Lv4e
11-04-2015, 21:41
Едва ли някой ще прочете всичко това, но има много неща за казване.
Вече втора година съм в същия клас. Нормален клас. Няма тормоз, нормални тийнейджъри. Тъй като НЕ от скоро живея в този град, нямам приятели около мен. Всъщност имам една приятелка от нашия клас. Разбираме се много добре, обаче тя не мисли като една нормална тийнейджърка. Предпочита да бъде момче, облича си ризи(не такива, които носят swag овете, а нормални официални). Тъй като би е искала да е момче, не си оправя веждите, не се гримира, не и дреме дали изглежда добре или не. Занимава се с науката, дори когато някой ѝ каже, че е зубърка тя го приема като комплимент(иска да е зубърка). Рядко използва фейсбук, не обича да се снима. Използва интернета само за допълнително учене. Сутринта ми каза, че дори не е закусвала само за да има +30 мин. за учене. Днес дори не ѝ стигна времето по теста по психология и за малко щеше да плаче, защото си мислеше, че ще има двойка (въпреки че съм сигурна, че ще изкара 4 или 5)
Да, това звучи нечовешко. Ще ме мислите за някакъв трол. Знам.
Споделяме си всичко. Не е би или лесбийка, харесва си момчета.. по-скоро мъже(е, да също си харесва и момчета на нашите години). Привличат я интелигентни мъже. Интересно ми е когато прекарваме време заедно... Разказва интересни неща, понякога дори трудни, не разбирам какво иска да каже. Общо взето е странна тийнейджърка. Аз съм си нормален човек (предполагам :дд). На 15 години сме.
През целия ден сме заедно. Проблема е, че понякога и мен ме мислят за някаква зубърка, защото попринцип си имам домашна или знам урока. А аз не искам. Не искам да ме мислят за такава, защото самата тя ми каза това, че само едно нещо не харесва. Това, което не харесва е, че тя с този нейн характер и външен вид отблъсква всички онези момчета и какички. Аз не съм такъв, за когото е важен външния вид. Просто имам чувството, че и аз отблъсквам всички наоколо, когато съм с нея. В класа ни има едно момиче, което си лети в облаците и се мисли за голямата работа, като се друса и напива. Тя постоянно обижда приятелката ми, унижава я. Не мога да приема това, че някой говори лошо за мой приятел.
Просто сме си прекалено много страхливи, за да си имаме работа с такива.
Самочувствието.
Моята приятелка си има достатъчно самочувствие. Тя вярва, че може. При мен нещата са зле. Винаги преди часа си разказвам урока и когато объркам нещо и обърна нещата нагоре с краката, започвам да повтарям "Не мога!". Господинът ни по физическо е треньор по баскетбол. През часовете предпочитам да правя опити да вкарам топката през коша. Господинът иска да дадем всичко от себе си и да научим две много сложни за мен упражнения. И отново си казвам "Не мога!". Вече не помня колко пъти ѝ се разкрещях, защото винаги когато кажа "Не мога!" тя казва "МОЖЕШ!". Не, не мога.. Не го ли разбира? Родена съм си такава, некадърна?? 1ви опит, не се получава, 2ри опит отново не се получава, 3ти, 4ти, 5ти.. Не мога просто... Не всичко мога. Единствено си мислех, че мога да търпя, но и това не мога. Не мога да търпя всичко това.
Интернет приятели.
За първи път се влюбих истински в едно момче.. Запознахме се по интернет, за щастие беше от моя град. Преди да се срещнем, се опознахме.. Просто разбрах, че е използвал наркотици... Не можех да очаквам много неща от него.. Беше трудно, но и двамата вече сме по-добре.. По-скоро за него не знам.. Последно отново искаше да ме види..
Интернет приятел.
Беше момче.. Разбирахме се чудесно. .Просто в един слънчв ден се скарахме.. След време се осмелих, извиних му се, той прие. След 1 седмица реши, че не иска да ме види никога повече. Исках да умра, но всичко мина.. Мина.. или?? По дяволите липсва ми адски много. Просто боли.
