Силна вина

[Cassi_S]

Мислех, че на 18+ години вече ще имам малко по-добра представа какво да правя с живота си, но ето че имам нужда някой да ме вкара в релси...
„Драмата“ е свързана с една моя близка приятелка. Познаваме се от много години, имало е периоди, през които всеки ден сме заедно.
Имали сме много, ама много спорове, защото тя обича да става на нейното и става страшно, ако нещо не се получава. В същото време аз не съм имала винаги желание или възможност да се съобразявам. Често съм отстъпвала, правя неща, които не държа да правя, присъствам на места, които иначе не бих посетила. Това не е голямо геройство, не е лошо, все пак не губя кой знае какво, защо да не направя удоволствие на приятел. Но ако кажа не, аз често излизах виновна, че не ми пука, че не съм достатъчно добра, че тя би дала всичко за мен, а виж аз какви ги върша. Иначе общите ни познати казват, че направо ми се чудят как съм толкова търпелива в това отношение.
И някак си тя успя да постигне следното – винаги, когато трябва да направя нещо, което противоречи с нейните планове и желания, аз се чувствам много виновна. Че е трябвало да се постарая повече, да не си измислям оправдания. И стигнах дотам, че наистина не мога да определя къде е тази граница – кога наистина основателно отказвам и кога просто съм егоист и човек, който гледа да му е лесно, пък с другите да става каквото ще. Ако някой може да ми обясни как да го правя, много ще ми улесни живота.
В момента тя преживява труден период. И ме спохождат някакви съмнения, не можех ли нещо да направя, за да спра това, ако само бях се постарала повече, да й намирам различни занимания и да не допускам да се случва. Но виждам, че пътищата ни все повече се разделят, вече сме малко по-големи и всяка от нас трябва да намери начин да си уреди живота, а сме достатъчно различни, че да не стане по един и същи начин. И се разкъсвам между двете неща. Не че не могат да се съчетаят, но някак си все повече ми липсва енергия за това.
Щеше да е лесно, ако през цялото време чувствах недоволство или тя ме беше обидила по някакъв по-категоричен начин, да кажа край на нашите взаимоотношения. Но има и много моменти, в които си прекарваме чудесно и ми е хубаво, и тогава се чудя как изобщо съм могла да си мисля нещо лошо. Още усещам, че ще е подлост от моя страна да оставя приятел в тежък за него момент.
Но в същото време не разбирам защо трябва да изпитвам такива неща. Лигла ли съм или какво, оправдания ли си търся... Но особено напоследък тази вина се засилва. Което е интересно, защото сега не се караме колкото преди, тя има вече и други хора, с които да се занимава повече време.
А аз все повече и повече го мисля и се чудя сбъркала ли съм нещо. Защо съм толкова плаха и какво точно ми става, че се терзая за подобни неща.

[urpa4a]

Подобен вид държание и псевдо приятелство ми е познато.
И аз бях изпаднал в подобна ситуация, къде от липсата на опит да виждам нещата от горе, къде от това да си до човек, който наистина ти дава поводи и причини да се замислиш, че другите около теб имат незначителни проблеми.
Но реално като затвориш страницата на тези, които ти мислят доброто (и да се замислиш, те биха ли те карали да се чувстваш кофти, за това че и ти имаш усещания за света, след като ти се съобразяваш с тях, не е ли редно и те така), но явно псевдо приятелката ти не приема твоето мнение и виждания, като прекарвайки я през нейната призма (сиреч те манипулира), те кара да се чувстваш виновна за твоя начин на мислене!
Не мисля, че е истинска и заслужава твоето внимание, ако си била слаба да й повлияеш преди, едва ли сега, когато тя е в състояние на безпомощност би успяла да й помогнеш, ако на времето не си й се доказала, като достоен човек, от когото да има уважение, защото през цялото време те е пренебрегвала.
Дай й съвет, който на теб ти изглежда логичен, ако тръгне да те оборва, отстоявай твоето мнение и ако не те разбира, мисля че е редно да я оставиш да си троши главата. Колко пъти съм отстъпвал и дори не съм разбирал, проблемите на човека, който ми се водеше приятел, ако се бях послушал тогава, сега нямаше да съм в моето положение (без този въпросен човек, но с много дългосрочни загуби и една от тях е може би, самия себе си).
Прекалено ми е позната тази ситуация и си мисля, че можеш все пак да опиташ, но да не се надяваш, че ще си фактор в живота на въпросния човек!
Успех и дано не съм прав и да започнете да говорите на един език ;)