zombolovesu
01-28-2016, 11:57
Така ето какво стана..
Имах най-добра приятелка от стария клас и в 8ми клас кандидаствахме в различни училища и там ни приеха и малко се отдръпнахме една от друга. Тя си намери други приятели съответно и аз, обаче след това пак си станахме близки и взехме да си излизаме пак. Обаче аз я усещах, че е различна, преди това ми говореше как има проблеми постоянно със съня и че ходи на психолог, невролог и аз реших да не я разпитвам, защото тя все ми повтаря как обичала лично пространство да има и аз съответно не я разпитвах, все едно не съм я чула, обаче аккаво стана. като бях 10 клас точно преди една година стана ми даде едно хапче и ми каза "вземи го като ти е тъжно". Показах го на една приятелка и тя ми каза, че било някъв много силен антидепресант направо за шизофреници и майка ми го намери това хапче и взе да ме разпитва и ми забрани да излизам с нея повече да отрежа всякакви връзки с нея, защото било като наркотик. Та, тя се опита да ме дрогира и да ме направи наркоманка и аз много се стреснах и просто си казах "този човек е опасен, вреди ми, трябва да стоя настрана". Тя ми пишеше аз и виждах съобщенията само, даже по едно време си изключих известията от нея и тя ме изтри и после след 2 месеца ми писа защо и съм се сърдила и аз пак само го видях. И така през 2-3 месеца ми пише и аз само сийнвам. Аз в началото бях добре, не изпитвах никаква нужда от нея, все едно не ми липсваше, обаче минаи известно време и много взе да ми липсва и толкова много неща искам да кажа на някого, обаче нямам чак толкова близък човек, направо боли. За първи път тъгувам за някого, принципно съм пълен непукист в това отношение, обаче сега е ужасно. Мисля си постоянно за нея, чудя се какво прави, как е, обаче не искам да и звъня, заради това което направи.Също така ако е била в някаква депреси и аз съм я зарязалал си го мислех това. Вие на мое място какво бихте направили?
Имах най-добра приятелка от стария клас и в 8ми клас кандидаствахме в различни училища и там ни приеха и малко се отдръпнахме една от друга. Тя си намери други приятели съответно и аз, обаче след това пак си станахме близки и взехме да си излизаме пак. Обаче аз я усещах, че е различна, преди това ми говореше как има проблеми постоянно със съня и че ходи на психолог, невролог и аз реших да не я разпитвам, защото тя все ми повтаря как обичала лично пространство да има и аз съответно не я разпитвах, все едно не съм я чула, обаче аккаво стана. като бях 10 клас точно преди една година стана ми даде едно хапче и ми каза "вземи го като ти е тъжно". Показах го на една приятелка и тя ми каза, че било някъв много силен антидепресант направо за шизофреници и майка ми го намери това хапче и взе да ме разпитва и ми забрани да излизам с нея повече да отрежа всякакви връзки с нея, защото било като наркотик. Та, тя се опита да ме дрогира и да ме направи наркоманка и аз много се стреснах и просто си казах "този човек е опасен, вреди ми, трябва да стоя настрана". Тя ми пишеше аз и виждах съобщенията само, даже по едно време си изключих известията от нея и тя ме изтри и после след 2 месеца ми писа защо и съм се сърдила и аз пак само го видях. И така през 2-3 месеца ми пише и аз само сийнвам. Аз в началото бях добре, не изпитвах никаква нужда от нея, все едно не ми липсваше, обаче минаи известно време и много взе да ми липсва и толкова много неща искам да кажа на някого, обаче нямам чак толкова близък човек, направо боли. За първи път тъгувам за някого, принципно съм пълен непукист в това отношение, обаче сега е ужасно. Мисля си постоянно за нея, чудя се какво прави, как е, обаче не искам да и звъня, заради това което направи.Също така ако е била в някаква депреси и аз съм я зарязалал си го мислех това. Вие на мое място какво бихте направили?