SOS
10-19-2015, 21:53
Здравейте!
Имам следният проблем:
С приятеля ми сме заедно вече повече от 2 години като през последната година дори заживяхме заедно. Нещата вървят добре, разбираме се. Имаме и конфликти, но не траят дълго и бързо се оправяме. Но темата "неговите приятели" или по -точно някои от "неговите приятели" си остава проблем между нас. По принцип съм разбран човек, правя компромиси, доста съм разговорлива и винаги намирам тема на разговор, с който и да било. Това Ви го казвам не да се самоизтъквам или нещо от сорта, но да го вземете под предвид, когато изкажете мнение по въпроса.
Та приятеля ми е добър приятел с човек от неговото детство, с който са израснали заедно. Аз не го харесвам този човек поради причината, че е голям интригант, постоянно плюе по други наши познати, винаги гледа да мине от другите, но не и от него самият, и поради редица още негови качества. Въпреки това, уважавам факта, че са успели да си запазят отношенията с приятеля ми и нямам нищо напротив да си общуват или излизат. По думи на приятеля ми, през годините те са имали някои краткотрайни недоразумения (така да се каже). Съответното момче не веднъж се е опитвал да се меси в отношенията на приятеля ми с вече бивши негови приятелки. Смисъл такъв, че се е опитвал да ги сваля по един или друг начин, като дори и аз в началото на връзката ни усетих, че и към мен хвърчаха някакви "искри". За мен това е крайно непристойно поведение от страна на приятел/ка, но въпреки всичко те си остават приятели. В случея колкото и неприятен да ми е този тип, по-неприятна ми е неговата половинка. Ще си спестя коментара по нейн адрес, но за мен тя е един доста комплексиран, ограничен човек, който не вижда по-далеч от това да си направи джуките и грима. Усещам някакво съревнование от нейна страна с мен, някаква посредствена цел да се докаже като човек, който в действителност не е. Нямаме допирни точки, няма и какво да си кажем. Мен специално такъв тип хора не ме кефят, не ги разбирам, и нямам и желанието да се разберем. По скоро ме натоварват. В началотото полагах усилия да си говорим все пак по женски, докато мъжете говорят тяхните си неща, но в течение на времето нашите срещи зачестиха до там, че да ходим на почивка заедно. Многократно се опитвах да поговоря с приятеля ми на тази тема, че не ми е приятна тяхната компания, но все неуспешни опити. Той непрекъсното излиза от темата с факта, че те двамата са приятели, имат общи неща, и че аз трябва да му влезна в положение по някакъв начин. Нашите разговори на тази тема впоследствие прераснаха в скандали, до там, че бях обвинена, че цитирам "завиждам" или "злобея" по адрес на въпросното момиче. Неща, които мен крайно много ме обиждат и засягат, защото аз не тая в себе си такива чуства, а просто не ги харесвам и двамата като компания. Честно казано на този етап не ме вълнуват толкова те двамата, колкото мнението на приятеля ми, а именно, че злобея или завиждам.
Боли от факта, че той не се застъпва за мен, не приема, не уважава мнението ми, а точно обратното-опитва се да наложи своето мнение по темата. По негови думи аз трябва да направя компромис, трябва да го подкрепям, и да не бъда толкова остър и директен човек. В момента сме скарани, не си говорим след вчерашният опит отново да поговорим на тази тема. Той отиде на гости в негови приятели (това беше планувано от по-рано), а аз се опитвам да си изясня нещата по някакъв начин и не успявам да открия своите грешки по случея. От кога, питам Вас, да не харесваш някой значи, че непременно му завиждаш или злобееш по негов адрес? Какво бихте ме посъветвaли по темата?
Имам следният проблем:
С приятеля ми сме заедно вече повече от 2 години като през последната година дори заживяхме заедно. Нещата вървят добре, разбираме се. Имаме и конфликти, но не траят дълго и бързо се оправяме. Но темата "неговите приятели" или по -точно някои от "неговите приятели" си остава проблем между нас. По принцип съм разбран човек, правя компромиси, доста съм разговорлива и винаги намирам тема на разговор, с който и да било. Това Ви го казвам не да се самоизтъквам или нещо от сорта, но да го вземете под предвид, когато изкажете мнение по въпроса.
Та приятеля ми е добър приятел с човек от неговото детство, с който са израснали заедно. Аз не го харесвам този човек поради причината, че е голям интригант, постоянно плюе по други наши познати, винаги гледа да мине от другите, но не и от него самият, и поради редица още негови качества. Въпреки това, уважавам факта, че са успели да си запазят отношенията с приятеля ми и нямам нищо напротив да си общуват или излизат. По думи на приятеля ми, през годините те са имали някои краткотрайни недоразумения (така да се каже). Съответното момче не веднъж се е опитвал да се меси в отношенията на приятеля ми с вече бивши негови приятелки. Смисъл такъв, че се е опитвал да ги сваля по един или друг начин, като дори и аз в началото на връзката ни усетих, че и към мен хвърчаха някакви "искри". За мен това е крайно непристойно поведение от страна на приятел/ка, но въпреки всичко те си остават приятели. В случея колкото и неприятен да ми е този тип, по-неприятна ми е неговата половинка. Ще си спестя коментара по нейн адрес, но за мен тя е един доста комплексиран, ограничен човек, който не вижда по-далеч от това да си направи джуките и грима. Усещам някакво съревнование от нейна страна с мен, някаква посредствена цел да се докаже като човек, който в действителност не е. Нямаме допирни точки, няма и какво да си кажем. Мен специално такъв тип хора не ме кефят, не ги разбирам, и нямам и желанието да се разберем. По скоро ме натоварват. В началотото полагах усилия да си говорим все пак по женски, докато мъжете говорят тяхните си неща, но в течение на времето нашите срещи зачестиха до там, че да ходим на почивка заедно. Многократно се опитвах да поговоря с приятеля ми на тази тема, че не ми е приятна тяхната компания, но все неуспешни опити. Той непрекъсното излиза от темата с факта, че те двамата са приятели, имат общи неща, и че аз трябва да му влезна в положение по някакъв начин. Нашите разговори на тази тема впоследствие прераснаха в скандали, до там, че бях обвинена, че цитирам "завиждам" или "злобея" по адрес на въпросното момиче. Неща, които мен крайно много ме обиждат и засягат, защото аз не тая в себе си такива чуства, а просто не ги харесвам и двамата като компания. Честно казано на този етап не ме вълнуват толкова те двамата, колкото мнението на приятеля ми, а именно, че злобея или завиждам.
Боли от факта, че той не се застъпва за мен, не приема, не уважава мнението ми, а точно обратното-опитва се да наложи своето мнение по темата. По негови думи аз трябва да направя компромис, трябва да го подкрепям, и да не бъда толкова остър и директен човек. В момента сме скарани, не си говорим след вчерашният опит отново да поговорим на тази тема. Той отиде на гости в негови приятели (това беше планувано от по-рано), а аз се опитвам да си изясня нещата по някакъв начин и не успявам да открия своите грешки по случея. От кога, питам Вас, да не харесваш някой значи, че непременно му завиждаш или злобееш по негов адрес? Какво бихте ме посъветвaли по темата?