女性の目
09-21-2015, 11:56
Ако някой се интересува от това какъв човек съм , може да прочете всичко това , което съм писал може да ви стане интересно.
Роден съм на 27-ми март 2000 , момче , православен християнин. Родителите ми са прекрасни хора и винаги дават и правят всичко за мен. Преди имахме една кола Corrolla с регистрационен номер "1332" забележете 13! Баща ми преди често ги сменяше . Така си даде и нашата Corrolla , ето нейна снимка , аз съм вътре , но не се виждам , тогава бях много малък.
http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTdB-K1U4ODR-bKoJtqm4lt8aeYA_mI7PgfhwDaR8N6ZVdoNHeEug
Когато бях на станах на 7 години , аз тръгнах на училище. Но по едно време , родителите ми леко бяха започнали да закъсват финансово и винаги имаха неплатени сметки и задължения. Тогава се чувствах горе-долу щастлив , но родителите ми изведнъж станаха много стриктни ми беше адски много злобна и ми се караха доста често! Аз не бях от най-ученолюбивите, а те изискваха да бъда перфектен , не ми даваха почивка , докато не си науча за следващия ден. Аз плаках и се молех , но те се изнервяха още повече и не показвахва никаква милост. И преди 4 години на баща ми му се наложи да замине , да работи замине в Германия ,
иначе никога нямаше да си платим сметките. Когато бях около 11 годишен , той замина за Германия за първи път, а аз живях с майка ми и брат ми. С времето родителите ми успяха да си изплатят всичко до дупка и всичко беше перфектно! Когато бях 5-ти клас , аз имах всичко за което можеше да се мечтае! Имах приятели, приятелки и бях отличен ученик. Веднъж бях изкарал три последователни шестици, и от тогава драстично ми спадна успехах. Започнах да се държа странно като луд и спрях да си пиша домашните. Може да ви се стори смешно , но едвам успях да завърша 3-ти клас.
И тогава имах един много добър приятел! Той беше почти като мен и винаги много забавляваше хората около него. Още на първия учебен ден седнахме един до друг и това беше знак , че той е истинския ми приятел. С него сме спорили 1-2 пъти , дори не си спомням за какво , но не беше нищо сериозно. Ритахме футбол и заедно гледахме интересни филми. Толкова хубави времена бяха... чак изпитвам носталгия. Този човек никога не ми е забивал нож в гърба и никога не ме е злепоставял. Един ден той дойде у нас.. ехх проклинам този ден! ДА НЕ БЕШЕ ИДВАЛ ... бяхме у нас и понеже говорех всякакви тъпотии , които ми идват наум и аз му казах "На бас , че ще умреш след една година?" да добавя че той беше на 10 години тогава. И чудото стана, той почина 11 годишен по време на операция. Когато научих новината , на мен ми беше все едно , защото аз не ценях абсолютно нищо. Но с времето започнах да си давам сметка , колко ми липсва и често се натъжавах. Имаше нещо специално в този човек... аз знаех , че той е създаден за мен за да се радваме взаимно, а сега го няма и то по моя вина. С това искам да ви предупредя да внимавате какво говорите!
Вече бях 6-ти клас , тогава моя приятел още беше жив и беше в моя клас. Тогава бях останал на поправка , защото бях изкарал двойка на контролното по история. Моят приятел за малко да остане с мен на поправка , но се стегна и завърши с приличен успех. Но тогава понеже аз единствен от целия клас , бях останал на поправка , ми я дадоха веднага и така преминах в 7-ми клас. Тогава много се радвах.. но приятеля ми беше отишъл да учи във Великобритания , където беше майка му. Но той там почина от операцията... след това и горкият му баща почина от рак, а майка му за малко да умре защото горката не е могла да понесе всичко това. И помня един ден когато избягахме от часовете и ходихме по магазините да гледаме кецовете.
Безценни спомени...
