А сега какво?

[mirorforse]

Здравейте. Чудих се да пиша ли, да не пиша ли, ноо накрая реших все пак да ви поискам съвет. На който не му се чете да подмине, на който му се чете да взима пуканките и да се настанява удобно :)
Ще започна от самото начало... учих до 10 клас (завърших го), след което пропуснах една година по здравословни причини. След 1 година пропуск не можех да се върна в моя си клас (набор 94), за това се записах в по-долния (набор 95). Не съм повтаряла, просто пропуснах една година и така се получи, че трябваше да уча с по-малките.. както и да е. Никой никога не ми се е подигравал за това, винаги са ме смятали за една от тях..сякаш съм си с тях от 1ви клас (почти всички бяха от 1ви до 12ти заедно). Супер задружен клас, за всичко се подкрепяха и нямаха нищо общо със стария ми клас - вечно си говорят зад гърба, делят се на групички, мразят се и т.н.
Сега да мина на главното...
В класа имаше едно момче, което ме привлече с нещо ( не знам и аз с какво) още от първия миг в който го видях. Хормони,първично привличане, желание да му разкъсам дрехите със зъби... сещате се :D Първата година просто му се любувах от страни така да се каже без да смея да направя някаква крачка, понеже и аз и той си имахме сериозни връзки. В 12ти клас обаче нещата маалко се задълбочиха или ако трябва да съм по-точна в края на втория срок. Той все още си имаше приятелка, но започнахме да се закачаме в междучасията. Примерно той идваше докато аз вися на бюрото и си лафя с учителката и се лепваше за мен нещо да ме закача, да ме чопли, да ми "досажда". Няколко пъти ми предлагаше да ме закара до някъде, ако случайно му е на път.. така и не успях да се престраша да се кача в колата му. По принцип го харесвах супер много, но винаги се държах студено (надуто) с него... нямам идея защо, просто съм срамежлива, което отстрани изглежда надуто. Последните дни в училище вече беше нетърпимо. Когато го видех да влиза дъха ми спираше и цялата настръхвах. Бях решила да действам въпреки всичко. След училище го попитах дали може да ме закара до едно пазарче ( на около 200м. от даскало е) и той се съгласи. Качих се в колата решена да му кажа всичко, което чувствам.. ноо точно тогава дойде да ме вземе и приятеля ми, видя че се качвам в чужда кола и от там скандали, обяснения и забравих за всичко, което исках да направя. Отложих признанията за бала, който беше след седмица.. за съжаление не успях да отида, защото ми се наложи спешно заминаване за Германия за поредния преглед и рехабилитация....
Когато се върнах вече мислех, че всичко е свършило. Тогаваа той ми писа във фейсбук. Е, това беше и момента да му кажа всичко smile emoticon Нали знаете, във фейса е най-лесно да си кажеш чувствата. Казах му, а той ми отговори : Защо не го показа, когато още ходехме на училище? Може би щях да ти отвърна? И до там.. спекох се и повече не му писах :D
Запознах се с мъжа ми, имаме си детенце и сега сме семейство.. обачее това момче не ми дава мира :( точно когато си мисля, че съм го забравила го сънувам или виждам негова снимка във фейса и отново започвам да го искам..а това искане е толкова диво и първично.. не мога да си го обясня. :/
Всяка година класа се събира, но аз нямам смелостта да отида.. защото ТОЙ е там... защото няма да издържа и ще направя някоя глупост, за която най-вероятно после ще съжалявам.. защото имам семейство и мъж, който обичам..
Въпроса ми към всички вас е какво по дяволите да направя, за да спра да мисля за него? Някога ще спра ли да го искам и да мечтая за него? Ще спра ли да го сънувам? На някой случвало ли му се е? Как се живее с такова нещо? Как да се измъкна от това положение?
Дори в момента когато пиша за него сърцето ми бие лудо и дъха ми спира...

[inewton]

Наистина сложна ситуация. Като турски сериал е. Ти го искаш, той те иска, ама все нещо ви пречи.

