TROLLDADLOLCAKE
11-02-2015, 15:38
Здравейте, драги съфорумници!Не смятах, че някога ще ми се наложи да пиша тук, но ето че след няколко години пак го докарах до "куцото"...Ще ви обясня ситуацията накратко, защото проблема е адски огромен...Имах си приятелка преди 3 месеца...За жалост се принудихме да се разделим заради "психически болната" и сестра, която реши, че е влюбена в мен и не спря с цирковете и филмите...Та разделихме се...И както се предполага това за мен беше зверски труден етап...Та като всеки "идиот", вместо да се взема в ръце аз го хванах през къра.Купони,вили,хижи и прочие...и в един момент осъзнах, че не може да продължава така..Та аз тъкмо завърших 12-ти клас..целият живот е пред мен...Взех се в ръце, подадох си молба за работа и ме взеха още на следващия ден.Започнах работа и всичко беше окей в началото..Но на втората седмица започнах да се чувствам отпаднал,болеше ме стомаха зверската и в дадени моменти аз просто сгъвах на плочките като малко момиченце...Изтърпях известно време, но всеки си има лимит на търпимост и накрая се наех и отидох на лекар...Оказа се, че операцията ми от бебе се влошава (пилоростеноза) и от там...от нередовното хранене и хранене с "боклуци" заради болките съм тръгнал да развивам и гастрит...Съобщиха ми, че имам 9 месеца да се оперирам повторно (в най - добрия случай) , в противен случай няма да ме бъде...Тази процедура ще ми струва скромните 5000 лева. - нищо, че съм здравно осигурен.Отказах...нямаше как да съобщя това на родителите ми (живея с баба ми)..Има кръвно и редица други проблеми..Просто ако и бях казал и това щях да я довърша..Не исках никой да знае освен най - добрият ми приятел...Но както се очаква от уста на уста разбраха доста хора...а именно и бившата ми приятелка..Беше меко казано полудяла, от цитирам "безумието ти" ... Беше на косъм да се разплаче, развика ми се и цяла седмица не спря да ме моли да отида на лекар и да направя операцията...Изтърпях няколко дни, но просто не можех да продължавам да я гледам така..Винаги съм я обичал повече от себе си и се съгласих...Днес бях на лекар..Утре ме вкарват по спешност в окръжна, защото от цялото това овъртане със се влошил....Та проблема ми е...Как да кажа на баба ми...Просто при мисълта да и съобщя подобно нещо меко казано изтръпвам..а вече няма как и да скрия.По един или друг начин ще разбере,но смятам че е най - правилно да е от мен?Другото което е...Бившата ми приятелка, за коята говорих по - горе...Водихме дълги и широки разговори, от които се разбра че сме направили зверска грешка, че сме се разделили..Но мен параноята меко казано ми е в повече последните няколко дни..и все си мисля, че го прави само и само да се оперирам?Как смятате вие?Знам, че ви звучи абсурдно, но просто прекалено дълго време се правих на силен, а утре така или иначе влизам в болница и страха меко казано ми ебава майката..Постоянно си мисля какво ще стане, ако не се оправя и какви ще са последствията за нея, тъй като тя скоро загуби родител...Извинявам се да дългата шлйокавица и хаотичното ми писане..Просто..разберете ме :)