Минах и 6-ти клас , станах 7-ми клас. Обаче си сменях дрехите , и се къпах и поддържах веднъж на 1-2 месеца , бях превъртял и много зле психически, започнах да не ходя на училище по 1-2 седмици , пропусках от учебната седмица понякога даже и месец ми се е случвало да не ходя. Започнах да бъда притеснителен и затворен. По цял ден нищо не правих и времето си летеше. Предложиха да ми пишат по-високи оценки , ако започна да идвамна училище , представяте ли си? 80% от отсъствията на класа бяха мои. Започнах да се затварям все повече и накрая спрях да ходя на училище. Дойдоха изпитите (НВО) и ги взех всички , но класната ми която беше по БЕЛ , искаше да ме остави на изпит , защото не съм се явявал редовно в часовете и. И в крайна сметка , не ме остави, и при това ме приеха в хубаво училище. И така си намерих един приятел , който е с 1 година по-малък от мен. След като станах асоциален , се запознах с него и започнах да дружа в неговата компания. Но един ден както си говорихме , към нас се присъединиха 2 момичета. По едно време , майката на приятеля ми му се обади , да дойде до тях за нещо и ние отидохме с него и аз и момичетата , останахме да го чакаме пред тях. И аз започнах отново да се притеснявам , през това време момичетата поискаха телефона ми и излъгаха , че е на въпрос и смърт , и ме излъгаха! Аз тогава се обърнах с гръб към тях , защото се притеснявам да гледам хората в очите и най-вече противоположния пол. Просто без да ги гледам им казах , че ако ми направят висока сметка , ще работят на магистралата , докато не ми я изплатят и те ми отговориха:
-"Ти отивай , имаш по-голям опит от нас , бе , ей , мърльо нещастен!"
И след този момент , така страшно се обидих , че спрях да общувам! С времето моя приятел идваше у нас и ми казваше да идвам с тях на разни Тийн партита и дискотеки , но аз като се сетя , че ще съм на място с много хора , ми се завиваше свят от притеснение и му казвах "заеби , братле". И така , и така не се промених , а вече минаха 2 години.
Когато бях на около 13(забележете 13) братовчедка ми ме запозна с една нейна приятелка и с нея станахме гаджета, но не се целунахме нито веднъж. Бяхме заедно само 2 седмици и аз забелязах как моя приятел(този с когото почнах да излизам) ми завижда и започна да я псува. Тя се казваше Илияна и братовчедка ми също се казваше Илияна. И приятеля ми каза , че е хранел братовчедка ми , а не гаджето ми , но аз много добре си знаех , че той псуваше гаджето ми. И веднъж като гледах снимките на гаджето ми в Facebook , той седеше до мен пред компютъра и ми се изсмя. Аз го питам на какво се смее и той казва нищо. И тогава се засегнах да не би приятелката ми да е грозна или нещо такова? И скъсах с нея заради това. Друга приятелка съм нямал само тя беше. Но аз тогава не знаех какво е любов и тогава станах гадже с нея само колкото да си имам и да укрепя репутацията си с това че съм имал гадже някога. Но нямах кой знае каква репутация тъй като бях центъра на подигравките и за всички бях най-големия глупак. Хората ме манипулираха както си искат...
И когато станах на 14 (това беше в 7-ми клас) тогава се отдадох на това да се затвора в себе си. Хората понякога хвърлят камъни по прозорците , ей така за кеф , защото ги кефи пичовете. От 14 годишен аз съм много затворен, сега поне излизам привечер да подишам чист въздух. Вече съм почти на 16 и съм много зле. Приятеля ми за които ви споменах, този заради когото скъсах с приятелката си и този с когото излизахме, ГО ЗАБРАВИХ. Вече не го търся , а и нямам никакви приятели вече. Познавам само едно свястно момче , което не ми се гледа да е някой наркоман като всички други, и мога да му пиша да излезем през деня. Но не усещам никакво удоволствие от това да излизам навън. Нищо не ме забавлява. Аз вече търся дълбок смисъл в нещата които правя. Дадох си сметка , че времето е ценно и не мога просто да изляза навън и да се забавлявам, с това не постигам нищо което Много мразя деня... пълно е с хора и коли. Винаги когато стане 19:00 , аз излизам облечен с риза и дънки , и гледам светлините по улицата.. докато духа вятър. После ходя и обикалям из града понеже е много тъмно, не се вижда нищо друго освен светлините и тъмните облаци.
http://s11.postimg.org/czh15yku7/DSC01045.jpg
Снимката е направена , когато вече е светло , но когато излизам , винаги е ето така.
http://s27.postimg.org/edjwvxhnj/DSC01074.jpg
Толкова е приятно там. Не познавам по-приятно място от това. Хладно е и има приятен вятър... и най-приятното е , че няма хора.
Сега винаги в 19:00 часа вечерта , когато е тъмно , аз обикалям. В последно време съм много озлобен и ви казвам , че ако убия човек , няма да ми стане жал... стига Бог да ми позволи ще го направя. Числото 13 , което виждате в живота ми носят нещастие , понеже съм християнин. Имаше време , когато се молих на Юда , но той не ми даде това което исках дори ми ВЗЕ всяка възможност да го имам. За това казвам на всички , че ако се смените религията , ще бъде най-голямата грешка , която сте направили в живота си.