Интернет "приятели"..
Просто след известно време изведнъж, ей така спряха да ме говорят.. Някои не ми помнеха дори името.. Някои са ме махнали, а някои просто вече не си влизат в профилите..
Общо взето имам една приятелка до мен, една приятелка, с която завинаги ще се обичаме и е най-добрата.. и няколко стари, но добри приятели..
Просто мечтата ми със най-добрата ми приятелка е някой ден съдбата отново да ни срещне, някъде.. Мечти. Да бъдем в един и същ университет.. Да живеем в един град.. Да имаме двойна сватба.. Децата ни да се познават и да ги водим заедно на училище.. Надявам се да успеем да ги сбъднем.
Мотивация.
Нямам никаква мотивация. Нищо не може да ме мотивира.. Искам да уча, да бъда успяла.. Но не мога да се мотивирам. След у-ще планирам да направя 2-3 теста у дома. Но всъщност: Гледам началната страница безцелно. Моля се някоя жива душа със свободно време да се сети за мен. Лежа на леглогото самосъжалявайки се. Мисля за бъдещия си съпруг(не ми дреме, че съм на 15). Или пък пищя, крещя, заедно с папагалите ми. Мяукам с нечия котка на улицата, когато се връщам от магазина. Простотии, но не и нещо полезно. Комедия или трагедия? От ваша гледна точка е комедия. И никак не е лесно да имам самочувствие, след като 6-7 години съм била доста пълна, не защото си хапвах, а бях болна, а всички ми се подиграваха. Бях и какво? Слава богу, че вече съм сред по-нормални хора, които не ми се подиграват с това, че имам 6-7кг излишни.
Влюбвам се винаги в най-неподходящия човек. Толкова пъти съм била в дълбока депресия. Бях спряла да ям. Исках да бъда анорексичка и да умра заедно с жалките си издънки и спомени. С всичко жалко, което съм направила. Самата аз.
Бавно, усещайки болки години наред, въпреки че ми боли душата. Все още искам. Не е толкова лесно. Искаше ми се да се спусна от моста или да усетя как кръвта се стича от вените ми. Или пък да усетя болката как отровата разяжда вътрешностите ми.. Не ме питайте какво е станало чак толкова.. Има толкова неща, които ме е срам да разкажа, дори анонимно.
Надявам се някой слънчев ден, просто един човек да промени това... Всичко е толкова тъпо в живота ми. Няма никакъв смисъл в него. Яж, пий, не не н дъвча орбит.. Яж, пий, училище, спане, тоалетна, интернет. Перфектно нали?
Изглеждам малка. Аз съм от онези миниончета и изглеждам не като 9ти, а като 5ти клас. Никога не съм била красивата, а сладката. УЖАС НАЛИ?!?? Оново сладко мънинко момиченце, изглеждащо като 5ти клас и играе с кукли барбита, ест че е бъзик. -.-
За разходки, кафенета изобщо не става въпрос през уикенда. Просто спа. Понякога излизаме някъде навън със сетра ми да хапваме. Забавно.
Ето как прекарвам един мой ден, когато съм на училище.
Събуждане: 9:30
Закуска: 9:30-10:10 (да, трябва ми почти час, защото трябва аз да се справя в кухнята)
Оправяне на чантата ми за у-ще, стаята ми и преобличане дъра дъра(винаги ми остава само 30-40 мин за учене. не знам защо): 10:10-12:10
Първият ни час започва 12:40 и така у дома съм 18:30, ...4 пъти седмично имаме 7 часа.
Нали знаете, когато се прибера, вечеря, душ, и онзи мноооого важния разговор с родителите , как ми е минал деня -.-
Гледам часа е 20:00.
И да. Сядам си пред лаптопа. И чакам едно момче от класа да ме покани да играем лига :D щото ме надъха. Иии часа става 21:00/21:30. А после? Отново зяпам началната страница. Лягам си 00:00. Край. Интересно.. Нали?
Това е всеки божи ден. Знам, че се оплаквам като някаква пенсионерка от живота си.
