View Full Version : Тибетският триъгълник (драматичен разказ с еротични елементи)
> Част 1
- Хайде ставай момче, отдавна е съмнало, ставай че път ни чака – подвикваше Учителят на Послушника.
* * *
Учителят беше 45 годишен будистки монах, с посивяла брада и мустаци. Беше и оплешивял, но това не му пречеше - даже улесняваше задължителното бръснене на главата. Постъпи в манастира Ронгбук преди повече от 20 години. Беше син на богат търговец. След като баща му остаря, Учителят се зае с търговските дела на семейството. За няколко години постигна всичко, за което можеше да се мечтае – търгуваха с коприна, порцеланови изделия и дори хартия. Персийски търговци плащаха щедро със злато за тези неща и по собствените им думи ги препродаваха в големи градове на запад като Кайро и Константинопол с голяма печалба. Учителят слабо се интересуваше от това, за него беше важна собствената му печалба, а не тази на другите. Разполагаше с много пари и харчеше за всякакви удоволствия – скъпи коне, алкохол, проститутки, беше опитал от всичко в живота или поне така си мислеше тогава. Успя да си уреди годеж с дъщерята на друг богат търговец. Около месец преди сватбата им се разрази чумна епидемия, която отнесе цялото му семейство, както и това на годеницата му заедно с нея. Учителят оцеля, но беше останал съвсем сам и за пръв път в живота си беше истински покрусен. Богатството и това което можеше да се купи с него, не го радваха вече. За по-малко от година разпродаде всичкото си имущество, раздаде парите като милостиня за бедните и постъпи в манастира. Заживя по примера на великия Сидхарта Гаутама… или почти. Въпреки че прекарваше по-голямата част от времето си в събиране на милостиня и раздаването ѝ на бедните, медитация, четене и други добри дела, осигуряващи положителна карма, от време на време се връщаше към някои стари навици. Използваше търговските умения от предишния си живот и понякога разменяше ориза получен като милостиня срещу пари и с тях си купуваше алкохол и ходеше при проститутки. После се разкайваше и прекарваше дълго време в медитация и духовно усъвършенстване и така… до следващия път.
* * *
Беше ранна пролетна утрин в Тибетското Плато. Въпреки голямата височина, по тези места рядко падаше сняг, но през нощта и рано сутрин винаги беше хладно. Учителят и Послушникът прекараха нощта в малък заслон край планинския път. В заслона не беше по-топло отколкото навън, но поне пазеше от вятъра. Учителят подвикна пак:
- Хайде момче, време е да ставаш, закъсняваме!
Послушникът отвори очи и бавно се размърда. Не обичаше да става рано, особено като е толкова студено. Пак имаше сутрешна ерекция и чакаше да му премине преди да отиде до огъня и да закусва. Както обикновено Учителят беше станал рано и след медитация беше сварил ориз и чай с мас от як. Преди две седмици излязоха от манастира и обикаляха околните градове и села като събираха милостиня и я раздаваха на бедните. Учителят и Послушникът също живееха от тази милостиня – ориз, чай, мас от як, хляб, понякога по малко пари - каквото им дадат. Всичко, което не им беше необходимо – те раздаваха на бедни и бездомни. След малко Послушникът стана, сгъна си одеалото и се премести край огъня. Взе купичката си с ориз и започна да гребе от нея с ръка и да яде. Нямаха пръчици – след като можеше ориза да се гребе с ръка и да се яде, значи пръчиците са излишен разкош – такава беше тяхната философия. Послушникът взе канчето с чай и мас от як и отпи. Чаят даваше топлина, а маста от як – енергия. Учителят остави момчето да допие чая, прибраха си оскъдните вещи и провизии, загасиха огъня и се приготвиха за път.