И сега, с риск да опетня репутацията си ще те посъветвам нещо, нещо, което аз на твое място бих направил. Вижте се, поговорете, ако се стигне до нещо повече- направете го. Защото ако никога повече не се видите има голяма вероятност да намразиш мъжа си, оттам проблеми с него, стрес за детето, може и до развод да се стигне. Така че се изяснете с момчето и колкото по- скоро, толкова по- добре. Все пак всеки трябва да изживее личното си щастие.

[mirorforse]

С удоволствие бих направила точно това, но ме е страх да не разбере мъжа ми... някак си не ми се иска да го наранявам, въпреки огромното влечение и желание което изпитвам на моменти..
Ако не се видим дали някога ще спра да го искам? Хората казват, че с възрастта тези младежки "влечения" отминават...дали е вярно?
Наистина се получи като турски сериал :D

[Niakoitam]

За пореден път ми се затвърждава мнението. Брак, а камо ли и деца на ранна възраст си е пълна глупост породена от недопреценяване на ситуацията и/или натиск от разни външни лица, че така трябвало да стават нещата. Спокойно. Не си първата, няма и да си последната дето след недоосмислената някога емоция след време решава, че иска нещо друго. И не, ти не обичаш чак толкова мъжа си. Едно време те е било страх от реакцията му, а сега и от това, че имате дете. Навлязла си в рутината. И просто те е страх да не разбере. Иначе би го направила с него. Би си го взела и за любовник дори. :)
Вероятно и другия човек го е страх да не ти разбие семейството и от реакциите на хората около него.

И аз понякога съм се замислял, защото е имало момичета, с които само ако са ми давали потвърждение, че ме харесват бих тръгнал без дори да се замислям. Само, че бивайки обвързани, а пък ако и имащи семейство, а още повече пък и с деца ситуацията в съзнанието ми доста се променя.

От друга страна пък винаги съм се замислял кое ще победи при мен като човек смятам с морални ценности и страх от реакцията на околните, но наистина силно търсещ и желаещ да намери истинската любов, ако някога някоя "мама" от разните "мами", че дори и само омъжени или даже обвързани във времето дето понякога проявяват определен интерес към моята персона реши, че много съм и харесал, а пък и на мен ми харесва или пък след новозапознаство ми е харесала. :)

Ето тези дни например една комшийка ме помоли да отида да и поправям компютъра и да и помогна там по него за разни неща. Познаваме се от преди макар, че тя не живее постоянно тук. Не знам защо, но сякаш се държеше доста по- мило от обикновено. Първо ме пита дали съм си нямал работа нещо, после там не бяха черпене с безалкохолно, черпене със сладки, къде на сила не ми слагаше сладки в устата, че съм щял да я обидя. Така да се каже стола ми наместваше под дупето. Понеже бях на земята и рязко тръгнах да ставам така ми каза да не съм си тръгвал, че трябва да и помогна още малко сякаш наистина се притесни да не си тръгна, после ми каза като казах, че има някакъв мач, че ако си имам работа няма проблем да си тръгна, нещо ми разглежда и снимките. В такива отдали ми се възможности просто си умирам да флиртувам или най- малкото да се лигавя за фън. В случая обаче се държах леко по-студено малко като войник пред президенството, защото знам, че си има дългогодишна връзка. А на моменти бяхме толкова близо, че буквално си се опирахме един в друг и направо си представях как в някои порно филми с прелъстяване, то започва именно от хей такива иначе невинни допирания между участниците. Още повече, че и не бях отпускал "напрежението" от около седмица. :D

А ако наистина обичаш мъжа си както казваш и не се просто самоубеждаваш в това...просто трябва да му бъдеш вярна за да не съжаляваш жестоко някога... :)

[mirorforse]

Аз съм на принципа - не обичаш ли някой, няма причина да бъдеш с него. Не ме интересува дете ли имам, брак ли имам или нещо друго. Ако любовта я няма, пътищата ни се разделят и това е :) и с мъжа ми съм си говорила по тази тема ии той е на същото мнение като мен.

Обичам го супер много, с него нещата станаха бързо и диво, защото беше любов от пръв поглед и от двете страни. И до днес го обичам безумно и за нищо на света не бих заменила тази любов, това семейство и това дете...

