emelis
12-30-2015, 10:47
Здравейте всички :)
Доста се чудих дали да пиша тук, но пък е хубаво да чуеш и различни мнения.
Ще направя леко въведение в моята ситуация.
С приятеля ми сме заедно от половин година, но се познаваме от 2. Запознахме се на работа. Той имаше сериозна връзка, дори беше на път да се сгодява, аз също бях във връзка.
Започнахме да си говорим страшно много на работата. С времето осъзнахме,че имаме много общи неща. Осъзнахме и че се желаем страшно много. И така от ден на ден се привързвахме все повече един към друг.
С тогавашния ми приятел нещата изобщо не вървяха , като добавим и новото ми познанство просто си поговорихме и решихме, че не сме един за друг за това се разделихме. Той продължи с бившата си, а аз останах сама.
Не знам как точно се случи, но колегата също се раздели с неговата приятелка иии сещате се.. Събрахме се.
Всичко беше прекрасно, цветя и рози, докато от скоро започнаха да се появяват все повече и повече проблеми.
Той е страшно привързан към мен. Прекарваме всяка свободна секунда заедно. Сега покрай празниците стана доста по осезаемо това неразделно съжителство. Иначе, покрай работата успявахме да се виждаме само вечер, което беше добре за мен.
Обосновавам се веднага. Аз не съм толкова обвързваща личност. Обичам го страшно много, но това че сме неразделни ми идва малко в повече. Обичам да релаксирам сама от време на време. Обаче това не е всичко. Той е толкова привързан, че ако излезна някъде с приятелка не би ми казал нищо, защото знае че е глупаво и в същото време ми го връща тъпкано. Сърди се, мръщи се, не ми говори и т.н Всъщност той обича да ми се сърди за всевъзможни глупости. Ако чета книга, значи не му обръщам внимание, това довежда до сърдене. Ако гледам филм (който не му е интересен), значи не му обръщам внимание, това довежда до сърдене. Ако се пошегувам с него (а аз съм такъв тип човек, шегаджийка така да го нарека), значи го обиждам и това довежда до сърдене. Нещата са много и не казвам, че аз винаги съм права, но както и да е.
Реших, че трябва да проведа разговор с него, за да обясня как се чувствам, а не да мълча и да се пораждат нови и нови проблеми. Обясних му,че да се сърди за такива неща е глупаво, че това са дребни неща, че не си заслужава да си погубваме връзката и т.н Обясних му ,че също ми се иска малко пространство.
В отговор получих "да, аз съм глупав, такъв съм" (още сърдене). Вместо разбирателство, получих пространство т.е никаква нежност, никакви ласки абсолютно нищо и това било пространството според него. Пространството означавало разстояние и т.н
Разберете ме добре. Страшно добър е, раздава се на 100% за мен, обича ме страшно много, знам го, но това ме изморява адски много. Бях в такава връзка 2 години и знам колко трудно ми беше тогава. Психически се повредих от цялата тази обвързаност. С него обаче толкова ми се иска да провърви. Опитвам се да му говоря, опитвам се да се разберем, но той просто не се променя. Инат е. Усещам,че нещата вървят към край, а не искам. Ето пиша ви това като преди 2 часа се скарахме отново, защото не отидох с него до съседния град да закара приятел до един магазин.
Не знам какво да правя. Не искам да се превръщам от този тип жени "той ме бие ама аз го обичам", сещате се нали, въпреки че той не ме бие естествено, но пък горе долу е нещо такова.
Аз знам, че най-лесното е да го оставя, но искам да се боря. Струва си да се боря, защото е добър човек. Във вече малкото моменти, в които не сме скарани всичко е страхотно. Можем да говорим с часове и това ми доставя огромно удоволствие. Да не говорим за секса, който също е страхотен.
Целият проблем е в това,че той ми казва,че иска да прекарва всяка свободна секунда с мен, защото ме обича. А е проблем за мен, защото след време, когато вече се познаваме на 10000% ще се хапем като кучета. Не искам да прекарвам цели дни без него, а просто няколко часа, в които независимо дали съм сама или с приятелка навън , да знам,че не ми се сърди и ме разбира.
Естествено, че не можете да ми помогнете. Той трябва сам да го осъзнае и да се промени някак и все пак приемам всякакви съвети. Хубаво е да чуя и други мнения.
Извинявам се, че ви тормозя с моите драми и ви благодаря предварително.
