View Full Version : Депресия. Паническо разтройство. Ад или по-лошо?
hopeless06044
01-14-2016, 19:12
Здравейте от много време обмислям да пусна темата и май сега съм готова. Аз съм момиче на 16г. След някой неприятни случки в училище се сринах. Спрях да излизам, да контактувам с приятели, да ям, наруших си съня, започнах да треперя, постоянно плачех и отказвах всичко, също така усещах тежест и болка в гърдите. Родителите ми много се притесниха за мен аз също. Много лекари обиколихме не ми се обяснява и накрая се насочихме към детски психиятър в София. Диагноза- Депресия. Отначалото бях мн. Обнадеждена, че ще се справя и че няма да се откажа каквото и да става. Изписаха ми Ципралекс започнах да го пия по схема и също така пих и Атаракс за сън отначалото. Лека по лека за няколко седмици започнах да се подобрявам и пак започнах да се чувствам малко по-малко себе си. Но уви в един прекрасен момент получих паник атака беше ужасно ако щете ми вярвайте но за една седмица ми се събират общо 8часа сън има и още няколко дни след атаката припаднах на плочките в коридора. Разбих си брадата и си натъртих челюстта също така си идбих няколко зъба. Посъветваха ни да потърсим второ мнение. Така и направихме. Второто мнение потвърди депресията и ми намали дозата на Ципралекса защото може и от това да съм припаднала и ми изписа и Ксанакс и ми спря Атаракса който може да е причинил треперенето ми и части от атаката. Нищо не разбрахте нали има и още почакайте! Започнах да пия и двете хапчета по определена схема и мина и това и пак започнах да правя всичко както преди даже и повече бях много добре и бях супер върнах се към предишния си живот обаче точно за 2 седмици беше това и пак се сринах пак надолу пак напрежение, страх и отказване на всичко. Нз просто как да ви то обясня но за 3 месеца почти свалих 4-5 кг. 2 седмици съм добре/2 не съм. През 2 седмици съм горе и долу от върха към дъното за секунди. Вече не се издържа. Не мога повече така. Изчезвам за по 2 седмица спирам контактите си с всички. Никой не търся никой не искам да ме вижда така. Спирам да ям. Ям на сила. Спя по малко. Сутрин ставам с плач. Много ми е трудно да се концентрирам. Обожавах да чета книги преди а сега от месец не съм и докосвала просто, защото не мога да се концентрирам. Когато съм в тези моменти се губя пред всички много ми е трудно да лъжа приятелите си къде съл била какво е станало с брадата ми и дащо съм отслабнала толкова. Когато съм "добре" искам да направя всичко и понякога прекалявам. Ставам много лесно раздразнителна скарах се с 2-3 приятелки. Говоря и правя нещата на момента без да мисля. Ръся прастотий и после трябва да се извинявам. Вчера пак бях при лекаря обясних му за това със "2те седмици" както го наричам. И той каза че явно няма подобрение и че също така имам паническо разтройство и в следствие на това и депресия и двете и ми увеличи хапчетата прави нови схеми и ми изписа още едно лекарство. Днес цял ден споря с наще че не искам да пия само хапчета. Разбирате ли колко е трудно да се живее така. Малка съм за Антидепресанти. Малка съм за всичко това. Сега са годините в които трябва да се забавлявам и да си живея живота като всеки нормален тийнейджър. Всичко това ме смазва. Знам че ако спря изведнъж хапчетата може да стана по зле. Но вече не издържам така. Започвам да мисля за самоубийство. Решение ли е това? Какво да правя. Моля помогнете ми..
Ми, това са странични лекарствени реакции от антидепресантите. Спирай ги и наложи волята си над себе си. Посети психолог?
hopeless06044
01-15-2016, 07:08
Нали ги пия за да ми помагнат иначе защо изобщо запачнах. Искам да ги спра, но няма как наще нестояват, а и ако ги спра може да стане и по-зле. На психолог не искам да ходя. Нямам какво да кажа. Просто съм много отчаяна и нз какво да правя. Самоубийството решение ли е?
