iNNERFIRE
10-24-2015, 23:21
Привет! След като преди години, вашите мнения и съвети ми помогнаха много сега реших да се посъветвам с вас по един "казус", ако мога да го нарека по този начин.
Накратко за мен - Момче на 20 години, нямам "богатият" любовен живот както повечето хора на моята възраст, тази връзка ми беше първия сериозен допир до това животно любовта.
Предварително се извинявам за дългия пост, просто едва ли ще вместя всичко важно в 2 параграфа.
Преди точно един месец се разделих с приятелката ми, с която бяхме заедно 1 година и 3 месеца. Много неща се промениха след раздялата, но нека се върнем малко в зората на връзката.
Имах я в приятели от години във Фейсбук, но за първи път и писах за да и честитя рождения ден, просто ей така. От там се разписахме, оказа се че бившият и приятел е от моят клас, че ще имаме бал на едно място, на една и съща дата и т.н. В следващите дни се разписахме доста, понякога до ранни зори и така няколко седмици до първата ни среща. Заведох я на вечеря, прекарахме си страхотно. Вече на втората среща я целунах за първи път и така още няколко седмици докато не тръгнахме.
Може би сега е перфектният момент да кажа и няколко думи за нея. Тя е изключително красиво момиче, с едновременно много твърд и много мек характер. Поради тази причина имаше и доста ухажори, най-вече във Facebook, но като цяло не е имала успех в любовта, само кретени и простаци и поради тази причина тя беше доста против сериозните връзки.
В деня, когато я попитах дали иска да преминем на следващия етап, тя замълча и не ми каза нищо, но след няколко дни ми каза, че адски много ме харесва, смята, че имаме много допирни точки, но я е страх да се обвържем, защото знае, че скандалите са раздора на всяка връзка, както и стана по-късно. Все пак я убедих, че всичко ще е наред и нещото се случи.
Първите няколко месеца във връзката бяха като сън, постоянното мило говорене, гушкане, целуване, позната на всички еуфория, но разбира се, нищо не е вечно.
От началото и така до края на връзката, че даже и в момента имах проблеми с ревността. Както споменах вече доста хора и пишеха, въпреки, че единственото нещо, което правеше тя бе да им се подиграва иронично, но все пак се чувствах застрашен от други.
Друг проблем беше, че така и не се сприятелихме с приятелите на другия, както тя с моите, така аз с нейните и така на мен ми беше криво когато например тя ходеше на море с нейната най-добра приятелка, а пък тя се сърдеше, че аз излизах сам с мои приятели ( само момчета) по дискотеки, да пием по бира и т.н. Карахме се доста често и предимно за глупости, но много бързо си прощавахме и почвахме отначало, въпреки че имаше в моменти, в които си мислех, че ще се разделим.
Повратният момент, в които почнах да губя доверие в нея беше когато просто погледнах в телефона й докато тя нещо си ръчкаше и видях, че си беше писала с бившия й, въпреки че ми беше казала, че не поддържа връзка с него. В крайна сметка се оказа, че той искал съвет как да постъпи с дадено момиче, но мен все пак ме заболя, че беше излъгала.
Така до края постоянно имах съмнения, които на моменти си бяха близки до параноя.
Друг проблем, беше че тя се сърдеше, че не и звъня, а аз адски много мразя дългите разговори по телефона. Така малко, по малко проблемите ставаха все повече и се натрупваха, но нито на мен , нито на нея и правеха впечатление.
В началото на връзката излизахме адски много по разходки в паркове, на ресторанти и т.н. , но не знам по каква причина спряхме и вижданията ни бяха или у нас или у тях, гледахме си филми, говорехме си, правехме секс и т.н. което според мен доведе до едно еднообразие във връзката ни и бавно почнахме да си омръзваме.
В последните месеци се учуждихме много, все повече се карахме, но този път не си говорехме с дни, имахме все по-малко общи теми за разговор, не си и пишехме толкова, колкото бяхме свикнали преди.
Дойде и последният ни скандал, в който аз я обвиних, че само ми отговаря, а аз си водя монолози и тогава тя ми каза, че вече няма какво да ми каже и така седяхме 4-5 дни, докато не и писах какво става и тя предложи да се разделим, защото така смятала, че ще се разбираме по-добре, че вече не била щастлива в тази връзка, не знаела какво може да ми сподели без да се разсърдя и т.н.