Желая ви и весело посрещане на новата 2016. :)
Доста се чудих дали да пиша тук, но пък е хубаво да чуеш и различни мнения.
Ще направя леко въведение в моята ситуация.
С приятеля ми сме заедно от половин година, но се познаваме от 2. Запознахме се на работа. Той имаше сериозна връзка, дори беше на път да се сгодява, аз също бях във връзка.
Започнахме да си говорим страшно много на работата. С времето осъзнахме,че имаме много общи неща. Осъзнахме и че се желаем страшно много. И така от ден на ден се привързвахме все повече един към друг.
С тогавашния ми приятел нещата изобщо не вървяха , като добавим и новото ми познанство просто си поговорихме и решихме, че не сме един за друг за това се разделихме. Той продължи с бившата си, а аз останах сама.
Не знам как точно се случи, но колегата също се раздели с неговата приятелка иии сещате се.. Събрахме се.
Всичко беше прекрасно, цветя и рози, докато от скоро започнаха да се появяват все повече и повече проблеми.
Той е страшно привързан към мен. Прекарваме всяка свободна секунда заедно. Сега покрай празниците стана доста по осезаемо това неразделно съжителство. Иначе, покрай работата успявахме да се виждаме само вечер, което беше добре за мен.
Обосновавам се веднага. Аз не съм толкова обвързваща личност. Обичам го страшно много, но това че сме неразделни ми идва малко в повече. Обичам да релаксирам сама от време на време. Обаче това не е всичко. Той е толкова привързан, че ако излезна някъде с приятелка не би ми казал нищо, защото знае че е глупаво и в същото време ми го връща тъпкано. Сърди се, мръщи се, не ми говори и т.н Всъщност той обича да ми се сърди за всевъзможни глупости. Ако чета книга, значи не му обръщам внимание, това довежда до сърдене. Ако гледам филм (който не му е интересен), значи не му обръщам внимание, това довежда до сърдене. Ако се пошегувам с него (а аз съм такъв тип човек, шегаджийка така да го нарека), значи го обиждам и това довежда до сърдене. Нещата са много и не казвам, че аз винаги съм права, но както и да е.
Реших, че трябва да проведа разговор с него, за да обясня как се чувствам, а не да мълча и да се пораждат нови и нови проблеми. Обясних му,че да се сърди за такива неща е глупаво, че това са дребни неща, че не си заслужава да си погубваме връзката и т.н Обясних му ,че също ми се иска малко пространство.
В отговор получих "да, аз съм глупав, такъв съм" (още сърдене). Вместо разбирателство, получих пространство т.е никаква нежност, никакви ласки абсолютно нищо и това било пространството според него. Пространството означавало разстояние и т.н
Разберете ме добре. Страшно добър е, раздава се на 100% за мен, обича ме страшно много, знам го, но това ме изморява адски много. Бях в такава връзка 2 години и знам колко трудно ми беше тогава. Психически се повредих от цялата тази обвързаност. С него обаче толкова ми се иска да провърви. Опитвам се да му говоря, опитвам се да се разберем, но той просто не се променя. Инат е. Усещам,че нещата вървят към край, а не искам. Ето пиша ви това като преди 2 часа се скарахме отново, защото не отидох с него до съседния град да закара приятел до един магазин.
Не знам какво да правя. Не искам да се превръщам от този тип жени "той ме бие ама аз го обичам", сещате се нали, въпреки че той не ме бие естествено, но пък горе долу е нещо такова.
Аз знам, че най-лесното е да го оставя, но искам да се боря. Струва си да се боря, защото е добър човек. Във вече малкото моменти, в които не сме скарани всичко е страхотно. Можем да говорим с часове и това ми доставя огромно удоволствие. Да не говорим за секса, който също е страхотен.
Целият проблем е в това,че той ми казва,че иска да прекарва всяка свободна секунда с мен, защото ме обича. А е проблем за мен, защото след време, когато вече се познаваме на 10000% ще се хапем като кучета. Не искам да прекарвам цели дни без него, а просто няколко часа, в които независимо дали съм сама или с приятелка навън , да знам,че не ми се сърди и ме разбира.
Естествено, че не можете да ми помогнете. Той трябва сам да го осъзнае и да се промени някак и все пак приемам всякакви съвети. Хубаво е да чуя и други мнения.
Извинявам се, че ви тормозя с моите драми и ви благодаря предварително.
Желая ви и весело посрещане на новата 2016. :)