* * *
Послушникът беше момче на 16 години – 14-тото от 15 деца в семейството на беден селянин. Живееха в малка кирпичена къща с едно единствено помещение и огнище в средата. Изкарваха си прехраната като работеха на оризището, гледаха и няколко кози и десетина кокошки. Половината от добития ориз, яйца и мляко трябваше да дават като данъци на местния префект. Той твърдеше че такъв бил законът! Селяните нямаше как да знаят това, защото нито можеха да четат нито знаеха къде да се оплачат. По тези места префектът беше закона и каквото той кажеше – това ставаше. Многодетното семейство се изхранваше трудно, родителите обмисляха как да намалят броя гърла за изхранване и по възможност да осигурят бъдещето си. Когато Послушникът беше на 10 години, решиха да го изпратят на служба в императорския дворец. Ако синът им се издигнеше до висок пост, щеше и за тях да се погрижи.
Само че… за да да постъпи човек от простолюдието на служба в двореца… трябваше да е евнух. Една сутрин бащата на семейството се приближи до Послушника и му каза:
- Сине, искаш ли да те вземат на служба в двореца на императора и да станеш голям човек?
- Искам тате – отговори Послушника.
- Само че… започна бащата – за да те приемат на служба там… трябва… да са ти отрязани пишката и топките.
- Но тогава как ще пишкам бе тате? – попита невинно момчето.
На бащата му стана жал за сина си и реши да не му причинява тази жестокост, още повече че имаше и голяма вероятност да умре. Дори да се издигнеше до висок пост, заради интригите и корупцията в двореца, едва ли щеше да стане добър човек и да помогне на семейството си, още повече след това което са му причинили. По същото време, Учителят минаваше наблизо и раздаваше от милостинята която е събрал. Бащата реши да даде сина си за обучение в манастира и срещу половин кофа ориз момчето стана Послушник на Учителя.
> следва
> Част 2
Учителят и Послушникът вървяха по планинския път. Прекосиха неголяма река през която имаше брод и използваха възможността да си напълнят вода. Обиколката из местността беше изтощителна и сега се прибираха в манастира. Слънцето вече се беше издигнало високо и напичаше. През пролетта и лятото в Тибетското Плато беше горещо на слънце и студено на сянка. Пътят не беше лек, но те бяха свикнали. На юг се разкриваше прекрасна гледка към Хималаите. Всеки път когато минаваха оттук, Учителят не пропускаше да каже:
- Гледай момче, това там е Джомолунгма – Богинята Майка на Света, свещено място! – и сочеше към заснежения връх.
Веднъж Послуиншкът го попита:
- Някой качвал ли се е някога там или поне опитвали ли са?
- Какво говориш момче?! – учуди се Учителят – Богинята Майка няма да го позволи! Тя наказва със смърт, всеки който се опитва да я покори! Достатъчно е че я гледаме оттук и ѝ се наслаждаваме.
- Хм… разбирам – съгласи се Послушникът.
Учителят беше умен и образован човек – освен тибетски, знаеше мандарин, фарсѝ и малко хинди. През живота си беше прочел много книги и се беше срещал с много различни хора и разказваше за това на Послушника:
- Веднъж, преди много години, още преди да си бил роден, се срещнах с един странен човек – Марко Поло се казваше. Идвал от Венеция – някакъв град много много на запад, по-далече отколкото можеш да си представиш. Хората по неговите земи са с издължени лица, кръгли очи и дълги носове. Говореше мандарин учудващо добре. Беше търговец и сключихме няколко сделки, но каза че пътувал не толкова за да търгува, а да изучи обичаите на Изтока. Поканих го на вечеря у нас. След като сервираха храната, той ми каза че в неговата страна ядяли с някакви прибори, различни от нашите пръчици. Беше ми интересно и той каза на слугите си да донесат от тях, за да ги разгледам. Бяха големи, странни и неудобни. Каза че в неговата страна, дори най-бедните ядяли с такива прибори, изработени от дърво, а най-богатите си поръчвали прибори от злато и сребро. Какво разхищение, представяш ли си?! Когато бях богат, ядях с дървени пръчици, а сега знам че дори това не ми е нужно за да постигна духовно съвършенство!
