Mindx
01-24-2016, 15:34
Добър вечер! И честита нова година макар, че малко закъснях и вече минава почти един месец. Та, нека започна със себе си - аз съм момче, на 17 години. Приятелката ми (ще я нарека Елена) е на 15 години. С нея съм почти два месеца. За два месеца мога да кажа, че наистина ми допада момичето и като цяло всичко между нас е наистина добре. Справяме се добре, рядко се караме и т.н., аз вярвам в тази връзка, а същото вярва и тя! Имаме един проблем, а именно - родителите й. Знам, че има доста изписано точно по тази тема, но в нашата връзка това наистина е проблем. От начало се запознах с майка й, тя беше дошла с майка си при сестра й и така си казахме само едно "Здравей!" и нищо особено. От това забелязах, че или наистина е бързала или не съм й бил приятен. Та, както и да е.
Аз запознах момичето с моите родители, те наистина я харесаха. Даже майка ми често й казва, че винаги е добре дошла да ни дойде на гости и може да заповяда по всяко време без да има никакви проблеми. С майката на приятелката сме общували няколко пъти, когато ни е карала до мола например или някъде другаде, но само дотам.
Запознах се също със сестра й, която е на 26 години. Тя ме хареса и каза, че съм сериозен. А и отделно го сподели само на майка й - след време научи и бащата. Anyway.. Е, най-накрая дойде и момента в който трябваше и аз да се запозная с родителите й (най-вече с баща й). Преди да им отида на гости се постарах да бъда наистина джентълмен. Сложих си хубави и модерни дрехи, часовник и т.н. Начина по който говорех беше наистина сериозен, всъщност винаги съм сериозен, когато говоря с майка й. Та, нали седнахме, опознахме се малко, но мисля, че не говорех достатъчно. Все пак е нормално, за мен това беше наистина една важна стъпка в нашата връзка. Запознах се същата вечер и с братята й. И двамата са по-големи от мен. Единият, който е 21 годишен изобщо не ми допадна. Може да кажа, че е човек без характер. Тоест, няма никакви маниери и начин на държание. Другият й брат - 24 годишен. Наистина ми допадна момчето, а и съм сигурен, че и аз съм му допаднал понеже с него повече се намирахме на дума. Та, дойде време да си тръгна. Брат й, а и също и тя ме закараха до вкъщи. Говорихме си и да, мога да кажа, че наистина ми допадна момчето. След като се прибрах, изпратих съобщение на приятелката ми и й казах да попита родителите си, а също и брат си (24 годишният) дали съм им допаднал. Тя ми каза, че баща й е казал, че съм изглеждал добро момче, а също така и възпитано. Същото и майка й. Брат й каза, че съм бил възпитан, сериозен, а и също така учено момче. Не съм лигльо и т.н. Това наистина ми допадна!
Проблема е там, че родителите й я пускат да излиза доста често. Примерно, ако излезем към 14:30 часа, майка й след около два часа й пише съобщения дали си идва, обажда й се и някакви такива. Това го преглътнах.
Днеска имахме уговорка тя да дойде в нас, да гледаме филм и т.н. Родителите й щяха да липсват от вкъщи, моите си бяха у нас. Това изобщо не ми пречеше. Уговорката беше да каже на баща й, че ще дойде у нас за да обядваме с родителите ми, но за жалост не я пуснаха. Това наистина ме накара да се почувствам гадно. Скарахме се с нея, за жалост, но не сме се разделили. И така цял ден я карахме, намръщени. Когато й казвам да поговори със родителите й, тя винаги ми казва нещо от сорта "какво мога да направя аз?" и някакви подобни. Казах й доста пъти да поговори с тях, даже вече си мисля аз да отида да поговоря с тях. Отделно, тя е идвала у нас без да знае баща й. Майка й викала нещо от сорта "няма да останете заедно в една стая" и някакви такива. Не знам защо си мислят, че тя е просто момиче и веднага ще седне на първият срещнат. Наистина искам да им поговоря за това, да им кажа две-три думи. Не искам да си мислят, че щом съм със момичето в една стая, означава че веднага ще направим нещо. За тези почти два месеца никога не съм й давал шансове да си мисли, че искам нещо повече от нея..