Не виждам изход от тази ситуация родителите ми няма да ме издържат вечно , а интернета е единствения ми приятел в момента.
Роден съм на 27-ми март 2000 , момче , православен християнин. Родителите ми са прекрасни хора и винаги дават и правят всичко за мен. Преди имахме една кола Corrolla с регистрационен номер "1332" забележете 13! Баща ми преди често ги сменяше . Така си даде и нашата Corrolla , ето нейна снимка , аз съм вътре , но не се виждам , тогава бях много малък.
http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTdB-K1U4ODR-bKoJtqm4lt8aeYA_mI7PgfhwDaR8N6ZVdoNHeEug
Когато бях на станах на 7 години , аз тръгнах на училище. Но по едно време , родителите ми леко бяха започнали да закъсват финансово и винаги имаха неплатени сметки и задължения. Тогава се чувствах горе-долу щастлив , но родителите ми изведнъж станаха много стриктни ми беше адски много злобна и ми се караха доста често! Аз не бях от най-ученолюбивите, а те изискваха да бъда перфектен , не ми даваха почивка , докато не си науча за следващия ден. Аз плаках и се молех , но те се изнервяха още повече и не показвахва никаква милост. И преди 4 години на баща ми му се наложи да замине , да работи замине в Германия ,
иначе никога нямаше да си платим сметките. Когато бях около 11 годишен , той замина за Германия за първи път, а аз живях с майка ми и брат ми. С времето родителите ми успяха да си изплатят всичко до дупка и всичко беше перфектно! Когато бях 5-ти клас , аз имах всичко за което можеше да се мечтае! Имах приятели, приятелки и бях отличен ученик. Веднъж бях изкарал три последователни шестици, и от тогава драстично ми спадна успехах. Започнах да се държа странно като луд и спрях да си пиша домашните. Може да ви се стори смешно , но едвам успях да завърша 3-ти клас.
И тогава имах един много добър приятел! Той беше почти като мен и винаги много забавляваше хората около него. Още на първия учебен ден седнахме един до друг и това беше знак , че той е истинския ми приятел. С него сме спорили 1-2 пъти , дори не си спомням за какво , но не беше нищо сериозно. Ритахме футбол и заедно гледахме интересни филми. Толкова хубави времена бяха... чак изпитвам носталгия. Този човек никога не ми е забивал нож в гърба и никога не ме е злепоставял. Един ден той дойде у нас.. ехх проклинам този ден! ДА НЕ БЕШЕ ИДВАЛ ... бяхме у нас и понеже говорех всякакви тъпотии , които ми идват наум и аз му казах "На бас , че ще умреш след една година?" да добавя че той беше на 10 години тогава. И чудото стана, той почина 11 годишен по време на операция. Когато научих новината , на мен ми беше все едно , защото аз не ценях абсолютно нищо. Но с времето започнах да си давам сметка , колко ми липсва и често се натъжавах. Имаше нещо специално в този човек... аз знаех , че той е създаден за мен за да се радваме взаимно, а сега го няма и то по моя вина. С това искам да ви предупредя да внимавате какво говорите!
Вече бях 6-ти клас , тогава моя приятел още беше жив и беше в моя клас. Тогава бях останал на поправка , защото бях изкарал двойка на контролното по история. Моят приятел за малко да остане с мен на поправка , но се стегна и завърши с приличен успех. Но тогава понеже аз единствен от целия клас , бях останал на поправка , ми я дадоха веднага и така преминах в 7-ми клас. Тогава много се радвах.. но приятеля ми беше отишъл да учи във Великобритания , където беше майка му. Но той там почина от операцията... след това и горкият му баща почина от рак, а майка му за малко да умре защото горката не е могла да понесе всичко това. И помня един ден когато избягахме от часовете и ходихме по магазините да гледаме кецовете.
Безценни спомени...
