си същата. Не съм се променила дори мааалко, за да ми обръщат всички внимание. Имам приятели, но не могат да са до мен, тъй като са в стария град.
Наблюдавах какво се случва около мен.: Всички хора, с които досега съм се запознала са с голямо самочувствие, кифли и използвачи. Рядко се срещат по-нормални. Или пък такива неуверени в себе си, като мен.
Задаваш ли темите за разговор, когато си в компания или само се включваш в техните с по едно изречение?
Ами, когато вече те си имат тема се включвам. Попринцип аз обичам да говоря, но дори преди да си довърша първото изречение, някой ме прекъсва. Когато задам темата за разговор те обсъждат това, но след 2мин. я сменят, а аз отново не мога да се включа, защото ме прекъсват.
Винаги става така: Всички мълчим. В този момент аз се сещам за нещо и задавам въпрос/обсъждам и някой точно в този момент се сеща за нещо друго и ме прекъсва. Другите както винаги обръщат вниманието си на темата на другия.
Това е така дори през часоветев у-ще, когато съм вкъщи също така ми се случва това често.
Над теб тегне проклятие, трябва да ти се направи муска.
Smilee..
09-03-2015, 18:09
Понякога хората имат нужда да ги игнорираш, но както и да е . Можеш да се запишеш на някакъв отборен спорт . :)
Над теб тегне проклятие, трябва да ти се направи муска.
Наистина ли? Благодаря ти!
Понякога хората имат нужда да ги игнорираш, но както и да е . Можеш да се запишеш на някакъв отборен спорт . :)
Просто не мога да игнорирам хората. В отборен спорт, пак никой няма да ме чува и ще ме игнорират сигурна съм. Ще се запиша на танци.
LoshiqtObiec00
09-05-2015, 18:07
Здравей,в кое училище учиш :) :)