Аз и приятелката ми вярвахме, че след като се запозная с родителите й, нещата ще бъдат много по-добри.
Та, нека ви се опиша - 17 годишен съм, висок съм. Сериозно момче, имам обеца (stretch 8mm, но за да го видиш трябва да се загледаш), не пия, не пуша. Тренирам, мога да кажа, че съм и добър ученик..
Та, какво мислите да направя?
Благодаря много, че ме изслушахте!
Аз запознах момичето с моите родители, те наистина я харесаха. Даже майка ми често й казва, че винаги е добре дошла да ни дойде на гости и може да заповяда по всяко време без да има никакви проблеми. С майката на приятелката сме общували няколко пъти, когато ни е карала до мола например или някъде другаде, но само дотам.
Запознах се също със сестра й, която е на 26 години. Тя ме хареса и каза, че съм сериозен. А и отделно го сподели само на майка й - след време научи и бащата. Anyway.. Е, най-накрая дойде и момента в който трябваше и аз да се запозная с родителите й (най-вече с баща й). Преди да им отида на гости се постарах да бъда наистина джентълмен. Сложих си хубави и модерни дрехи, часовник и т.н. Начина по който говорех беше наистина сериозен, всъщност винаги съм сериозен, когато говоря с майка й. Та, нали седнахме, опознахме се малко, но мисля, че не говорех достатъчно. Все пак е нормално, за мен това беше наистина една важна стъпка в нашата връзка. Запознах се същата вечер и с братята й. И двамата са по-големи от мен. Единият, който е 21 годишен изобщо не ми допадна. Може да кажа, че е човек без характер. Тоест, няма никакви маниери и начин на държание. Другият й брат - 24 годишен. Наистина ми допадна момчето, а и съм сигурен, че и аз съм му допаднал понеже с него повече се намирахме на дума. Та, дойде време да си тръгна. Брат й, а и също и тя ме закараха до вкъщи. Говорихме си и да, мога да кажа, че наистина ми допадна момчето. След като се прибрах, изпратих съобщение на приятелката ми и й казах да попита родителите си, а също и брат си (24 годишният) дали съм им допаднал. Тя ми каза, че баща й е казал, че съм изглеждал добро момче, а също така и възпитано. Същото и майка й. Брат й каза, че съм бил възпитан, сериозен, а и също така учено момче. Не съм лигльо и т.н. Това наистина ми допадна!
Проблема е там, че родителите й я пускат да излиза доста често. Примерно, ако излезем към 14:30 часа, майка й след около два часа й пише съобщения дали си идва, обажда й се и някакви такива. Това го преглътнах.
Днеска имахме уговорка тя да дойде в нас, да гледаме филм и т.н. Родителите й щяха да липсват от вкъщи, моите си бяха у нас. Това изобщо не ми пречеше. Уговорката беше да каже на баща й, че ще дойде у нас за да обядваме с родителите ми, но за жалост не я пуснаха. Това наистина ме накара да се почувствам гадно. Скарахме се с нея, за жалост, но не сме се разделили. И така цял ден я карахме, намръщени. Когато й казвам да поговори със родителите й, тя винаги ми казва нещо от сорта "какво мога да направя аз?" и някакви подобни. Казах й доста пъти да поговори с тях, даже вече си мисля аз да отида да поговоря с тях. Отделно, тя е идвала у нас без да знае баща й. Майка й викала нещо от сорта "няма да останете заедно в една стая" и някакви такива. Не знам защо си мислят, че тя е просто момиче и веднага ще седне на първият срещнат. Наистина искам да им поговоря за това, да им кажа две-три думи. Не искам да си мислят, че щом съм със момичето в една стая, означава че веднага ще направим нещо. За тези почти два месеца никога не съм й давал шансове да си мисли, че искам нещо повече от нея..
Аз и приятелката ми вярвахме, че след като се запозная с родителите й, нещата ще бъдат много по-добри.
Та, нека ви се опиша - 17 годишен съм, висок съм. Сериозно момче, имам обеца (stretch 8mm, но за да го видиш трябва да се загледаш), не пия, не пуша. Тренирам, мога да кажа, че съм и добър ученик..
Та, какво мислите да направя?
Благодаря много, че ме изслушахте!