Учителят беше научил Послушника да чете и пише на тибетски и мандарин, както и на математика, която Учителят като бивш търговец също разбираше. Смяташе след време да го научи и на фарсѝ и хинди. Беше показал на Послушника библиотеката на манастира, като му беше осигурил пълен достъп до нея. Послушникът обичаше да чете и прекарваше доста време там.
До Манастира Ронгбук им оставаха два дни път. Вече минаваше пладне и спряха за кратка почивка на един кръстопът. Бързаха да стигнат до следващия заслон по пътя преди да е мръкнало. Тъкмо се приготваха да тръгнат отново и Послушникът забеляза нещо странно встрани от пътя.
- Учителю виж, там има нещо!
- Къде?
- Ей там – в падината – сочеше с ръка Послушникът.
- Да… вярно… да отидем да видим.
Приближиха се и видяха че в падината лежи мъж на средна възраст. Беше паднал по очи и не мърдаше и няколко вързопа лежаха разпиляни наоколо.
- Мъртъв е – каза Учителят.
- Жалко за него – въздъхна Послушника.
- Жалко или не – такава е била съдбата му – продължи Учителят. – Дано да е вършил добри дела приживе и сега душата му да се е преродила в някое същество, което живее по-добре, отколкото той е живял. Лошите дела трупат лоша карма и когато душата напусне тялото, тя се преражда в друго живо същество, което ще има тежък живот и ще страда, за да изкупи натрупаната лоша карма от предишния си живот. Щастието момче, е в това да се прави добро и когато душата ти се прероди, ще бъдеш възнаграден за добрините, които си направил! Я да видим дали този може да направи едно последно добро дело за нас.
След като каза това, Учителят се наведе и започна да преглежда вързопите.
- Как е умрял? – попита Послушникът.
- Така като гледам, вероятно се е изгубил по пътя, не е знаел къде да пренощува и се е лутал уплашен и без посока след като е мръкнало. Препънал се е и е паднал тук, може да е изгубил съзнание и през нощта е измръзнал до смърт.
Учителят се приближи и повдигна главата на мъртвеца. На челото зееше засъхнала рана. Гледката не беше приятна и Послушникът намръщи лице.
- Казах ти – при падането си е ударил главата и е загубил съзнание. После през нощта леденият вятър и студът са го умъртвили. Виж – дори няма одеало и с тия дрехи не е имало как да оцелее.
- Кога е умрял? – попита Послушникът.
- Отдавна… Може би още миналата есен. Стоял е тук цяла зима. От хладния и сух въздух, тялото не се разлага, което е добре за нас, защото ако носи храна, тя също ще се е запазила.
Учителят отвори вързопите. Бяха четири. В тях откри ориз, хляб, сушени плодове и една дамаджана. Хлябът беше изсъхнал и твърд, но монасите бяха яли и по-лош. На врата на мъртвеца, Учителят откри и кесия, но в нея нямаше пари.
- Имаме късмет момче – все пак този човек ще направи едно добро дело за нас, макар и посмъртно.
Учителят отвори дамаджаната и я поднесе към устата си.
- Ааах … винце… - зарадва се Учителят. – Момче, вземи торбите с ориза и сушените плодове, аз ще взема торбата с хляба и дамаджаната.
Продължиха да вървят, като по пътя Учителят от време на време си пийваше от дамаджаната. Послушникът знаеше за тази негова слабост. Случваше се като нощуват в някой град или село, Учителят да излиза след вечеря и да се прибира късно пиян. Учителят беше добър човек, но когато пийнеше, ставаше сприхав и раздразнителен.
Привечер стигнаха до последния заслон преди манастира. Подобно на другите заслони в планината, беше скална ниша, частично преградена с купчина камъни и огнище. Тъкмо щяха да влязат и видяха, че вътре има някой.
