missiee
01-21-2016, 18:53
Преди да започна изрично ще спомена, че не съм на 12, нито на 15, защото от обърканата история аз самата бих си го помислила.
Та, проблема ми е следния:
На 18 години съм, и до сега не съм имала сериозна връзка. По една или друга причина всичко се е обърквало, била съм предавана, наранявана, изневяри и всичко както е по филмите. В началото бях много наивна, гонех ги до последно - случвало ми се е да си настъпя достойнството хиляда пъти, преди да разбера, че изобщо не си заслужава и да се почувствам унизена. За жалост, след толкова горчив опит съм изградила ужасни стени около себе си, които аз самата не мога да пробия.. стени, главно изградени от някаква безобразна гордост!
И когато за пръв път ми се случи да имам нормални отношения с някого, който ме уважава и цени, започнах с безобразията..
Не исках да му звъня, за да не се \&яуот;унижа\&яуот;, отне ми седмица за да се навия да го направя, убеждавайки се, че е абсолютно нормално и логично. След това от страх, че ще ме остави го отблъснах по детски начин, извиних се от сърце, но не се събрахме. Започнахме от начало - закачки, флиртове.. но не стигнахме до никъде. Той също е адски горделив.. (за тези, които разбират от зодии - скорпион е.) И накрая започнахме да се караме непрекъснато, без никакви причини.. и понеже съм толкова боса в отношенията направих неща, с които в последствие осъзнах колко съм накърнила достойнството му.. и сега месец не ми говори. Извиних се веднъж, и то преди да осъзная грешката си - само за да не ми се сърди. Е - не мина. Сега искам да се извиня и да му кажа колко много държа на него, въпреки че се държа като шибана ледена кралица, без да го искам..
Но всеки път, когато ме погледне с такава oмраза и доза нараненост..... се отказвам и си казвам "защо пък да падам на колене" Някой да има опит с преодоляване на гордостта? Ще съм благодарна за всеки опит, дори и критика.
Та, проблема ми е следния:
На 18 години съм, и до сега не съм имала сериозна връзка. По една или друга причина всичко се е обърквало, била съм предавана, наранявана, изневяри и всичко както е по филмите. В началото бях много наивна, гонех ги до последно - случвало ми се е да си настъпя достойнството хиляда пъти, преди да разбера, че изобщо не си заслужава и да се почувствам унизена. За жалост, след толкова горчив опит съм изградила ужасни стени около себе си, които аз самата не мога да пробия.. стени, главно изградени от някаква безобразна гордост!
И когато за пръв път ми се случи да имам нормални отношения с някого, който ме уважава и цени, започнах с безобразията..
Не исках да му звъня, за да не се \&яуот;унижа\&яуот;, отне ми седмица за да се навия да го направя, убеждавайки се, че е абсолютно нормално и логично. След това от страх, че ще ме остави го отблъснах по детски начин, извиних се от сърце, но не се събрахме. Започнахме от начало - закачки, флиртове.. но не стигнахме до никъде. Той също е адски горделив.. (за тези, които разбират от зодии - скорпион е.) И накрая започнахме да се караме непрекъснато, без никакви причини.. и понеже съм толкова боса в отношенията направих неща, с които в последствие осъзнах колко съм накърнила достойнството му.. и сега месец не ми говори. Извиних се веднъж, и то преди да осъзная грешката си - само за да не ми се сърди. Е - не мина. Сега искам да се извиня и да му кажа колко много държа на него, въпреки че се държа като шибана ледена кралица, без да го искам..
Но всеки път, когато ме погледне с такава oмраза и доза нараненост..... се отказвам и си казвам "защо пък да падам на колене" Някой да има опит с преодоляване на гордостта? Ще съм благодарна за всеки опит, дори и критика.