Ако даскалото те е сринало то почакай да видиш живота... то ти си на 16 то времето не е далеч... Значи представи с икво те чака...
hopeless06044
01-15-2016, 08:43
А представи си не го дочакам..
Помолих за съвети, а не за четене на морал..
Виж си личното съобщение изпратено от мен.
Ей hopelesds квото и да ти напише тоя откачалник бъди сигурна че е миндилящина
hopeless06044
01-15-2016, 10:57
Чакам някакви мнения. Търся помощ тук. Отчаяна съм.
Погледни си личните съобщения, hopeless.
hopeless06044
01-15-2016, 11:32
Чакам всякакви мнения. Моля помогнете ми!
Нали ги пия за да ми помагнат иначе защо изобщо запачнах. Искам да ги спра, но няма как наще нестояват, а и ако ги спра може да стане и по-зле. На психолог не искам да ходя. Нямам какво да кажа. Просто съм много отчаяна и нз какво да правя. Самоубийството решение ли е?
Ти серизно ли ме питаш? Ми, не съм пробвала да умирам, не знам. Толкова ли е нетърпимо, такава ли психическа болка изпитваш, че предпочиташ да спреш да съществуваш? Всяко лекарство има нежелани реакции и ако можеш да минеш без тях... добре.
hopeless06044
01-15-2016, 18:23
Да питам те напълно сериозно! Не само психическа, но и физическа. Цялото ми тяло е схванато, ръцете ми са ужасно тежки, краката ме болят, не ходя, а се влача. Не мога да се концентрирам. Много ме боли главата. Отслабнах. Почти не хапвам нищо. Ям мн. Малко и то на сила. Скарах се с доста приятели. Раздразнителна съм. Развалих си съня. Имам сенки под очите. Приличам на наркоман. Не мога да си придам поне близо казано нормален вид. А да не говоря за страха и паниката! Всичко това адски ме изтощава! Погледна ли се в огледалото сутрин плача! Вечер само възглавницата ми знае какво става с мен като си легна. Всичко това ми пречи да имам нормалното си старото си ежедневие. Не правя каквото ми харесва и каквота искам, а каквото "трябва''. Казват ми браво когато си изям почти чинията все едно съм на 5, а не на 16г. Вече не издържам! Това ме съсипва! Вече не мога да обяснявам, да лъжа и да крия от приятелите си и от света това което преживявам. Просто искам болката в мен да спре! И мисля, че това е решение...
Моля помогнете ми! Какво да направя?
Да питам те напълно сериозно! Не само психическа, но и физическа. Цялото ми тяло е схванато, ръцете ми са ужасно тежки, краката ме болят, не ходя, а се влача. Не мога да се концентрирам. Много ме боли главата. Отслабнах. Почти не хапвам нищо. Ям мн. Малко и то на сила. Скарах се с доста приятели. Раздразнителна съм. Развалих си съня. Имам сенки под очите. Приличам на наркоман. Не мога да си придам поне близо казано нормален вид. А да не говоря за страха и паниката! Всичко това адски ме изтощава! Погледна ли се в огледалото сутрин плача! Вечер само възглавницата ми знае какво става с мен като си легна. Всичко това ми пречи да имам нормалното си старото си ежедневие. Не правя каквото ми харесва и каквота искам, а каквото "трябва''. Казват ми браво когато си изям почти чинията все едно съм на 5, а не на 16г. Вече не издържам! Това ме съсипва! Вече не мога да обяснявам, да лъжа и да крия от приятелите си и от света това което преживявам. Просто искам болката в мен да спре! И мисля, че това е решение...
Моля помогнете ми! Какво да направя?