Явно жените сме странни същества. Не мога да си го обясня как може да обичам мъжа ми безумно и в същото време да настръхвам, когато помисля за другото момче... не знам любов ли е какво е. Винаги когато съм го виждала в даскало сърцето ми е препускало бясно, дишала съм трудно и стомаха ми се е свивал на топка. Мисля, че това е нещо като привличане на тела.. даже не знам дали съм влюбена, защото.... просто не знам как да го обясня, ноо тялото ми го иска!? И най-странното е, че дори при малкото докосвания които е имало между нас, винаги ни е удряло нещо като ток и съм виждала в очите му почуда и... привличане. Сякаш света около нас спира и сме готови да се награбим ТАМ, пред всички. :D естествено доста неща ни караха да потискаме тези чувства.
Който не го е изпитал няма и да ме разбере...

Ето тук идва и вечния въпрос : Възможно ли е да обичаш двама? Или просто това привличане е защото знам, че не мога да го имам. Пък нали знаете - забранения плод е най-сладък.
Или просто съм тъпа лигла, която не знае какво иска :?

[z1p0]

Просто си тъп боклук, който не си е начесал крастата.

[z1p0]

Ток я удряло било .. ?!?! Алооо, женена си с дете бе урод, верно трябва да те удари ток - има едни такива столчета с електричество вземи седни на едно !

[z1p0]

Че и теми ми пуска в тийн форум, ти плясна два шамара ще видиш а сега какво

[inewton]

Просто си тъп боклук, който не си е начесал крастата.

От мен, Anathema!

Грозен, ти си на ход.

[Niakoitam]

Аз съм на принципа - не обичаш ли някой, няма причина да бъдеш с него. Не ме интересува дете ли имам, брак ли имам или нещо друго. Ако любовта я няма, пътищата ни се разделят и това е :) и с мъжа ми съм си говорила по тази тема ии той е на същото мнение като мен.

Обичам го супер много, с него нещата станаха бързо и диво, защото беше любов от пръв поглед и от двете страни. И до днес го обичам безумно и за нищо на света не бих заменила тази любов, това семейство и това дете...

Явно жените сме странни същества. Не мога да си го обясня как може да обичам мъжа ми безумно и в същото време да настръхвам, когато помисля за другото момче... не знам любов ли е какво е. Винаги когато съм го виждала в даскало сърцето ми е препускало бясно, дишала съм трудно и стомаха ми се е свивал на топка. Мисля, че това е нещо като привличане на тела.. даже не знам дали съм влюбена, защото.... просто не знам как да го обясня, ноо тялото ми го иска!? И най-странното е, че дори при малкото докосвания които е имало между нас, винаги ни е удряло нещо като ток и съм виждала в очите му почуда и... привличане. Сякаш света около нас спира и сме готови да се награбим ТАМ, пред всички. :D естествено доста неща ни караха да потискаме тези чувства.
Който не го е изпитал няма и да ме разбере...

Ето тук идва и вечния въпрос : Възможно ли е да обичаш двама? Или просто това привличане е защото знам, че не мога да го имам. Пък нали знаете - забранения плод е най-сладък.
Или просто съм тъпа лигла, която не знае какво иска :?

Като цяло аз смятам, че няма такива филми като, "аз го обичам повече от живота си, но съм фенка на отворените връзки и искам да си се забавлявам и с други." Какво сте си казвали е само теория. Практиката е съвсем друго нещо. Теб вероятно те е страх от последиците, несигурното бъдеще с другия и от реакциите на хората около теб. Няма как да обичаш двама едновременно. Само да не е като една девойка дето на пияно ни обясняваше как много харесвала един, но нямало да прави секс с него за да не си разваляла семейството, което обичала...поне на този етап. А през ноща един зевзек си скри на запис телефона в стаята им и се чували пъшкания, охкания и стонове.

Но пък ако ти харесва като идея повече, и без грам да се стремя да те обидя, защото все пак ти сама си го каза може да се сложиш и в последното понятие. Дали си тъпа лигла не знам..., но определено се забелязва, че не знаеш въобще какво искаш. Ако действително смяташ, че не се вписваш в по-горе написаните от мен неща. А дали си права да го мислиш...е и това вече не е сигурно. :)

[Beyo]

http://goo.gl/forms/ylSKWjgNFc Много ви моля, мили хора, да попълнете моята анкетка, защото утре в университета доцента ще ме направи на решетка !!! Много благодаря! :))