> следва
> Част 3
Блудницата беше млада жена на 20 години. Изкарваше си прехраната като предоставяше сексуални услуги на мъже в един бордей в Града. Роди се в многодетното семейство на занаятчия – грънчар. Бяха бедни и трудно изхранваха деветте си деца. Когато Блудницата стана на 12 години, родителите ѝ решиха да я дадат в един бордей. Той се държеше от Маман – 50 годишна жена, която навремето също е работила в бордей и след като беше спестила достатъчно пари, беше отворила собствен. Продадаха момиченцето на Маман, като то трябваше да работи за нея, докато не изкараше сумата, която Маман е платила на семейството. След това, Блудницата щеше да дели приходите си с Маман наполовина.
Първият клиент на Блудницата беше не кой да е, а местният префект – възрастен мъж наближаващ 70-те. Беше корумпиран, безскрупулен и много богат. Обичаше да прави секс с малки девствени момичета, като си мислеше че така ще си върне младостта, запази потентността и може би дори ще измами смъртта. Маман беше наконтила момиченцето специално за случая, когато префектът се появи в бордея.
- Добър вечер Маман, знаеш какво търся, имаш ли нещо за мен, а? – каза префектът с похотлив тон, като си мислеше че това го прави неустоим.
- Ооо разбира се, за такъв изискан клиент като вас – винаги ще се намери каквото обичате. - отвърна Маман с угоднически тон и опита на стара проститутка надушила пари. – 12 годишна е – продължи Маман - и е девствена със сигурност, лично я прегледах! Тъкмо като за вас!
- Браво на теб, ти най-добре от всички знаеш как да ме зарадваш! – каза префектът със задоволство. – Заведи ме при нея!
Маман въведе префекта в стаичката, където чакаше момичето. Той легна до момичето съблече нея, после и себе си и направи това за което беше платил. През това време Блудницата стискаше зъби, очите ѝ се насълзиха от болка, но някак си го изтърпя. След това имаше много клиенти и всичките ѝ бяха безразлични, но тя никога не можа да забрави първия си клиент. Беше отвратителен и тя го мразеше!
Няколко години по-късно агенти на императора разкриха, че префектът не изпраща в хазната цялата сума от данъците които е събрал. Един ден в Града пристигна малък военен отряд и по заповед на императора префектът беше арестуван и осъден на смърт. Завързаха го за стълб на главния площад и палачът режеше малки късове от него, парче по парче, докато го накълца целия. Блудницата също беше сред тълпата и наблюдаваше екзекуцията. Беше доволна, че префекта си получи заслуженото.
Блудницата работи 5 години, докато успее, по думите на Маман, да изплати инвестицията ѝ. През това време беше спечелила много повече пари, от сумата която беше платена за нея. След това деляха приходите наполовина. Родителите на Блудницата се надяваха, че след като тя се изплати на Маман, ще започне да им праща част от парите, но дъщеря им ги беше почти забравила и дори не мислеше за тях. Тя беше усетила силата на парите и харчеше спечеленото за лично удоволствие. Друга част спестяваше – искаше да купи някоя голяма и хубава къща, да отвори собствен бордей и тя самата да стане маман. Това не беше толкова лесно и тя не искаше да чака – една нощ реши да ограби Маман, да избяга в друг град и с откраднатото да осъществи мечтите си. Знаеше че тя има скъпи бижута, подарявани ѝ навремето от богати и доволни клиенти.
