DobreCheNeSeKazvamGosho
12-19-2015, 20:19
Първо искам да кажа че споделям тази информация тук просто защото вече не чуствам че има смисъл да споделя с близките ми хора тъй като вече виждам че дефакто въобще не са ми важни хора, нито пък имам сърце да мога да им кажа истината.
Имам/имах връзка със момиче което наистина смятах че си заслужава да върша всичките неща което съм правил и всичките самоожертни на чийто съм се подлагал заради "любовта". Както и да е получи се така че съдбата ме отведе в чужбина и трябваше да замина да уча там, нямах избор. Не бяхме доволни от това но наистина вярвах че може да се получи и да се дочакаме. Минаха около 5 месеца от както заминах и в 2.5 от тях тя доиде тук и живяхме заедно. Всичко си беше супер направо не мога да опиша щастието което чуствахме и двамата но нищо не е вечно и тя се върна. Както всеки нормален човек аз сега се връщам за коледа и празници и тн. но онзи ден ми съобщи новината че няколко ще излиза с някакво момче което съвсеем случаино я е довабил в приятели и е бил много настоятелен да излизат. Първоначално не е искала но някакси не знам как я е убедил да излезнат. Казах и недеи нямам добро причуствие но какво все пак мога да направа от такава дистанция... разбирасе тои е тръгнал с "търса само приятелство" подход но както се видя в действителност не е било така. Вчера ми призна че са излезнали за 3-4 път (4 поредни дни излизат) и се е случило така че са се целували. Когато чух тази новина можете да си представите колко потресен бях. И макар да се бяхме разбрали че ако нещо такова това ще е, край на момента нито на мен ми се искаше това да е края нито на нея. Най-много ме заболя това че и казах че ще и простя но искам да ми обещае че повече няма да се вижда с този човек за да не се случва така при което тя ми съобщи че ни обича равно и не може да ми обещае такова нещо.
Това вече не мога да го приема и все пак не съм съгласен да приема такъв край на нещата.
Говорих с този човек и той наистина ми се стори свястен като цяло и тн. но все пак в моята позиция няма как да ми е симпатичен....
има още много за добавяне но просто нямам сърце да споделям повече... как може да заобичааш човек когото познаваш от по малко от седмица... на всичкото отгоре този човек е такава досадна лепка че не знам просто..
ясно има всякакви хора на този свят
тя ми каза че ще помисли и ще направи избора кой без кого наистина не може да живее и ще ми каже
но просто не издаржах и и пожелах успех защото няма да съм ничия опция, няма да съм избор.
Просто колко бързо се промениха нещата не е истина... познаваме се от 5 години а сме ходили общо 2 години.
Имам/имах връзка със момиче което наистина смятах че си заслужава да върша всичките неща което съм правил и всичките самоожертни на чийто съм се подлагал заради "любовта". Както и да е получи се така че съдбата ме отведе в чужбина и трябваше да замина да уча там, нямах избор. Не бяхме доволни от това но наистина вярвах че може да се получи и да се дочакаме. Минаха около 5 месеца от както заминах и в 2.5 от тях тя доиде тук и живяхме заедно. Всичко си беше супер направо не мога да опиша щастието което чуствахме и двамата но нищо не е вечно и тя се върна. Както всеки нормален човек аз сега се връщам за коледа и празници и тн. но онзи ден ми съобщи новината че няколко ще излиза с някакво момче което съвсеем случаино я е довабил в приятели и е бил много настоятелен да излизат. Първоначално не е искала но някакси не знам как я е убедил да излезнат. Казах и недеи нямам добро причуствие но какво все пак мога да направа от такава дистанция... разбирасе тои е тръгнал с "търса само приятелство" подход но както се видя в действителност не е било така. Вчера ми призна че са излезнали за 3-4 път (4 поредни дни излизат) и се е случило така че са се целували. Когато чух тази новина можете да си представите колко потресен бях. И макар да се бяхме разбрали че ако нещо такова това ще е, край на момента нито на мен ми се искаше това да е края нито на нея. Най-много ме заболя това че и казах че ще и простя но искам да ми обещае че повече няма да се вижда с този човек за да не се случва така при което тя ми съобщи че ни обича равно и не може да ми обещае такова нещо.
Това вече не мога да го приема и все пак не съм съгласен да приема такъв край на нещата.
Говорих с този човек и той наистина ми се стори свястен като цяло и тн. но все пак в моята позиция няма как да ми е симпатичен....
има още много за добавяне но просто нямам сърце да споделям повече... как може да заобичааш човек когото познаваш от по малко от седмица... на всичкото отгоре този човек е такава досадна лепка че не знам просто..
ясно има всякакви хора на този свят
тя ми каза че ще помисли и ще направи избора кой без кого наистина не може да живее и ще ми каже
но просто не издаржах и и пожелах успех защото няма да съм ничия опция, няма да съм избор.
Просто колко бързо се промениха нещата не е истина... познаваме се от 5 години а сме ходили общо 2 години.