limpk0nk3
12-06-2015, 09:48
Добър ден.Ще разкажа моята история и се надявам да бъда разбрана и направя своя избор.
Момиче съм и ходих 4 месеца с едно момче от моя град, което не учи в града ни и с е 4 години по голямо от мен.Любовта ни започна неочаквано, спонтанно, много ми беше добре с него, нямах търпение да го видя, всяка секунда гледах да съм с него и той с мен, правеше всичко за да съм щастлива идваше си всяка седмица, а не е момче със възможности. Много умен, мил,искрен,красив, добре сложен, но това е едно на ръка.Последния месец се карахме цяла седмица заради неговата ревност, какво правя, как го правя, къде ходя дори с майка ми, какво харесвам, ако не му вдигна ми звънеше по 10 пъти.А това ме отблъсна прекалено много понеже имах 3 години връзка изградена на караници,РЕВНОСТ и не мога да си го причиня пак(именно заради това 1 година излизах с много момчета, но така и не можах да си харесам някой). Той спря уж се промени, но аз не можах пак да изпитам щастие, лутах се в мислите си няколко седмици и го оставих.Не спира да ме търси, да не съм се отказвала от нас, защото сме имали еднакви мечти, срещнал перфектното момиче за него, за бъдеще с него.
От другата страна стой момче малко по-голямо, което въпреки всичко никога не е спирало да изпитва чувства към мен. Държи се адски мило, загрижено, винаги гледа аз да съм добре. Докато излизах с другите момчета той пак не се отказа от мен(в продължение на 1 година той направо израстна).Виждахме се с него докато съм разделена с бившия ми, просто виждах искри в очите му, постоянно ми казва, че ме обича и докато разбра, че не съм с бившия ми и си дойде. Плюса е, че много се разбираме и си имаме доверие, а на бившия ми нямах, понеже е "красив".
Какво решение да взема. Да дам втори шанс или да бъда с другото момче?
Момиче съм и ходих 4 месеца с едно момче от моя град, което не учи в града ни и с е 4 години по голямо от мен.Любовта ни започна неочаквано, спонтанно, много ми беше добре с него, нямах търпение да го видя, всяка секунда гледах да съм с него и той с мен, правеше всичко за да съм щастлива идваше си всяка седмица, а не е момче със възможности. Много умен, мил,искрен,красив, добре сложен, но това е едно на ръка.Последния месец се карахме цяла седмица заради неговата ревност, какво правя, как го правя, къде ходя дори с майка ми, какво харесвам, ако не му вдигна ми звънеше по 10 пъти.А това ме отблъсна прекалено много понеже имах 3 години връзка изградена на караници,РЕВНОСТ и не мога да си го причиня пак(именно заради това 1 година излизах с много момчета, но така и не можах да си харесам някой). Той спря уж се промени, но аз не можах пак да изпитам щастие, лутах се в мислите си няколко седмици и го оставих.Не спира да ме търси, да не съм се отказвала от нас, защото сме имали еднакви мечти, срещнал перфектното момиче за него, за бъдеще с него.
От другата страна стой момче малко по-голямо, което въпреки всичко никога не е спирало да изпитва чувства към мен. Държи се адски мило, загрижено, винаги гледа аз да съм добре. Докато излизах с другите момчета той пак не се отказа от мен(в продължение на 1 година той направо израстна).Виждахме се с него докато съм разделена с бившия ми, просто виждах искри в очите му, постоянно ми казва, че ме обича и докато разбра, че не съм с бившия ми и си дойде. Плюса е, че много се разбираме и си имаме доверие, а на бившия ми нямах, понеже е "красив".
Какво решение да взема. Да дам втори шанс или да бъда с другото момче?