За приятелствата

[you against me]

За мен приятелството е едно от най- важните неща в живота. Смятам, че ако нямаш поне един врене приятел светът ти ще е празен и безсмислен. Вярвам, че отношенията между приятели са специални и са в основата на каквито и да е било други отношения. Спирам да се обяснявам, защото ще заприлича на някое есе за училище. Причината да пиша тази тема е, че искам да ви споделя нещо лично. Макар и да сме една малка групичка от момичета и да сме заедно доста отдавна, понякога се чувствам самотна и недооценена. И не знам в кого е проблема, защото знам че това е моята групичка. Въпреки че ми предстоят нови приятелства, не искам да се отказвам от старите. Оставям се времето да реши и подреди нещата.
Това бе моята изповед ( не много подходяща дума и все пак) пред вас. Споделете забавни истории с вашите приятели, причините поради които се карате. Разкажете ви за това как сте се разделили завинаги с с ваши бивши приятели и как сте станали вече неприятели. Ще се радвам да чуя всякакви такива истории.

[GuardianAngel]

Недооценена си щото даваш повече от другите...ще ти го кажа сега като събрана есенция.Хората не искат да правят нищо за да заслужат това което им даваш ти..и ти понеже си добричка(балама в техните очи)винаги ще си недооценена.Разбираш ли хората просто искат и като им даваш те не се борят за твоето отношение ..те просто го приемат кат даденост..но те не те приемат за равна ..разбираш ли ?Ако те приемат като равна на тях, те ще трябва да дадат нещо от себе си ,както ти го правиш...да ти дадат това което ти на тях..сори ама просто не се раздавай и толкоз.Разбери истинските отношения между приятели или някви близки хора се познават по това ,че другият нито за момент не оставя в теб чувството, че не сте равни...
Понякога е по добре да се отървеш от хора които не те приемат за равен, иначе в момент на истинска нужда за теб те ще те зарежат...живота си върви и с времето само истинските хора остават до теб ,тези които истински са те ценели..тези ,които отпаднат не са те обичали никога,няма за какво да съжаляваш.
Да живота понякога разделя..един заминава,друг учи нещо някъде си..но винаги има начин ако има ЖЕЛАНИЕ !
Успех ! И не се навеждай..намери си истинските хора :)

[victoria99]

При мен проблема е, че за всичките ми приятели, аз съм тази, която винаги е насреща да помогне и да изслушва. Просто знам, че когато ми пишат или звънят, началото на разговора няма да бъде " Здравей, как си? ", а по-скоро " Знаеш ли какво ми се случи?" , " Имам нужда от помощ?" , " Трябва да ти кажа нещо.". Дори да започна да говоря за своите проблеми, което се случва рядко, а те всъщност са много, отговорът от другата страна е " Спокойно, всичко ще е наред, слушай сега вчера к'во стана...". По-скоро аз съм приятелката във всички случаи. Попринцип обичам да помагам с каквото мога, на всяка цена, дори и на мен да ми коства нещо, но просто понякога ти писва да си добър с другите и както ти каза, започваш да се чувстваш недооценена.

[thetruth2002]

Рано или късно всеки те изоставя - такъв е светът.
Проблем, подобен на друг, споделен тук - изслушвам ги много добре, давам им съвети, а когато аз имам нужда от съвет или нщ др от сорта - Добре -.-

[victoria99]

Рано или късно всеки те изоставя - такъв е светът.
Проблем, подобен на друг, споделен тук - изслушвам ги много добре, давам им съвети, а когато аз имам нужда от съвет или нщ др от сорта - Добре -.-

Познато до болка. Все едно съм някъв психолог и са на сеанси при мен. Не говорим почти за общи теми или различни от проблемите им.