Като добавим, че постоянно се карам със сестра ми, която е по-голяма. Не се разбирам с родителите ми. Мрънкат ми дори за поправимото. Преувеличават всичко.
Татко годишно 6-7 месеца не е при нас.. и той се е променил доста.. Отвратена съм от това, което мисли и прави.
Като закъснея или не върна ресто от голяма сума пари бърза да ми намеква за наркотици, алкохол и цигари. Нямат ли ми доверие??!??!!? Не успях ли да им се докажа? Много добре знаят, че никога не би съм го направила.. Не се ядосвам, просто ми става адски тъпо, защото ми нямат доверие... После аз съм тази, която се държи грубо.. Аз съм тази със слабите нерви. Защо съм била депресирана.
Ами да, уж щях да отида на танци, за да се запозная с повече хора.. Ама щях. Нещо хъх. Не мога. Мързел? Мързел.
Аз чувствам, усещам, знам. Реалист съм. Малко логика ми трябва за да разбера от това, което ми казват хората, какво всъщност мислят за мен. Съобразявам се и с околните и с действителонстта.
Ахх как си говоря сама. Да. Имам проблеми, които няма да се разрешат никога. Или пък ще си мисля, че съм ги разрешила, но всъщност ще съм свикнала с всичко това.
В мен има още насъбрани стотици страници оплаквания.. По-скоро неща, които ми тежат. Правя го тук, кой би ме е изслушал. Дори и повечето тук се прескочат. А благодаря на тези, които си направиха труда да прочетат 4-5 изречения.
Отворена съм за всякакви съвети. Имаме в даскало психолог, но от там при психиатъра :D или ще ми каже, че съм просто разлигавена.. Аз и разлигавена? Да имаш чувство за хумор и да си разлигавен са коренно различни неща. Първото е, че просто ще се разрева като дърта коза и ще му напусна стаята. :) Както и да е. Писах много.. А и. Хората не ме чуват, когато говоря. :)
Един съвет от мен: Очаквайте всичко от всички, дори от майка си. :) Нищо не намеквам, просто казвам, за да не бъдете разочаровани.
Вече втора година съм в същия клас. Нормален клас. Няма тормоз, нормални тийнейджъри. Тъй като НЕ от скоро живея в този град, нямам приятели около мен. Всъщност имам една приятелка от нашия клас. Разбираме се много добре, обаче тя не мисли като една нормална тийнейджърка. Предпочита да бъде момче, облича си ризи(не такива, които носят swag овете, а нормални официални). Тъй като би е искала да е момче, не си оправя веждите, не се гримира, не и дреме дали изглежда добре или не. Занимава се с науката, дори когато някой ѝ каже, че е зубърка тя го приема като комплимент(иска да е зубърка). Рядко използва фейсбук, не обича да се снима. Използва интернета само за допълнително учене. Сутринта ми каза, че дори не е закусвала само за да има +30 мин. за учене. Днес дори не ѝ стигна времето по теста по психология и за малко щеше да плаче, защото си мислеше, че ще има двойка (въпреки че съм сигурна, че ще изкара 4 или 5)
Да, това звучи нечовешко. Ще ме мислите за някакъв трол. Знам.
Споделяме си всичко. Не е би или лесбийка, харесва си момчета.. по-скоро мъже(е, да също си харесва и момчета на нашите години). Привличат я интелигентни мъже. Интересно ми е когато прекарваме време заедно... Разказва интересни неща, понякога дори трудни, не разбирам какво иска да каже. Общо взето е странна тийнейджърка. Аз съм си нормален човек (предполагам :дд). На 15 години сме.
През целия ден сме заедно. Проблема е, че понякога и мен ме мислят за някаква зубърка, защото попринцип си имам домашна или знам урока. А аз не искам. Не искам да ме мислят за такава, защото самата тя ми каза това, че само едно нещо не харесва. Това, което не харесва е, че тя с този нейн характер и външен вид отблъсква всички онези момчета и какички. Аз не съм такъв, за когото е важен външния вид. Просто имам чувството, че и аз отблъсквам всички наоколо, когато съм с нея. В класа ни има едно момиче, което си лети в облаците и се мисли за голямата работа, като се друса и напива. Тя постоянно обижда приятелката ми, унижава я. Не мога да приема това, че някой говори лошо за мой приятел.