В началото приех нещата доста леко, да поплаках си стабилно, но след това се видях с нея и нещата наистина бяха по-добре, говорихме си за много неща, аз се опитах да я целуна, тя ми отвърна и тогава надеждите отново се появиха на хоризонта, но след една седмица, когато се опитах да я целуна пак тя ми каза, че не иска връзка, а иска да е свободна, че в началото ми беше казала, че така ще стане заради караниците и трябваше да се примиря, че с нас беше до тук, но тя бързо предложи да си останем в добри отношения и да продължим да се виждаме, защото съм бил важен за нея.
Доста бързо след това, тя спря да ми пише, ако аз и пишех отговаряше с по една дума, обвиняваше ме, че и държа сметка къде, с кого и какво прави, а аз просто се раздирах вътрешно при мисълта, че може да е с друг, въпреки че знаех, че тя няма веднага да се втурне да търси утеха при друг. Казах и че и пиша, защото през изминалата една година тя е била най-близкият ми човек и я попитах дали и аз съм бил така за нея и тя ми отвърна, че съм бил, но много преди да се разделим.
Наскоро забелязах, че почва да ме игнорира и да се оправдава, че има много работа и не може да ми отговаря, а в същото време я виждам как харесва някакви неща във Facebook, явно моето "спамене" и дойде в повече и си заключи всички снимки, постове, сложи ме да не мога да я видя кога е Online и т.н.
И така се стигна до тук, адски много съм объркан, не знам какво да си мисля, какво трябва да направя, дали трябва да я оставя и да продължа без нея...
Обичам я адски много, защото тя беше всичко, което съм търсил през целият си живот, обичаше ме много и ми беше най-близкият човек, винаги когато нещо лошо се случеше знаех, че тя е там някъде и ще откликне на всеки мой проблем и ще ми подаде ръка дори и в най-трудните ми моменти, а сега нея я няма, а нейното място има една така празнота, която не може да бъде запълнена с нищо.
Дали в момента се чувствам така, защото още не мога да свикна или защото чак сега осъзнавам какво съм имал и че няма да се върне никога или защото ме е яд, че на нея не и пука за мен вече и продължава да си живее живота, а аз седя и се дразня на себе си, че всичко свърши?
Отново се извинявам за мега дългия пост, ще се радвам да чуя вашите мнения и дано си взема бележка за бъдеще от това, което кажете. Поздрави!
Накратко за мен - Момче на 20 години, нямам "богатият" любовен живот както повечето хора на моята възраст, тази връзка ми беше първия сериозен допир до това животно любовта.
Предварително се извинявам за дългия пост, просто едва ли ще вместя всичко важно в 2 параграфа.
Преди точно един месец се разделих с приятелката ми, с която бяхме заедно 1 година и 3 месеца. Много неща се промениха след раздялата, но нека се върнем малко в зората на връзката.
Имах я в приятели от години във Фейсбук, но за първи път и писах за да и честитя рождения ден, просто ей така. От там се разписахме, оказа се че бившият и приятел е от моят клас, че ще имаме бал на едно място, на една и съща дата и т.н. В следващите дни се разписахме доста, понякога до ранни зори и така няколко седмици до първата ни среща. Заведох я на вечеря, прекарахме си страхотно. Вече на втората среща я целунах за първи път и така още няколко седмици докато не тръгнахме.
Може би сега е перфектният момент да кажа и няколко думи за нея. Тя е изключително красиво момиче, с едновременно много твърд и много мек характер. Поради тази причина имаше и доста ухажори, най-вече във Facebook, но като цяло не е имала успех в любовта, само кретени и простаци и поради тази причина тя беше доста против сериозните връзки.
В деня, когато я попитах дали иска да преминем на следващия етап, тя замълча и не ми каза нищо, но след няколко дни ми каза, че адски много ме харесва, смята, че имаме много допирни точки, но я е страх да се обвържем, защото знае, че скандалите са раздора на всяка връзка, както и стана по-късно. Все пак я убедих, че всичко ще е наред и нещото се случи.
Първите няколко месеца във връзката бяха като сън, постоянното мило говорене, гушкане, целуване, позната на всички еуфория, но разбира се, нищо не е вечно.
От началото и така до края на връзката, че даже и в момента имах проблеми с ревността. Както споменах вече доста хора и пишеха, въпреки, че единственото нещо, което правеше тя бе да им се подиграва иронично, но все пак се чувствах застрашен от други.