Хванаха я докато ровеше в покоите на Маман в малките часове на нощта. Маман се вбеси и нареди да извикат градската стража и да арестуват Блудницата. Две други проститутки я държаха, но преди да дойде стражата, Блудницата се отскубна и избяга! Не успя да вземе със себе си дори личните си ценности и пари. Изгуби всичко, но нямаше как да се върне – трябваше да бяга. Излезе от града на бегом и гледаше да стигне колкото може по-далеч преди да е съмнало и стражата да я открие. Като се измори, спря да тича, но продължи да върви. Пътят стана по-лош. На сутринта стигна до един кръстопът. Не знаеше накъде да тръгне и започна да се оглежда, сякаш да потърси някакъв знак. Докато обикаляше наоколо безцелно, за малко щеше да се спъне и да падне в една падина. Вътре лежеше човек. Труп. Първоначално Блудницата се стресна, но бързо дойде на себе си и го претърси – на врата му имаше кесия с пари, развърза я, изсипа монетите и ги прибра в пазвата си. След малко просто избра един от пътищата и тръгна по него. След пладне стигна до един заслон край пътя. Беше капнала от умора. Влезе вътре, легна и заспа.
> следва
> Част 4
- Учителю, вътре има човек! Спи там в ъгъла! – възкликна Послушникът.
- Или е умрял… като онзи нещастник на кръстопътя… – промърмори вяло Учителя.
Блудницата се събуди от гласовете и се размърда.
- Жива е! – забеляза Послушникът.
- Добър вечер жено. – поздрави Учителят. – Какво те води насам? Сама ли пътуваш?
- Сама съм. – отвърна Блудницата. – Избягах от мъжа ми в Града, защото ме биеше. – излъга тя.
- Така ли? - попита Учителят като отговорът всъщност не го интересуваше. Знаеше че тя лъже – спомни си че я беше виждал преди в един бордей, макар че не беше спал с нея. - Не те ли е страх да скиташ сама из пущинаците? – продължи той.
- Страх ме е, но повече ме е страх от мъжа ми в града. – отговори Блудницата.
- Закъде пътуваш? Знаеш ли къде отиваш?
- Ми не знам… няма значение… някой друг град, но не знам как да стигна до там.
През това време Послушникът мълчеше, но не откъсваше очи от Блудницата и я наблюдаваше с небивал интерес. През последните години беше виждал жени само в градовете и селата, които обикаляха, а тази беше необикновено красива.
- Какво да правим сега? – продължи Учителят – Ако останеш тук сама ще измръзнеш, ако тръгнеш сама ще се изгубиш! Ние пътуваме към манастира Ронгбук, но ако искаш можем да те заведем до някой град. Какво избираш? За нас е без значение.
- Предпочитам да ме заведете до някой град ако може. – каза Блудницата. – Свикнала съм да живея в града.
- Добре, така да бъде – отговори Учителят – но вече мръкна и ако продължим да вървим, ще се пребием някъде из тези чукари. Ще нощуваме в заслона и утре ще продължим! Момче, дай ориза и другите провизии насам да приготвим вечеря.
Запалиха огън и сложиха ориз да се свари. Слънцето залезе и навън захладня. Учителят и Послушникът се наметнаха с одеалата си. На Блудницата ѝ стана студено и тъй като тя нямаше одеало, с което да се наметне, Учителят я покани да дойде по-близо до него и да се наметнат двамата с неговото одеало. Докато се свари ориза, ядяха от сушените плодове, а Учителят си пийваше от виното в дамажаната, като от време на време даваше и на Блудницата да се почерпи.
След като оризът се свари, Учителят и Послушникът сипаха от него в купичките си и започнаха да ядат с ръце както обикновено. Учителят взе тенджерата с останалият в нея ориз и я сложи пред Блудницата.
- Ето момиче, яж, сигурно си гладна. – покани я Учителят.
- А случайно да имате… пръчици? – попита Блудницата.
- Не… - отвърна сухо Учителят – ние ядем без пръчици, за нас те са излишен разкош.
Блудницата не беше свикнала да яде така. Нацупи се и няколко минути просто гледаше тенджерата с останалия в нея ориз. Но беше гладна и след малко започна да гребе от ориза с ръка и да яде, както правеха двамата ѝ спътници.
След като похапнаха, настроението и на тримата се подобри. Разговяряха и се смееха. Учителят и Блудницата изпиха виното, вече бяха добре почерпени и задръжките паднаха.
