MistressFromHell
10-02-2015, 04:01
Здравейте!Аз съм едно момче на 18.Винаги съм мислил,че книгите ще ме отведат в друг свят.Затова четох и четох и четох...чел съм много книги.Събрах доста информация,която прилагах я в училище,я в живота и хората ме смятаха за умен.Винаги съм бил тормозен.Търпях,търпях,защ то по мои думи "не можеш да контролираш гнева на мнозинството.".Причините за тормоза бяха,че уча супер много(зубър съм бил) и теглото ми(тогава бях 120 кила,но сега съм си слаб.Висок съм 1.9 и тежа 88 килограма).На 16 срещнах една много добра приятелка от детството и се влюбих(груба грешка).Тя не откликна първоначално,но после уж ме харесваше,но била объркана.Стигна до там,че се целувахме и съвсем малко остана да направим онази работа.После обаче ме обичала като приятел.Осъзнах,че не мога да позволя да ме разиграва и я оставих.Последният месец беше тежък за нас,защото тя правеше нещо,което ме нараняваше,аз се ядосвах и й говорих не много прилични думи и тя плачеше.Гневът ми няма граници,но като я гледах как плаче,ми се късаше сърцето.После срещнах втора,трета,четвърта и връзките бяха от по 1-2 седмици.Винаги съм бил сериозен към тях,а те към мен - не.Това ме ядосва.Другото е,че първата любов вече си има приятел,когото разбрах от общи познати,че е срещнала малко след като я оставих и много обича.Вече две години са заедно.Най-добрите ми приятели срещат любови,а аз оставам настрани.Това чувство на изостаналост при мен вече прераства в агресия и всички ми казват,че през последните 6 месеца съм се променил много.Постоянно съм намусен,ядосан,гледам страшно и ходя със свити юмруци.Казват ми,че започвам да изперквам,а не е така.Просто искам малко любов от момиче и аз.Толкова много ли е човек да иска да бъде обичан?Реших,че вече не искам да пия и вече половин година не съм близвал алкохол,а за наркотици(дори и трева) дума да не става.Някои казват,че ми трябва психиатър,а се надявам да не е така.Вече започнах да тренирам бокс с надеждата да излея тази агресия и да заякна,защото съм леко разплут(даже леко се вижда резултат вече).Обаче от друга страна искам да стана добър боксьор и всички да изпитват някакъв страх към мен,защото ми писна да съм слабия и да ме тормозят.Паралелно с това продължавам да си уча и развивам.Не искам да свърша като тъп боксьор.Уверен съм,че това е само период,който дойде,ще мине и накрая аз ще съм по-силен,но наистина ме е страх и то много.
Какво мислите за тази история?Какво да предприема?
Благодаря Ви за вниманието!
Тази агресия можеш да изразходваш в спорт примерно.
...
Мисля, че думите на твоите приятели, че си за психиатър, са твърде остри, но определено трябва да направиш нещо по въпроса, за да не изперкаш тотално. Ако се оставиш на самотек, като нищо да стигнеш до срив или до грозна постъпка.
Като за начало винаги си спомняй кое е първото чувство. Обикновено под гнева и агресията се крие болка и тъга, наистина е така. След провал и/или изневяра, обикновено хората се ядосват и фучат, но в действителност са тъжни.
Това е нормален механизъм да се справиш с болката - на никой не му е приятно да се чувства тъжен, огорчен, и пълен с болка, а чувството на агресия и гняв дава настъпателност, "сила" на Аз-а, и все пак гневът дава някакво чувство на контрол, докато тъгата не, нея само я понасяш.
Но реално това е автентичното чувство, което трябва да преживееш. Както и срама, ниското самочувствие, и всичките последици от това, че си бил тормозен в у-ще. С тези чувства трябва да работиш, агресията и гнева като че ли са вторични.
Помни, че всичко изисква време, и понякога възстановяването от травми е доста трудна, нелека, и времеемка задача.
Друго, което би ти помогнало, е смирението. Много хора не разбират тази дума, смятат, че това означава да търпят всичко, което им се случва, без да се защитават. Това не е вярно. Смирението, поне както аз го разбирам, е способността да приемеш нещата, над които нямаш контрол. Миналото си е минало, не можеш да го промениш, просто го приеми. Случили са ти се гадни неща, бил си тормозен. Или пък реакциите на другите хора спрямо теб - много малка част от тях можеш да контролираш - не всеки ще те харесва, не всеки ще те уважава, но от теб зависи дали ще търпиш кофти отношение, дали ще ти пука от чуждото мнение и т.н.; Take your power back!, както се вика.
Това, което зависи обаче изцяло от теб, е как ти възприемаш себе си, как се отнасяш със себе си и с другите, дали се обичаш, и дали можеш да се защитаваш - ето това зависи от теб. Нищо не те спира ти да бъдеш един млад и уверен мъж, и от теб зависи дали ще търпиш неправилно поведение. От теб зависи какви граници ще поставяш в общуването. Просто може би още те е страх, че не си заслужаваш, че не си достатъчно як и заслужаващ любов и уважение в живота.
Което ни връща на миналото... --> Не се оставяй миналото да те определя, това е най-голямата грешка. Да, бил си тормозен, и какво? Ти сам си поставяш клеймо върху себе си, на база миналия ти опит, а трябва някак да се отърсиш, разбира се, след като преживееш емоциите си и се справиш с тях.
Вече си голям човек, имаш повече контрол върху живота си. Използвай го, твори (се), обичай се, развивай се!
В заключение ще кажа, че не ти пиша някакви али-бали, аз гледам да съм с такова отношение към живота, каквото те съветвам да имаш и ти. И мен не ме харесваха много в училище, никога не съм била популярна, имала съм доста кофти случки на неуважение и вербално насилие, но като тегля чертата, аз съм го позволявала. В детската пък никой не искаше да си играе с мен и до ден днешен нямам обяснение за това, но както казах - смирението и малко стоицизъм помагат. Животът не винаги е справедлив, понякога се случват гадни неща, които "не са честни". Но позицията на жертва по никакъв начин не помага да се отърсиш от тези преживявания или да можеш да продължиш живота си нормално.
Някои неща просто трябва да можем да ги приемаме, особено, когато не можем да ги променим - в случая миналото е непроменимо, настоящето е в твои ръце.
Развивай се :) Добре си тръгнал с бокса, по-добре не го спирай, спортът е здраве и самочувствие.
Мисля, че бих ти препоръчала да четеш психология, духовни книги, притчи, философски трактати. Трябва да работиш и с душата си. Не позволявай да те обзема озлобление, защото в края на краищата то ще убие и самия теб - и това го знам от опит, но няма да описвам, защото стана твърде дълго.
Успех в живота! Грижи се за себе си.
strashensi
10-02-2015, 10:44
Заглавието на темата е 1:1 описание на бездомно куче.
ani970808
10-16-2015, 20:09
В спорта можеш да си избиеш яда иначе за останалата част от историята - ти си 1 на милион , такива почтии не се раждат