Здравейте! Моля ви да ми помогнете да напиша свързан сбит преразказ на 1,2,3,5,10,15 глава от "Немили-недраги" като от всяка глава трябва да напиша по 3-4 изречения, свързани по смисъл. Знам, че трябва да го напиша сама, опитах се, но ми е много трудно.. Ако може само да го започнете ще ми е от голяма полза. Мерси предварително.
Klaudia11
09-04-2015, 10:58
Само по 3-4 изречения на глава? :\
Klaudia11
09-04-2015, 11:25
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Но нека влезем в кръчмата, на която прозорчето светеше още през нощта.
Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше по една стръмна и извита стълба. Една дружина от шестима души, насядали на одърчето в дъното на избата, допълняше изгледа.
Те бяха всичките хъшове или почти хъшове.
Когато Македонски свърши разказа си, трима от другарите бяха вече задрямали на местата си и хъркаха доволно громко. Бръчков, и той спеше. В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. Разказът за подвизите на четите приимаха сега форма и плът пред него.
Той се разбуди на заранта, той стоя няколко секунди замаян, доде да се опомни. Той видя, че не е в Балкана: на одърчето имаше само двама да спят още. Странджата беше станал най-рано, беше отворил вратата на избата, беше измел и турил кафеничето в огъня. Македонски се разхождаше с едри крачки из кръчмата й пушеше.
Завърнаха се в кръчмата на Знаменосеца. Още от нея вечер се раздадоха всекиму ролите и подир една неделя се почнаха всяка вечер репетициите. На другата неделя трупата беше се приготвила вече и обявленията се залепиха по улиците.
А султан Абдул Азис нищо още не знаеше за това.
Две недели се минаха. Македонски изчезна нанякъде, без да се обади. Бръчков, който съществуваше чрез странното милосърдие на Македонски, остана из един път без средства и изложен на тая най-първа и най-жестока нужда - гладът.
20 февруари. Късните студове на тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам.
Но нощем малки огънчета весело блещукаха в тях и неодолимо влачеха погледа на пътника, който сега се скиташе из тъмнината по влашкия бряг.
Тоя нощен скитник беше Македонски.
-Кой си? - попита един женски глас.
- Твой син! - отговори Македонски и като си тури устата в дупката, прибави: - Македонски.
Вратата скръцна и баба Тонка се показа.
- Тука ли е Дяконът? - попита той.
-Чака те.
Македонски последва бабата и в тясната подземна стълбичка. Отвори се отдолу една врата и те влязоха в стая, доста широка, добре постлана с черги и осветена.
Пред един стол, претрупан с книги, хартии, вестници, с червени восъци и други писалищни потребности, седеше Левски, наметнат с кожух, и пишеше.
Македонски бръкна в пазвата и му връчи едно писмо.
Апостолът притегли свещта до себе си и хвана внимателно да прочита.
В това време горе гостолюбивата баба Тонка свали от полицата едно похлюпено блюдо, поразрови огъня и тури да се сгрее гозбата, назначена за пратеника на браилските хъшове.
Вечерта в гостилницата на хотел "Трансилвания" бяха се събрали повечето от хъшовете, с които излека се запознахме в Браила.
- Да живеят доброволците! Да живеят всички славянски юнаци! - извика Македонски, като гаврътна жадно шампанското и се ухили фамилиарно на руските доброволци, като си обриса дългите мустаци.
Радостта и въодушевлението растяха.
Всичко това днес ни се вижда за невярване.
Подир три дена на букурещката станция Говедаров изпращаше с благопожелания за победа и добро завръщане многобройна дружина хъшове и доброволци.
Влакът потегли и една бунтовнишка песен смеси се с гърмежа и тътена, които правеха колелата на вагоните.
Весело време беше тогава.
*************
Дано труда ми да те удовлетвори, авторе. Другия път вече си разчитай на себе си, защото задачата беше много лесна и не мисля, че не би се справил, ако се помъчиш малко, но хайде от мен да мине!