View Full Version : Прекарваме ли достатъчно време ?
heavemyra
12-21-2015, 18:44
Здравейте !
Вече мина 1 месец от както си намерих така момиче, което заслужава да обичам , ако така може да се каже. Харесва ме се много , но има 1 проблем , който ме тревожи.Тя е на 14 , а аз съм на 17. В седмицата се виждаме да кажем 2 най-много 3 пъти по 2-3 часа( Днес за час и нещо , защото има работа и т.н) Събота и неделя почти всеки път излизаме за 3 часа г/д. Но нещо в мен ме притеснява... Дали прекарваме достатъчно време заедно? Сега идват празници и пак няма да се виждаме доста време... Тя ще ходи с нейните родители , аз ще съм си в града. На нова година отново няма да сме заедно... В следващите 10 дена може би 1 ден ще мога да я видя... Имам въпрос към вас:
1)Ако вие бяхте на мое място какво бихте направили?
2) Родителите ни не знаят , че ходим.. Дали, ако им кажем ще можем на празниците да сме заедно ?
CrazyLittleThing
12-25-2015, 22:06
1, била съм на твое място. С приятеля ми се виждахме петък вечер за по половин час и събота през деня за около четири часа. Това беше. Нито Коледа, нито Нова година заедно... нищо. Това продължи около месец, два. После естествено нещата си дойдоха на място и започнахме да се виждаме много по - често. Сега рядко се случва ден, в който да не го видя. Тогава бяхме на по 15, 16 години. Демек, за твойта 14 годишна приятелка, това си е нещо съвсем нормално. Tо сега се сещам, че тогава не сме имали и нуждата да сме нон стоп заедно. Но след като се замисляш по въпроса, явно ти липсва. Най - простия съвет, който мога да ти дам - кани я на срещи по - често.
2, на тази възраст, родителите са доста голям фактор. Няма нищо лошо да им кажете. Дори е възможно да започнат да я пускат повече, ако знаят, че има сериозно момче с нея. И тук идва един много важен момент - винаги я изпращай до вкъщи. Не знам дали го правиш, но ако все още не си се сетил, сега е момента. За празниците не знам дали за толкова малко време ще се организирате заедно ( то всъщност само 31 остана ), но дори и да пропуснете тази година, за един месец ходене не е кой знае каква трагедия.
1) Ще си намеря нормална приятелка
И каква работа има като е на 14 сакам да ми кажеш ?
И тук идва един много важен момент - винаги я изпращай до вкъщи. Не знам дали го правиш, но ако все още не си се сетил, сега е момента.
Това е страшно важно. Ако си позволиш да не я вземаш или една от най - големите простотии - да я за*беш по средата на пътя не очаквай доверие от родителите, най - много да почнат да се пробват да ограничават срещите.
1/ Ако няма някаква сериозна пречка, опитвай се да уговаряш по - често срещи. Ако има сериозна причини, няма как, примиряваш се и чакаш да остане повече свободно време. На мен ми се наложи да се виждам с приятеля си веднъж в месеца, дори на моменти по - рядко. Гадно ми беше, няма спор, но после нещата се наредиха, сега дори живеем заедно. Отново ще го видя чак февруари, но няма друг начин.
2/ Абсурд е на тези празници да сте заедно, така че и да кажете, и да не кажеше ще е все същото.
heavemyra
12-26-2015, 07:55
1, била съм на твое място. С приятеля ми се виждахме петък вечер за по половин час и събота през деня за около четири часа. Това беше. Нито Коледа, нито Нова година заедно... нищо. Това продължи около месец, два. После естествено нещата си дойдоха на място и започнахме да се виждаме много по - често. Сега рядко се случва ден, в който да не го видя. Тогава бяхме на по 15, 16 години. Демек, за твойта 14 годишна приятелка, това си е нещо съвсем нормално. Tо сега се сещам, че тогава не сме имали и нуждата да сме нон стоп заедно. Но след като се замисляш по въпроса, явно ти липсва. Най - простия съвет, който мога да ти дам - кани я на срещи по - често.
2, на тази възраст, родителите са доста голям фактор. Няма нищо лошо да им кажете. Дори е възможно да започнат да я пускат повече, ако знаят, че има сериозно момче с нея. И тук идва един много важен момент - винаги я изпращай до вкъщи. Не знам дали го правиш, но ако все още не си се сетил, сега е момента. За празниците не знам дали за толкова малко време ще се организирате заедно ( то всъщност само 31 остана ), но дори и да пропуснете тази година, за един месец ходене не е кой знае каква трагедия.
1) Да много ми липсва дори след 1-2 дена като не я видя и ми е едно такова мъртво.Но ще се оправим някакси.
2)За изпращането - 95% от случаите я изпращам до тях. Другите 5% иска да ме изпрати до спирката , за да си хвана автобус.
heavemyra
12-26-2015, 07:55
Това е страшно важно. Ако си позволиш да не я вземаш или една от най - големите простотии - да я за*беш по средата на пътя не очаквай доверие от родителите, най - много да почнат да се пробват да ограничават срещите.
1/ Ако няма някаква сериозна пречка, опитвай се да уговаряш по - често срещи. Ако има сериозна причини, няма как, примиряваш се и чакаш да остане повече свободно време. На мен ми се наложи да се виждам с приятеля си веднъж в месеца, дори на моменти по - рядко. Гадно ми беше, няма спор, но после нещата се наредиха, сега дори живеем заедно. Отново ще го видя чак февруари, но няма друг начин.
2/ Абсурд е на тези празници да сте заедно, така че и да кажете, и да не кажеше ще е все същото.
За това със за*баването по пътя - никога няма да го направя :Д