nevermind1
10-26-2015, 16:59
Така не знам от къде да започна даже.Винаги съм била мнооооого щастлива...Имам приятел вече 3 години и той е любовта на живота ми,смисъла и всичко. Просто когато го срещнах знаех, че е той. Едно такова чувство, което никога не съм го усещала...Любов от пръв поглед.Първата година и половина всичко беше прекрасно много по-хубаво и от приказките. Той се бореше за мен в начало със цялото си сърце и душа даваше ми всичко , това всичко беше повече от това, за което момичетата си мечтаят днес. Не сме се карали никога просто някаква невероятна хармония. Имах желанието да правя всичко успях в толкова много неща, защото се чувствах добре,той ме краше да се чувствам така. Бях по-уверена, харесвана и винаги усмихната. Толкова много хубави неща ми се случваха междувременно в живота и училище.......... И изведнъж целият ми свят рухна. Не знам точно кога, не знам и как.Миналото лято се бяхме нагодили толкова добре един към друг... просто връзката ни стана толкова сериозна и дълбока. Виждахме се всеки ден, правехме различни неща. И след като започнахме училище до Коледа всичко се срина. Сякаш той си изгуби всички чувства към мен. Просто не ми се усмихваше, когато ме виждаше, не си правеше труда да ме търси ДОРИ да ме пита как съм. Аз се занимавах със мноооого неща в училище и извън него, но винаги намирах време за него,винаги се отказвах от нещо за да се виждаме, за да правим нещо. Правих му подаръци за Коледа, за годишнината, а той не . Казах си, че всичко е от даскалото той ходеше и на работа освен на даскало и чаках лятото с нетърпение. Първите дни от това лято бяха хубави...той каза, че най-накрая е щастлив , че не го натоварвам с мойте глупости и сме ваканция.И после се събра с някакви хора....лоши хора.. не е нужно да споменавам какви... не се виждахме, не му пукаше , нараняваше ме, не трепваше когато плача...аз плаччех всеки ден...АЗ НЕ МОГА да издържам и ден да не го чувам и виждам......а на него му е все тая..Вършеше простотии, които са много далеч от това , което е той. ПРОЩАВАХ МУ ВСИЧКО. Извинявах се и се молех дори когато той беше виновния и аз страдах.... ОПИТАХ ВСИЧКО ... опитах се да не му влизам в личното пространство, да му угаждам, да не му угаждам, да му връщам, да съм мила, да съм гадна...... не СТАВА НИЩО.Просто става много зле и не издържам.......исках да се разделя с него и му казах.... уж се разрева и се оправихме....... Два дни и пак същата работа.... ОТЛОЖИХ СИ ВСИЧКО за утре за да сме заедно и той винаги има работа, винаги има с кой да излезе.........когато сме заедно е вечно на телефонаа...... ДНЕС ДОРИ НЕ МИ ОТГОВОРИ на съобщенията и ми звънна преди малко да ми каже, че ще се види за малко с моя приятелка, а после излиза с неговите.... АЗ ГАСНА! 2 седмици почни нищо не съм яла, не уча и ще си пропилея живота..... минават ми ужасни мисли през главата как ще избягам и как ако умра всичко ще е по-добре и ще им олекне на всички.. Изгубих приятелите си и никой не иска да излиза вече с мен.... Приличам на настъпено лайно нямам сили да живея. Мълча си по цял ден със сълзи в очите и НИКОЙ НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗВА......АЗ ГАСНА! Не знам , защо го споделям , просто си го споделям с малката надежда, че тук някъде има някой, който е минал през същото и че има изход от този порочен кръг...... КАК ДА ЗАПАЛЯ ПЛАМЪКА ОТНОВО? Изгубих дори и себе си....... моля ви се да ми помогнете да се отърва от най-черните мисли........