fifito19
09-15-2015, 08:49
Long story short, почнахме университета тъкмо. Като заблудено първолаче се чувствам, но това е друг въпрос о.о
Става дума за дългогодишния ми най-добър приятел. От 6 клас сме неразделни, като брат и сестра. Обаче той изтърва срока за приемния изпит и трябваше да запише нещо, където могат да го приемат без да полага изпит. И сега сме в различни специалности и сгради. Той се падна с една стара съученичка, която отдавна харесваше, но тя постоянно му отказва, защото въобще не го харесва. Тъпото е, че той продължава да опитва, въпреки, че тя си има друго момче, с което се харесва. И той постоянно виси при тях, като трето колело. Бута се, ходи с тях навън и всякакви такива о.о I mean... не искам да го ограничавам или нещо, но го познавам или поне така мисля, и ми се струва, че той не харесва такива неща, на каквито се мъкне заради въпросното момиче. Но както и да е. Да се върнем на това колко съм самотна рофл. Мисля, че е очевидно за какво става дума. Изоставена съм ;((( Не е голям проблем, мога да се справя, но ми е кофти да мисля за това. Ясно е, че всеки си има свой личен живот.. просто той ми беше единствения и най-добър приятел почти 8 години.. и сега.. знам ли. Бих споделила на него за това, но знам какво ще каже "пак с твоите драматизации". Понеже обикновено съм мъжко момиче, а сега се обажда емоционалната част от мен, която той не харесва особено.. няма да разбере за какво му говоря просто. Затова не искам да го занимавам и пиша тук. та, пускам го, да прави каквото му се ще, просто ми е тъпо. И питам как да спре да ми е толкова кофти и да махна ума си от това тъжно място, изпълнено само с някакви депресарски мисли за това, че съм изоставена и самотна и тн... Как да се съсредоточа върху учебния процес и да престана да мисля за това, че обстоятелствата може би ще ни принудят да се разделим като приятели..?
Става дума за дългогодишния ми най-добър приятел. От 6 клас сме неразделни, като брат и сестра. Обаче той изтърва срока за приемния изпит и трябваше да запише нещо, където могат да го приемат без да полага изпит. И сега сме в различни специалности и сгради. Той се падна с една стара съученичка, която отдавна харесваше, но тя постоянно му отказва, защото въобще не го харесва. Тъпото е, че той продължава да опитва, въпреки, че тя си има друго момче, с което се харесва. И той постоянно виси при тях, като трето колело. Бута се, ходи с тях навън и всякакви такива о.о I mean... не искам да го ограничавам или нещо, но го познавам или поне така мисля, и ми се струва, че той не харесва такива неща, на каквито се мъкне заради въпросното момиче. Но както и да е. Да се върнем на това колко съм самотна рофл. Мисля, че е очевидно за какво става дума. Изоставена съм ;((( Не е голям проблем, мога да се справя, но ми е кофти да мисля за това. Ясно е, че всеки си има свой личен живот.. просто той ми беше единствения и най-добър приятел почти 8 години.. и сега.. знам ли. Бих споделила на него за това, но знам какво ще каже "пак с твоите драматизации". Понеже обикновено съм мъжко момиче, а сега се обажда емоционалната част от мен, която той не харесва особено.. няма да разбере за какво му говоря просто. Затова не искам да го занимавам и пиша тук. та, пускам го, да прави каквото му се ще, просто ми е тъпо. И питам как да спре да ми е толкова кофти и да махна ума си от това тъжно място, изпълнено само с някакви депресарски мисли за това, че съм изоставена и самотна и тн... Как да се съсредоточа върху учебния процес и да престана да мисля за това, че обстоятелствата може би ще ни принудят да се разделим като приятели..?