Просто сме си прекалено много страхливи, за да си имаме работа с такива.
Самочувствието.
Моята приятелка си има достатъчно самочувствие. Тя вярва, че може. При мен нещата са зле. Винаги преди часа си разказвам урока и когато объркам нещо и обърна нещата нагоре с краката, започвам да повтарям "Не мога!". Господинът ни по физическо е треньор по баскетбол. През часовете предпочитам да правя опити да вкарам топката през коша. Господинът иска да дадем всичко от себе си и да научим две много сложни за мен упражнения. И отново си казвам "Не мога!". Вече не помня колко пъти ѝ се разкрещях, защото винаги когато кажа "Не мога!" тя казва "МОЖЕШ!". Не, не мога.. Не го ли разбира? Родена съм си такава, некадърна?? 1ви опит, не се получава, 2ри опит отново не се получава, 3ти, 4ти, 5ти.. Не мога просто... Не всичко мога. Единствено си мислех, че мога да търпя, но и това не мога. Не мога да търпя всичко това.
Интернет приятели.
За първи път се влюбих истински в едно момче.. Запознахме се по интернет, за щастие беше от моя град. Преди да се срещнем, се опознахме.. Просто разбрах, че е използвал наркотици... Не можех да очаквам много неща от него.. Беше трудно, но и двамата вече сме по-добре.. По-скоро за него не знам.. Последно отново искаше да ме види..
Интернет приятел.
Беше момче.. Разбирахме се чудесно. .Просто в един слънчв ден се скарахме.. След време се осмелих, извиних му се, той прие. След 1 седмица реши, че не иска да ме види никога повече. Исках да умра, но всичко мина.. Мина.. или?? По дяволите липсва ми адски много. Просто боли.
Интернет "приятели"..
Просто след известно време изведнъж, ей така спряха да ме говорят.. Някои не ми помнеха дори името.. Някои са ме махнали, а някои просто вече не си влизат в профилите..
Общо взето имам една приятелка до мен, една приятелка, с която завинаги ще се обичаме и е най-добрата.. и няколко стари, но добри приятели..
Просто мечтата ми със най-добрата ми приятелка е някой ден съдбата отново да ни срещне, някъде.. Мечти. Да бъдем в един и същ университет.. Да живеем в един град.. Да имаме двойна сватба.. Децата ни да се познават и да ги водим заедно на училище.. Надявам се да успеем да ги сбъднем.
Мотивация.
Нямам никаква мотивация. Нищо не може да ме мотивира.. Искам да уча, да бъда успяла.. Но не мога да се мотивирам. След у-ще планирам да направя 2-3 теста у дома. Но всъщност: Гледам началната страница безцелно. Моля се някоя жива душа със свободно време да се сети за мен. Лежа на леглогото самосъжалявайки се. Мисля за бъдещия си съпруг(не ми дреме, че съм на 15). Или пък пищя, крещя, заедно с папагалите ми. Мяукам с нечия котка на улицата, когато се връщам от магазина. Простотии, но не и нещо полезно. Комедия или трагедия? От ваша гледна точка е комедия. И никак не е лесно да имам самочувствие, след като 6-7 години съм била доста пълна, не защото си хапвах, а бях болна, а всички ми се подиграваха. Бях и какво? Слава богу, че вече съм сред по-нормални хора, които не ми се подиграват с това, че имам 6-7кг излишни.
Влюбвам се винаги в най-неподходящия човек. Толкова пъти съм била в дълбока депресия. Бях спряла да ям. Исках да бъда анорексичка и да умра заедно с жалките си издънки и спомени. С всичко жалко, което съм направила. Самата аз.