- Ама ела тука при мен е по-топло, не се дърпай такава, ох каква си ми лоша! – говореше Учителят на Блудницата, като я прегръщаше и дърпаше към себе си.
Тя също беше почерпена и се кикотеше неистово, беше играла тази игра много пъти. Послушникът ги гледаше отстрани и му беше хем интересно, хем срамно и неудобно.
Учителят беше развързал роклята на Блудницата и я беше смъкнал до кръста ѝ. Голите ѝ гърди се люшкаха наляво-надясно и Учителят ги опипваше и целуваше.
- Ох каква си ми хубава, и какви хубави цици имаш! Направо ще ги изям! – говореше Учителят докато ги галеше.
- О, не, стига бе, недей така, много си груб - Блудницата се съпротивляваше но наужким, не спираше да се смее и буташе ръцете на Учителя настрани, защото бяха студени и я беше гъдел, а не защото имаше нещо против.
Послушникът все още стоеше отстрани и ги гледаше. Беше се изчервил целия. Учителят забеляза това и му подвикна:
- Момче, какво зяпаш бе?! Я си лягай и заспивай! Не е твоя работа да гледаш такива неща!
Послушникът си легна и се зави с одеалото, престори се на заспал и продължи да гледа случващото се с интерес. Беше се възбудил от гледката. Започна да мастурбира преди няколко години, когато пубертетът го връхлетя. За целта се усамотяваше на някой от хълмовете около манастира или в библиотеката, когато навън беше студено. Една голяма част от времето за медитация, всъщност прекарваше в мастурбация. Преди време в библиотеката попадна на една странна книга. Беше написана на хинди, който не разбираше, но книгата беше пълна с картинки, които бяха много красноречиви. Те изобразяваха голи мъж и жена в различни пози. И без да разбира хинди се досещаше за какво става въпрос. Когато се усамотяваше, носеше книгата със себе си, гледаше картинките и мастурбираше. Но за последните две седмици докато обикаляха да събират и раздават милостиня, не беше имал възможност да се пипа. Сега изглежда, това което беше гледал в книгата, щеше да се случи наживо, между Учителя и Блудницата. Той я беше съблякъл и легнал върху нея, опипваше я навсякъде и я целуваше, а тя се кикотеше като обезумяла. Бяха почерпени и вече не ги интересуваше, че Послушникът е наблизо и може да ги гледа. Както се бяха заиграли, по едно време Учителят притихна, отпусна се и захърка. Беше заспал. Умората от ходенето през деня и виното, което изпи почти сам го приспаха. Блудницата усети това, спря да се хили, отмести го от себе си, зави го с одеалото и се загърна с роклята. Седна край огъня и се заоглежда наоколо, като най-накрая спря погледа си върху Послушника. Отиде и седна при него. Той съвсем си затвори очите, замижа и се правеше на заспал, но тя забеляза това. Бръкна под одеалото и под оранжевото му расо и започна да го гали по гърдите. Усети как бие сърцето му, направо щеше да се пръсне. Блудницата смъкна ръката си надолу и опипа Послушника между краката. Беше много възбуден, пенисът му беше твърд като камък.
- Хайде, стига си се правил на заспал, знам че не спиш, видях те как ме гледаше! – каза Блудницата и го плесна по бузата.
Послушникът отвори очи и промърмори:
- Ми да, всъщност не спя…
Блудницата разтвори роклята си и разкри прекрасните си гърди пред Послушника. На лицето му заигра усмивка.
- Знам че ти харесва, досега не си бил с жена, нали? – попита Блудницата, като всъщност знаеше отговора.
- Ми не съм бил… толкова си хубава!
- Знам, знам, чувала съм го и преди. – отговори Блудницата.
