TheProfi
09-16-2015, 14:01
Здравейте!
Аз съм един почти обикновен 15 годишен човечец, но има едно почти, за което сега ще ви разкажа.Тази година съм 9-ти клас, вече съм прекарал една година в сегашното си училище, но беше само английски, математика и български.Това бяха предметите(най-важните).Нови хора, хубавото беше, че не бях сам ами със още 4 човека от моя клас(но само едно момче с мен).Та всичко си беше нормално, хората се запознаваха един по един, оформяше се един доста приятен клас и само хубави работи.Но тук идват и мойте купища проблеми.Първото е, че съм доста срамежлив, скромен и трудно се отпускам, лесно засягам и прекалено лесно плаша от повечето неща.Просто и най-леките неща могат да ме накарат да се затворя в себе си и просто да се мисля за някакъв супер идиот.Външността ми не е от най-добрите, но явно е достатъчна за днешните младежи да се държът ужасно с теб.Момчето от бившия ми клас веднага влезна в компанята на другите, намери си нови приятелчета, премести се при един друг и до мен седна едно друго момче.Една година по-малко от нас, но на ръст и визия по-голямо.Та той пуши.Може би това беше една от причините доста от по-отворените мъжаги от другите класове да му се заканват с бойща, глупости(излишно е да казвам, че същия този имаше визията и държанието на някаква мутра), но виж ти, след първия месец стана приятел с всичките.Аз открих, че всъщност не е толкова противен, ми е доста готин и става за колкото в даскалото.Да но ето, че дойде и тази година, но за мое голямо съжаление този същия си отиде при един друг а до мен трябваше да седи най-противния ми съученик, който не малко пъти ми се подиграваше за оня девствен мустак, други глупости, бе просто ми е нереално антипатичен.Който и да помоля да седи до мен, отказва а аз съм сигурен, че няма да издържа още много и ще се наложи да кажа на класната да ни размести.Друг проблем ми е комплекса за малоценност, заради който се мисля за идиот.Успеха ми не е много силен и именно заради това постоянно си мисля, че ще го закъсам в училище, ще ми се подиграват и просто се самосъсипвам.Сега имаме и останалите предмети, а аз ги намирам за скучни.Просто не намирам смисъла да уча по едната химия, физика или биология, след като нито специалността ми е свързана с тях, нито нищо.Освен това и даскалите са ми нереално противни, но проблема е, че няма никой на когото да споделя това.Единствено класната ми е свестен човек и се надявам тя да успее по някакъв начин да ми помогне да изкарам по-леко тея още 4 години пък квото стане натам.Не търся хейта, просто едни съвети и подкрепа, колкото и минимална да е тя.
Аз съм един почти обикновен 15 годишен човечец, но има едно почти, за което сега ще ви разкажа.Тази година съм 9-ти клас, вече съм прекарал една година в сегашното си училище, но беше само английски, математика и български.Това бяха предметите(най-важните).Нови хора, хубавото беше, че не бях сам ами със още 4 човека от моя клас(но само едно момче с мен).Та всичко си беше нормално, хората се запознаваха един по един, оформяше се един доста приятен клас и само хубави работи.Но тук идват и мойте купища проблеми.Първото е, че съм доста срамежлив, скромен и трудно се отпускам, лесно засягам и прекалено лесно плаша от повечето неща.Просто и най-леките неща могат да ме накарат да се затворя в себе си и просто да се мисля за някакъв супер идиот.Външността ми не е от най-добрите, но явно е достатъчна за днешните младежи да се държът ужасно с теб.Момчето от бившия ми клас веднага влезна в компанята на другите, намери си нови приятелчета, премести се при един друг и до мен седна едно друго момче.Една година по-малко от нас, но на ръст и визия по-голямо.Та той пуши.Може би това беше една от причините доста от по-отворените мъжаги от другите класове да му се заканват с бойща, глупости(излишно е да казвам, че същия този имаше визията и държанието на някаква мутра), но виж ти, след първия месец стана приятел с всичките.Аз открих, че всъщност не е толкова противен, ми е доста готин и става за колкото в даскалото.Да но ето, че дойде и тази година, но за мое голямо съжаление този същия си отиде при един друг а до мен трябваше да седи най-противния ми съученик, който не малко пъти ми се подиграваше за оня девствен мустак, други глупости, бе просто ми е нереално антипатичен.Който и да помоля да седи до мен, отказва а аз съм сигурен, че няма да издържа още много и ще се наложи да кажа на класната да ни размести.Друг проблем ми е комплекса за малоценност, заради който се мисля за идиот.Успеха ми не е много силен и именно заради това постоянно си мисля, че ще го закъсам в училище, ще ми се подиграват и просто се самосъсипвам.Сега имаме и останалите предмети, а аз ги намирам за скучни.Просто не намирам смисъла да уча по едната химия, физика или биология, след като нито специалността ми е свързана с тях, нито нищо.Освен това и даскалите са ми нереално противни, но проблема е, че няма никой на когото да споделя това.Единствено класната ми е свестен човек и се надявам тя да успее по някакъв начин да ми помогне да изкарам по-леко тея още 4 години пък квото стане натам.Не търся хейта, просто едни съвети и подкрепа, колкото и минимална да е тя.