Друг проблем беше, че така и не се сприятелихме с приятелите на другия, както тя с моите, така аз с нейните и така на мен ми беше криво когато например тя ходеше на море с нейната най-добра приятелка, а пък тя се сърдеше, че аз излизах сам с мои приятели ( само момчета) по дискотеки, да пием по бира и т.н. Карахме се доста често и предимно за глупости, но много бързо си прощавахме и почвахме отначало, въпреки че имаше в моменти, в които си мислех, че ще се разделим.
Повратният момент, в които почнах да губя доверие в нея беше когато просто погледнах в телефона й докато тя нещо си ръчкаше и видях, че си беше писала с бившия й, въпреки че ми беше казала, че не поддържа връзка с него. В крайна сметка се оказа, че той искал съвет как да постъпи с дадено момиче, но мен все пак ме заболя, че беше излъгала.
Така до края постоянно имах съмнения, които на моменти си бяха близки до параноя.
Друг проблем, беше че тя се сърдеше, че не и звъня, а аз адски много мразя дългите разговори по телефона. Така малко, по малко проблемите ставаха все повече и се натрупваха, но нито на мен , нито на нея и правеха впечатление.
В началото на връзката излизахме адски много по разходки в паркове, на ресторанти и т.н. , но не знам по каква причина спряхме и вижданията ни бяха или у нас или у тях, гледахме си филми, говорехме си, правехме секс и т.н. което според мен доведе до едно еднообразие във връзката ни и бавно почнахме да си омръзваме.
В последните месеци се учуждихме много, все повече се карахме, но този път не си говорехме с дни, имахме все по-малко общи теми за разговор, не си и пишехме толкова, колкото бяхме свикнали преди.
Дойде и последният ни скандал, в който аз я обвиних, че само ми отговаря, а аз си водя монолози и тогава тя ми каза, че вече няма какво да ми каже и така седяхме 4-5 дни, докато не и писах какво става и тя предложи да се разделим, защото така смятала, че ще се разбираме по-добре, че вече не била щастлива в тази връзка, не знаела какво може да ми сподели без да се разсърдя и т.н.
В началото приех нещата доста леко, да поплаках си стабилно, но след това се видях с нея и нещата наистина бяха по-добре, говорихме си за много неща, аз се опитах да я целуна, тя ми отвърна и тогава надеждите отново се появиха на хоризонта, но след една седмица, когато се опитах да я целуна пак тя ми каза, че не иска връзка, а иска да е свободна, че в началото ми беше казала, че така ще стане заради караниците и трябваше да се примиря, че с нас беше до тук, но тя бързо предложи да си останем в добри отношения и да продължим да се виждаме, защото съм бил важен за нея.
Доста бързо след това, тя спря да ми пише, ако аз и пишех отговаряше с по една дума, обвиняваше ме, че и държа сметка къде, с кого и какво прави, а аз просто се раздирах вътрешно при мисълта, че може да е с друг, въпреки че знаех, че тя няма веднага да се втурне да търси утеха при друг. Казах и че и пиша, защото през изминалата една година тя е била най-близкият ми човек и я попитах дали и аз съм бил така за нея и тя ми отвърна, че съм бил, но много преди да се разделим.
Наскоро забелязах, че почва да ме игнорира и да се оправдава, че има много работа и не може да ми отговаря, а в същото време я виждам как харесва някакви неща във Facebook, явно моето "спамене" и дойде в повече и си заключи всички снимки, постове, сложи ме да не мога да я видя кога е Online и т.н.
И така се стигна до тук, адски много съм объркан, не знам какво да си мисля, какво трябва да направя, дали трябва да я оставя и да продължа без нея...
Обичам я адски много, защото тя беше всичко, което съм търсил през целият си живот, обичаше ме много и ми беше най-близкият човек, винаги когато нещо лошо се случеше знаех, че тя е там някъде и ще откликне на всеки мой проблем и ще ми подаде ръка дори и в най-трудните ми моменти, а сега нея я няма, а нейното място има една така празнота, която не може да бъде запълнена с нищо.
Дали в момента се чувствам така, защото още не мога да свикна или защото чак сега осъзнавам какво съм имал и че няма да се върне никога или защото ме е яд, че на нея не и пука за мен вече и продължава да си живее живота, а аз седя и се дразня на себе си, че всичко свърши?
Отново се извинявам за мега дългия пост, ще се радвам да чуя вашите мнения и дано си взема бележка за бъдеще от това, което кажете. Поздрави!