пубертет от Индийски сериал... :D ела и ме изчукай ако не казвам истината !
hopeless06044
01-15-2016, 21:49
Значи чукай се с когото искаш аз просто обясних меко казано какво преживявам в момента. И търся помощ или най-малкото съвет. Не съм сводвик. Пиши си бисерите в съответния раздел!
Значи виж сега.. И аз съм в същия период, щото за кратък интервал от време преживях разни глупости, дето ме сринаха супер яко.. И на мен ми минава, когато търся нови хора, нови контакти, когато се занимавам с нещо, което ме кара да спирам да мисля за тези неща, когато дори понякога сам си говоря за всичко лошо, или пък споделя с някого.. Пробвай, може да помогне
Значи чукай се с когото искаш аз просто обясних меко казано какво преживявам в момента. И търся помощ или най-малкото съвет. Не съм сводвик. Пиши си бисерите в съответния раздел!
НИЩО НЕ СЪМ КАЗАЛ !!! НИЩО НЕ СЪМ КАЗАЛ !!! НИЩО НЕ СЪМ КАЗАЛ !!! Само казах че ако от училището се съсипваш то един ден от живота какво щ е ти е ? Моя съвет е да заебаваш това което те изнервя и това което не ти харесва !
Значи чукай се с когото искаш аз просто обясних меко казано какво преживявам в момента. И търся помощ или най-малкото съвет. Не съм сводвик. Пиши си бисерите в съответния раздел!
Значи виж сега.. И аз съм в същия период, щото за кратък интервал от време преживях разни глупости, дето ме сринаха супер яко.. И на мен ми минава, когато търся нови хора, нови контакти, когато се занимавам с нещо, което ме кара да спирам да мисля за тези неща, когато дори понякога сам си говоря за всичко лошо, или пък споделя с някого.. Пробвай, може да помогне
102thedream
01-17-2016, 14:09
можеш ли да разчиташ на родителите си ? заспивай с майка ти примерно
преследвай спокойствието но не прекаленото спокойствие предразполагащо към прекалено вглеждане в самия себе си
СПОРТ ? когато си изморен заспиваш по-лесно и не мислиш много много
важно е да знаеш че на много хора им се случва това няма от какво да се притесняваш
минава и отминава :)
също така когато не ядеш е нормално да има припадания и подобни работи
не го мисли толкова
споко
храни се движи се и гледай да се изморяваш
споделяй на майка ти на приятел който би те разбрал или ако щеш тук във форума
повтарям (!) всичко ще бъде наред просто трябва да проявиш воля
знам че може би в този момент ситуацията ти се вижда безнадеждна но по-възрастни хора от теб ти казват че всичко ще се оправи
умната ;)
sashinka95
02-12-2016, 22:16
Здравей,
Минах през паническо разстройство. На 20 съм и започна преди 4 години. Знам какъв ужас е. Никога не съм пила хапчета, въпреки че са ми ги изписвали. Няколко съвета от мен, като човек, минал през това:
Потърси помощ от психотерапевт и спри лекарствата по схема. Смени си психиатъра ако ти обяснява, че няма друг изход освен хапчета. Мен точно психотерапията ме извади от кръга на паниката. Предполагам колко ти е трудно в момента. Целия страх и физическите проблеми са напълно нормални за състоянието. Страхът е основният проблем, от там идвча и безсънието и треперенето.Стяганетое също от страх, а от там идва и болката.
Започни спорт, или упражнения.
Когато атаката дойде, не се плаши. Знам колко е трудно, но е полезно.
Храни се.
Сподели с приятелите си, така и ти и те ще са по-спокойни. Не се срамувай от случващото се.
Намери си отдушник на емоциите - писане рисуване, музика, каквото и да е.
Самоубийството не е решение. Ти искаш да живееш и това ще стане.
Ако искаш пиши ЛС. Насреща съм за споделяне и всякакви въпроси.
Успех!
amoriter
08-03-2016, 17:47
Изследвай се дали имаш дефицит на Б12