Мания

[victoria99]

Здравейте! С приятеля ми сме от 3 години заедно, и в последните месеци, откакто не е на работа прекарваме повече време заедно. Не бях го забелязала до сега, но майка му сякаш го ревнува и да не кажа е вманиячена по това да бъде единствената жена в живота му. От скоро време, всеки път, когато излезем, още на 10тата минута, тя му звъни и започва да измисля супер тъпите оправдания, за да се прибере. Уж да изхвърли боклука, да отиде до магазина, да премести колата и т.н. Когато съм в тях, тя започва да го гуши, да го целува, да му говори неща от сорта " Ти си моето момче" , " Само мама те обича толкова много." и т.н. Та той е на 23г. :Х Онзи ден дори, докато тя беше в кухнята и не знаеше, че аз съм в другата стая му каза " обещай ми, че няма никига да ме оставиш, заради друга жена". Държи се гадно с мен, а не знам как да го кажа на приятеля ми. Не искам да го кара да избира между мен и нея, но това е някаква мания. Не искам майка му да си мисли, че ще застана между тях, но все пак, нормално е той да си има приятелка, след време жена и деца. Ако не с мен, ще му попречи и с всяка друга... Дайте ми някакъв съвет, вече се побърквам.

[victoria99]

Преди 1 седмица дори реших да преспя в неговия апартамент, но той й е казал и тя дойде при нас сутринта уж да чисти ...

[GLaDOS]

В един момент ще трябва да избере. Дали теб или някое друго момиче,няма кой да го търпи това. Болната му майка или ще трябва да се примири,че е създала мъж и да си намери партньор към когото да насочи тази енергия или ще го остави мекотело и ерген до живот. Ще го кара да се съобразява с нея и ще му втълпява вина.
Сблъсък на характери и сериозни житейски решения. Това виждам аз.

[Yoni-bonboni]

Не знам как да ти помогна и да ти дам правилния съвет,но според мен ти трябва да го поставиш пред свършен факт и да му кажеш така:
"Избирай или майка ти или аз" Знам,че това е много крайно решение,но за Бога вие сте големи хора,защо след като се обичате и сте заедно от толкава дълго време не заживеете заедно някъде примерно да се отделите сами и така никой няма да ви пречи или досажда.Аз така на времето като бях малка си спомням как моята баба делеше постоянно баща ми и чичо ми,винаги се вълнуваше когато чичо ми ще идва на гости понеже той живее в София и му готвеше най-хубавите ястия само за него.Докато говореше лоши неща от време на време за баща ми и мен много ме беше яд на нея,тя и нас много ни делеше с брат ми,защото той е кръстен на нея, а аз на другият ми дядо.Тя после чичо ми като се ожени и леля ми не я харесваше особено и винаги я обиждаше и говореше зад гърба и.. Все едно,но аз,мисля че гаджето ти трябва да каже на майка си истината в очите и ти също и кажи това което мислиш за нея!! ...

[paradosou]

Когато съм в тях, тя започва да го гуши, да го целува, да му говори неща от сорта " Ти си моето момче" , " Само мама те обича толкова много." и т.н. Та той е на 23г. :Х

Докато не знаеше, че аз съм в другата стая му каза " обещай ми, че няма никога да ме оставиш, заради друга жена".
Ехе...
Аз... си представям как той кани предимно мъжка компания вкъщи и тя пак го 'напада' така... Като нищо и вече да се е случвало, знам ли. Само мога да гадая какви са били реакциите 8-). Не се сдържах.

Говорили сте вече с твоя, предполагам? Как протече разговорът, доколко прояви заинтересованост? Единствено това виждам като решение - да му обясниш подробно каквото пишеш и тук - че ситуацията много те натоварва\изнервя. Ако всичко си остане както е сега, понеже той неглижира например, то ще имаш ясен знак, че си губиш времето в безпeрспективни отношения. Все пак мъж на 23, позволяващ майка му да има чак такова влияние върху най-прости неща от ежедневието... Айде без. Да не говорим, че изскочат ли още по-сериозни облаци на хоризонта, бихте се разпаднали много бързо като двойка.
Леле... колко мрачно звучи... Сори, просто напоследък ми прави впечатление, че все едно има пандемия от липса на достатъчно споделяне. Повечето ми познати все чакат другият някак магически да отгатне какво им пречи и така накрая се стига до най-разнообразни недоразумения. Все едно. Извинявай наистина за чернилката, стискам палци скоро да нямаш повод да се напрягаш, да 'преместите' майчето на едно благоразумно разстояние 8-) (не непременно буквално) и да сте си щастливи ; ).

[dreamwalker]

...майка му сякаш го ревнува...

Когато съм в тях, тя започва да го гуши, да го целува, да му говори неща от сорта " Ти си моето момче"...

" обещай ми, че няма никига да ме оставиш, заради друга жена".

Радвай се, че не е баща му.

[fuckdotnet]

Дай ми номера на майка му. Ще ѝ кажа, че синчето ѝ излиза с наркозависима. Дано тогава жената се позамисли и ограничи всичките му социални контакти.

[victoria99]

Говорила съм с него, намеквала съм му, но той винаги сменя темата. Последно като говорихме каза нещо от сорта " Когато и ти станеш на моите години ще разбереш. ". Разбирам да обичаш майка си, аз също много я обичам,но идва възраст в която вече спираш да си зависим до една степен от родителите си, а за него този момент не знам кога ще дойде.

Дори инаше случай, в който беше казала пред общ приятел, че той прекарвал прекаленп много време с мен и аз съм го спирала да си живее живота. Нямам думи. Всъщност, тя е тази която го спира, защото много пъти му е казвала, както казах по-горе " никога не ме оставяй, заради друга жена" " моля те, живей си с мен, защо искаш да се махнеш от вкъщи".

Попринцип, преди не беше чак толкова зле, или просто не съм била толкова време при майка му и не съм забелязала какво се случва. Всичко това много ме изнервя, но не искам да го карам да избира. Искам просто любовта м/у майка и син да бъдат в рамките на нормалното и това да не пречи на нашата връзка. Все пак, нормално е да го ревнувам от други момичета, а не от собствената му майка, както и тя от мен, без дори да съм и дала повод. Тя е тази, която се опитва да ни отдалечи, аз никога не бих св държала така. Искам да му кажа всичко, което съм написала тук, но не искам да се караме и да го изгубя. :/

[paradosou]

Ама не те офертирам да го караш да избира. Това има ли нужда от коментар даже...

Все пак говори директно с него. Намеците, както виждаш, не работят. И да се сдърпате, ако връзката ви е силна, няма да се стигне до раздяла. Страхът ти да не скъсате, който те кара да избягваш сериозността на темата, в крайна сметка ще натрупа още повече неизказано напрежение, а това никога не е добре. Не подкопавай собствената си връзка и вземи наистина да проведеш един разговор :).

[victoria99]

Явно трябва да се стигне до разговор, както казахте това не може да се търпи цял живот. Ще намеря удобен момент, ще премисля какво и как да го кажа, за да не го нараня или да излезе така, че аз съм тази, която се опитва да го отдалечи от нея. Благодаря за вниманието и съветите. Поне пред някой си излях душата...