Бавно, усещайки болки години наред, въпреки че ми боли душата. Все още искам. Не е толкова лесно. Искаше ми се да се спусна от моста или да усетя как кръвта се стича от вените ми. Или пък да усетя болката как отровата разяжда вътрешностите ми.. Не ме питайте какво е станало чак толкова.. Има толкова неща, които ме е срам да разкажа, дори анонимно.
Надявам се някой слънчев ден, просто един човек да промени това... Всичко е толкова тъпо в живота ми. Няма никакъв смисъл в него. Яж, пий, не не н дъвча орбит.. Яж, пий, училище, спане, тоалетна, интернет. Перфектно нали?
Изглеждам малка. Аз съм от онези миниончета и изглеждам не като 9ти, а като 5ти клас. Никога не съм била красивата, а сладката. УЖАС НАЛИ?!?? Оново сладко мънинко момиченце, изглеждащо като 5ти клас и играе с кукли барбита, ест че е бъзик. -.-
За разходки, кафенета изобщо не става въпрос през уикенда. Просто спа. Понякога излизаме някъде навън със сетра ми да хапваме. Забавно.
Ето как прекарвам един мой ден, когато съм на училище.
Събуждане: 9:30
Закуска: 9:30-10:10 (да, трябва ми почти час, защото трябва аз да се справя в кухнята)
Оправяне на чантата ми за у-ще, стаята ми и преобличане дъра дъра(винаги ми остава само 30-40 мин за учене. не знам защо): 10:10-12:10
Първият ни час започва 12:40 и така у дома съм 18:30, ...4 пъти седмично имаме 7 часа.
Нали знаете, когато се прибера, вечеря, душ, и онзи мноооого важния разговор с родителите , как ми е минал деня -.-
Гледам часа е 20:00.
И да. Сядам си пред лаптопа. И чакам едно момче от класа да ме покани да играем лига :D щото ме надъха. Иии часа става 21:00/21:30. А после? Отново зяпам началната страница. Лягам си 00:00. Край. Интересно.. Нали?
Това е всеки божи ден. Знам, че се оплаквам като някаква пенсионерка от живота си.
Като добавим, че постоянно се карам със сестра ми, която е по-голяма. Не се разбирам с родителите ми. Мрънкат ми дори за поправимото. Преувеличават всичко.
Татко годишно 6-7 месеца не е при нас.. и той се е променил доста.. Отвратена съм от това, което мисли и прави.
Като закъснея или не върна ресто от голяма сума пари бърза да ми намеква за наркотици, алкохол и цигари. Нямат ли ми доверие??!??!!? Не успях ли да им се докажа? Много добре знаят, че никога не би съм го направила.. Не се ядосвам, просто ми става адски тъпо, защото ми нямат доверие... После аз съм тази, която се държи грубо.. Аз съм тази със слабите нерви. Защо съм била депресирана.
Ами да, уж щях да отида на танци, за да се запозная с повече хора.. Ама щях. Нещо хъх. Не мога. Мързел? Мързел.
Аз чувствам, усещам, знам. Реалист съм. Малко логика ми трябва за да разбера от това, което ми казват хората, какво всъщност мислят за мен. Съобразявам се и с околните и с действителонстта.
Ахх как си говоря сама. Да. Имам проблеми, които няма да се разрешат никога. Или пък ще си мисля, че съм ги разрешила, но всъщност ще съм свикнала с всичко това.
В мен има още насъбрани стотици страници оплаквания.. По-скоро неща, които ми тежат. Правя го тук, кой би ме е изслушал. Дори и повечето тук се прескочат. А благодаря на тези, които си направиха труда да прочетат 4-5 изречения.
Отворена съм за всякакви съвети. Имаме в даскало психолог, но от там при психиатъра :D или ще ми каже, че съм просто разлигавена.. Аз и разлигавена? Да имаш чувство за хумор и да си разлигавен са коренно различни неща. Първото е, че просто ще се разрева като дърта коза и ще му напусна стаята. :) Както и да е. Писах много.. А и. Хората не ме чуват, когато говоря. :)
Един съвет от мен: Очаквайте всичко от всички, дори от майка си. :) Нищо не намеквам, просто казвам, за да не бъдете разочаровани.