Минах и 6-ти клас , станах 7-ми клас. Обаче си сменях дрехите , и се къпах и поддържах веднъж на 1-2 месеца , бях превъртял и много зле психически, започнах да не ходя на училище по 1-2 седмици , пропусках от учебната седмица понякога даже и месец ми се е случвало да не ходя. Започнах да бъда притеснителен и затворен. По цял ден нищо не правих и времето си летеше. Предложиха да ми пишат по-високи оценки , ако започна да идвамна училище , представяте ли си? 80% от отсъствията на класа бяха мои. Започнах да се затварям все повече и накрая спрях да ходя на училище. Дойдоха изпитите (НВО) и ги взех всички , но класната ми която беше по БЕЛ , искаше да ме остави на изпит , защото не съм се явявал редовно в часовете и. И в крайна сметка , не ме остави, и при това ме приеха в хубаво училище. И така си намерих един приятел , който е с 1 година по-малък от мен. След като станах асоциален , се запознах с него и започнах да дружа в неговата компания. Но един ден както си говорихме , към нас се присъединиха 2 момичета. По едно време , майката на приятеля ми му се обади , да дойде до тях за нещо и ние отидохме с него и аз и момичетата , останахме да го чакаме пред тях. И аз започнах отново да се притеснявам , през това време момичетата поискаха телефона ми и излъгаха , че е на въпрос и смърт , и ме излъгаха! Аз тогава се обърнах с гръб към тях , защото се притеснявам да гледам хората в очите и най-вече противоположния пол. Просто без да ги гледам им казах , че ако ми направят висока сметка , ще работят на магистралата , докато не ми я изплатят и те ми отговориха:
-"Ти отивай , имаш по-голям опит от нас , бе , ей , мърльо нещастен!"
И след този момент , така страшно се обидих , че спрях да общувам! С времето моя приятел идваше у нас и ми казваше да идвам с тях на разни Тийн партита и дискотеки , но аз като се сетя , че ще съм на място с много хора , ми се завиваше свят от притеснение и му казвах "заеби , братле". И така , и така не се промених , а вече минаха 2 години.
Когато бях на около 13(забележете 13) братовчедка ми ме запозна с една нейна приятелка и с нея станахме гаджета, но не се целунахме нито веднъж. Бяхме заедно само 2 седмици и аз забелязах как моя приятел(този с когото почнах да излизам) ми завижда и започна да я псува. Тя се казваше Илияна и братовчедка ми също се казваше Илияна. И приятеля ми каза , че е хранел братовчедка ми , а не гаджето ми , но аз много добре си знаех , че той псуваше гаджето ми. И веднъж като гледах снимките на гаджето ми в Facebook , той седеше до мен пред компютъра и ми се изсмя. Аз го питам на какво се смее и той казва нищо. И тогава се засегнах да не би приятелката ми да е грозна или нещо такова? И скъсах с нея заради това. Друга приятелка съм нямал само тя беше. Но аз тогава не знаех какво е любов и тогава станах гадже с нея само колкото да си имам и да укрепя репутацията си с това че съм имал гадже някога. Но нямах кой знае каква репутация тъй като бях центъра на подигравките и за всички бях най-големия глупак. Хората ме манипулираха както си искат...
И когато станах на 14 (това беше в 7-ми клас) тогава се отдадох на това да се затвора в себе си. Хората понякога хвърлят камъни по прозорците , ей така за кеф , защото ги кефи пичовете. От 14 годишен аз съм много затворен, сега поне излизам привечер да подишам чист въздух. Вече съм почти на 16 и съм много зле. Приятеля ми за които ви споменах, този заради когото скъсах с приятелката си и този с когото излизахме, ГО ЗАБРАВИХ. Вече не го търся , а и нямам никакви приятели вече. Познавам само едно свястно момче , което не ми се гледа да е някой наркоман като всички други, и мога да му пиша да излезем през деня. Но не усещам никакво удоволствие от това да излизам навън. Нищо не ме забавлява. Аз вече търся дълбок смисъл в нещата които правя. Дадох си сметка , че времето е ценно и не мога просто да изляза навън и да се забавлявам, с това не постигам нищо което Много мразя деня... пълно е с хора и коли. Винаги когато стане 19:00 , аз излизам облечен с риза и дънки , и гледам светлините по улицата.. докато духа вятър. После ходя и обикалям из града понеже е много тъмно, не се вижда нищо друго освен светлините и тъмните облаци.
http://s11.postimg.org/czh15yku7/DSC01045.jpg
Снимката е направена , когато вече е светло , но когато излизам , винаги е ето така.
http://s27.postimg.org/edjwvxhnj/DSC01074.jpg
Толкова е приятно там. Не познавам по-приятно място от това. Хладно е и има приятен вятър... и най-приятното е , че няма хора.
Сега винаги в 19:00 часа вечерта , когато е тъмно , аз обикалям. В последно време съм много озлобен и ви казвам , че ако убия човек , няма да ми стане жал... стига Бог да ми позволи ще го направя. Числото 13 , което виждате в живота ми носят нещастие , понеже съм християнин. Имаше време , когато се молих на Юда , но той не ми даде това което исках дори ми ВЗЕ всяка възможност да го имам. За това казвам на всички , че ако се смените религията , ще бъде най-голямата грешка , която сте направили в живота си.
Не виждам изход от тази ситуация родителите ми няма да ме издържат вечно , а интернета е единствения ми приятел в момента.