aGressiwe
09-06-2015, 09:20
Здравейте,аз съм на 23 преди 5 месеца се запознах с едно момиче,умно,забавно,изключ телно интелигентна,за отрицателно време получи цялото ми внимание,влюбихме се много бързо,прекарвах цялото си време с нея и само за нея.Първите 3 месеца бяха невероятни,бяха изпълнени с много любов и усмивки,всичко вървеше идеално,аз за тези 3 месеца,започнах да излизам само и единствено с нейните приятели и с нея,моите приятели знаеха,че има някоя жена в живота ми,но така и не ги запознах.Имам вила на морето и заминах с нея и тогава нещата започнаха да стават зле,защото 90% от приятелите ми са цяло лято на морето,където аз имам вила,винаги е било така и когато я видяха,всички започнаха да ме питат защо съм с нея,че изглеждам много добре,а тя не,отначалото не обръщах внимание,не се и бях замислял за това,но това не се случи веднъж или два пъти,хората ме питаха постоянно защо и аз започнах да се замислям,че всъщност е така,че наистина не е мой тип жена външно,не е грозно момичето,има хубаво тяло и всичко,но просто не е мой тип и явно това ми повлия,естествено имахме и други проблеми,за след лятото плановете какви щяха да ни бъдат,защото аз пътувам доста и рядко стоя в една държава,много време освен сега при нея,проблемите ставаха повече и повече и скандалите все по често,преди 3-4 седмици се разделихме,тя буквално ме изтри от живота си.Първите дни ми беше все тая,след това ми ставаше гадно,липсваше ми,но си запълних времето и вниманието с други жени "достатъчно красиви" както казваха моите приятели,но снощи й се обадих и исках да поговорим и се видяхме.Тя започна да ми обяснява,колко е по-хубав живота й откакто не съм в него,че всъщност не е загубила нищо,защото нищо не съм й давал,че всъщност цялата ни връзка е била за мен,за моя живот,за това как съм аз,че никога не съм се интересувал от нея,че никога не съм й бил опора,имало е щастие и съм бил чудесен в началото,но след това съм станал един огромен егоист и не съм се държал добре с нея и че ако й е било хубаво с мен,не би си тръгнала,но аз съм я подтискал,унижавал и натоварвал.При което аз много се ядосах,тя знаеше,че излизам с доста момичета сега и ми каза,че се радва за мен,но е жалко,че не знам какво искам,а всъщност тя е по-голяма от мен 4 години,а аз до преди това винаги съм излизал с 20-3-4 годишни никога повече и добре се справях там,но тя ме научи как да мога и с ЖЕНИ,а не само с момичета.Казах й,че искам да сме приятели,защото ми е близка,тя отказа и каза,че ме обича,че не иска мъж в живота си в момента и все още ме обича и няма как да сме приятели,но ме попита защо така съм си променил отношението след морето,защо съм се отметнал от плановете ни за бъдещето,какво се е случило,аз мълчах и тя настояваше да й отговоря и аз й казах,че ще я обичам винаги,тя е първата която толкова много съм държал на нея,но исках характера й,отношението й,но не изглежда достатъчно красива,тя ме погледна и ми каза,най-накрая да го кажеш и аз бях шокиран попитах я дали знае и тя каза Да и ми каза,веднъж да кажеш истината и ми пожела лека вечер и си тръгна.Не постъпих правилно,не е мъжко,не трябваше да й го казвам,но какво да направя,защо постъпих така,аз тотално я изгубих,а я исках в живота си,, още я искам. Какво да направя?