Тя взе ръката му и я сложи на гърдите си и той започна да ги гали. Харесваше му, бяха толкова меки, пухкави и топли. През това време, с другата си ръка Блудницата хвана пениса му. Заголи му главичката и започна директно да я гали с дланта си. Само след няколко движения, Блудницата усети как цялото тяло на Послушника се стегна, той изстена:
- Ох… не… не…
...и в следващия момент пенисът му опръска ръката ѝ със сперма. Блудницата се изхили тихо и продължи да го гали още известно време, докато оргазмът му премине. През това време, той се беше изчервил и я гледаше засрамено.
- Не ме гледай като че ли си видял призрак, бас държа че ти е харесало! – каза Блудницата.
- Да, хареса ми. – отговори Послушникът.
- Това е само началото, още нищо не си видял. – предупреди го Блудницата и му намигна.
Тя го хвана за ръка и го придърпа към себе си. Помогна му да си свали расото и го прегръщаше и целуваше. Послушникът придоби смелост и започна да ѝ отвръща със същото. По едно време, тя го бутна по гръб, налапа пениса му и започна да го смуче, както тя си знаеше и скоро той пак беше в ерекция.
- Ооо колко е хубаво – прошепна Послушникът.
След като реши че е достатъчно възбуден, Блудницата го възседна, намести пениса му във вагината си и започна да го язди. Послушникът галаше гърдите ѝ, тя започна да стене. Не ѝ идваше отвътре, правеше го по навик, но на клиентите им харесваше, а това момче дори не можеше да разбере дали тя се преструва и това я възбуждаше. Блудницата усети, че Послушникът скоро ще свърши и ускори темпото. Той задиша тежко, изохка няколко пъти и със всеки стон блъскаше таза си в този на Блудницата и я пълнеше със сперма. Явно се учеше бързо. Тя също свършваше и стенеше, като вече не се преструваше. И двамата се бяха изпотили и изведнъж усетиха нощния хлад доста силно. Блудницата се пресегна към одеалото, легна върху Послушника и се завиха, като си беше още надяната на пениса му и така заспаха прегърнати.
* * *
На сутринта Учителят се събуди късно и с главоболие. Това беше нещо обичайно след като се беше напил предната вечер. Последното нещо, което си спомняше, беше че вечеряха около огъня с Послушника и Блудницата. В паметта му беше пълна мъгла какво се е случило след това. Огледа се наоколо и от спътниците му нямаше и следа. Досети се че са тръгнали нанякъде заедно. Бяха взели торбата със сушените плодове и половината от ориза. На свой ред, малко преди пладне, той събра вещите си и потегли към манастира. В късния следобед се прибра там благополучно.
* * *
Една година по-късно, Учителят получи писмо. Беше изненадан, защото не очакваше писма. Отвори го и зачете. Беше от Послушника. Пишеше му, че с Блудницата са отишли в друг голям град, хвърлил расото и се оженили. Благодарение на знанията, които Учителят му беше предал, Послушникът успял да си намери работа в администрацията на градската префектура като писар и счетоводител. Преди месец жена му родила първото им дете и били много щастливи. Послушникът благодареше на Учителя за всичко на което го беше научил.
Учителят се зарадва, че е помогнал на Послушника да постигне щастието, а може би това е било неизбежно, защото такава е била волята на Съдбата.
21.I.2016 г.
> край
Това ти ли го измисли или ?
Това ти ли го измисли или ?Да :) ! Последната част ми беше най-трудна :D !
Да :) ! Последната част ми беше най-трудна :D !
Как бе ??? То и аз пускам истории в sexsluchki.com ама такива сложни не мога да измисля.. Иначе браво на теб чадо ! Иска се мозък за да измисляш такива големи текстове !
Грозен, имаш ли още подобни разкази?
Тоя беше хубав, но като че ли малко бързо свърши.
Грозен, имаш ли още подобни разкази?Засега не.
Тоя беше хубав, но като че ли малко бързо свърши.Четвъртата част ми беше най-трудна, знам че куца, но толкова можах да напиша :D .
LoveInfect
02-23-2016, 11:33
Продължавай да пишеш !