thebigsmile
12-08-2015, 12:24
Здравейте! Тъй като тази тема е доста относителна, намерих подобна във форума, но моят проблем е различен и реших да направя нова. Объркана съм, споделих с родителите си и приятели, размишлявах сама и все още не знам какво да правя. Затова имам нужда да чуя други мнения, да помисля и окончателно да реша.
Ето го и проблема. На 18 години съм, скоро се разделих с приятеля си, с когото 2 години бяхме заедно. Обичах го, все още го обичам, както и той мен. Изключително мил и добър човек, с чувство за хумор, адски романтичен, правеше всичко за мен, дотук - мъж мечта. Проблемът е, че винаги имаме различно мислене и представа за нещата, а той обича да налага мнението си, смятайки, че винаги е прав и не спира да го прави. И като цяло, когато спорим се стига до скандал, който може да продължи вечно. Приятелите ми не го харесваха особено, а след случилото се и родителите ми. Всичко вървеше добре, докато не почнахме да се караме и да ми писва от неговото държание както и на него от моето, решихме да се разделим. Така минаха 2 месеца, докато той не ме потърси и поиска да се съберем вече три пъти. Разказа ми, че е излизал с момиче, но нищо не се е случило. И аз излизах с едно момче (и продължавам да излизам), което се държи хем дръпнато, хем си личи, че ме иска(познаваме се отдавна и е от момчетата, които се занимават с доста момичета; преди няколко пъти ми е казвал, че изпитва чувства към мен). Забавлявам се с него, рядко излизаме, защото предпочита да прекарва времето си с приятелите си. Проблемът е, че обичам бившия си приятел искам да се съберем, но не искам да продължаваме така. Не съм сигурна дали ще промени това в себе си, говорихме си на тази тема и той каза, че ще направи всичко възможно. Нашите са категорични да не се връщам. Ако се върна всичко ще е различно, родителите ми няма да го приемат отново. Не знам какво да правя, затова искам вашите мнения. Не знам дали ми липсва самия той или просто спомените и чувството, когато си влюбен и е взаимно.
Ето го и проблема. На 18 години съм, скоро се разделих с приятеля си, с когото 2 години бяхме заедно. Обичах го, все още го обичам, както и той мен. Изключително мил и добър човек, с чувство за хумор, адски романтичен, правеше всичко за мен, дотук - мъж мечта. Проблемът е, че винаги имаме различно мислене и представа за нещата, а той обича да налага мнението си, смятайки, че винаги е прав и не спира да го прави. И като цяло, когато спорим се стига до скандал, който може да продължи вечно. Приятелите ми не го харесваха особено, а след случилото се и родителите ми. Всичко вървеше добре, докато не почнахме да се караме и да ми писва от неговото държание както и на него от моето, решихме да се разделим. Така минаха 2 месеца, докато той не ме потърси и поиска да се съберем вече три пъти. Разказа ми, че е излизал с момиче, но нищо не се е случило. И аз излизах с едно момче (и продължавам да излизам), което се държи хем дръпнато, хем си личи, че ме иска(познаваме се отдавна и е от момчетата, които се занимават с доста момичета; преди няколко пъти ми е казвал, че изпитва чувства към мен). Забавлявам се с него, рядко излизаме, защото предпочита да прекарва времето си с приятелите си. Проблемът е, че обичам бившия си приятел искам да се съберем, но не искам да продължаваме така. Не съм сигурна дали ще промени това в себе си, говорихме си на тази тема и той каза, че ще направи всичко възможно. Нашите са категорични да не се връщам. Ако се върна всичко ще е различно, родителите ми няма да го приемат отново. Не знам какво да правя, затова искам вашите мнения. Не знам дали ми липсва самия той или просто спомените и чувството, когато си влюбен и е взаимно.