calx
01-29-2016, 08:37
Лили се принуди да си смени номера на телефона, защото Никола я обсипваше с безброй телефонни позвънявания и есемеси. Тя не му отговори нито един път, бе твърдо решена да спази обещанието си. Майка й, както винаги, бе успяла да я убеди в правотата си. Обаче Лили не бе сигурна дали ще издържи да не вижда любимия си цели три месеца. Чудеше се дали чувствата му към нея няма да охладнеят.
На следващия ден, след като Лили бе докарана вкъщи с частна линейка от болницата и настанена в ортопедичния хамак, който бе монтиран над леглото й, Николай се появи на вратата. Настояваше да влезе. Майката на Лили, разбира се, не го пусна. Тя започна да го убеждава, че Лили е заминала за Англия.
– Тя защо не си вдига телефона? – настоя Никола. – Ако съм я обидил с нещо, готов съм да падна на колене пред нея и да я помоля за прошка. Макар че последния път, когато се видяхме, всичко изглеждаше наред…
– Ще ти се обади, когато се прибере. След около три месеца. Не ти е сърдита. Просто по спешност замина за чужбина.
– Какво ще прави там?
– Това са лични работи, не е твоя работа.
– И не иска да се чуваме?
– Не й е до теб в момента, разбери.
– Намерила си е друг?
– Не, не си е намерила друг, така че се успокой.
– Тя нали е добре.
– Добре е, всичко е наред.
Лееща сълзи, Лили слушаше какво си говорят двамата и й идеше да извика Никола при себе си, но нямаше кураж да се опълчи на майка си. Сърцето й се късаше от мъка. Накрая си каза, че след няколко месеца всичко ще се нареди и че просто трябва с воля да преодолее този тежък период. Успокояваше я единствено настойчивостта на Никола, която тя възприемаше като знак за силна привързаност. „Скоро пак ще се съберем, да.”
Никола продължи да досажда на майка й, докато един ден тя не го заплаши, че ще повика полиция. Младежът си тръгна намусен, с наведена глава, и повече не позвъни на вратата им. Лили се остави на грижите на всеотдайната си майка, твърдо решета да си стъпи на краката възможно най-бързо. През деня мислеше за Никола, през нощта го сънуваше.
***
Месец и половина след инцидента Лили успя с нечовешки усилия, подкрепяна от майка си, да се изправи и да направи няколко плахи крачици. После продължи да се раздвижва под инструкциите на рехабилитатор и вече успяваше да изминава къси разстояния, подпряна на патериците си. Краката не я държаха и болката в таза все още не бе изчезнала, но като цяло възстановяването вървеше по план. Вярваше, че майка й скоро ще й позволи да се обади на Никола. Копнееше отново да го вземе в прегръдките си и отново да се любят, но вече много внимателно и контролирано, пък макар и с риск удоволствието да бъде накърнено в някаква степен.
Никола не се бе появявал от почти два месеца, но Лили вярваше, че не я е забравил, а просто чака търпеливо да изтече срокът, поставен от майка й.
Един ден, когато майка й бе отишла на гости у роднини, Лили реши да се поразходи навън. Това щеше да е първото й излизане след инцидента, но тя вече се чувстваше достатъчно стабилна на патериците и не се страхуваше, че може да падне. Смяташе да изненада приятно майка си, като й каже че вече може да се справя сама. Да, майка й със сигурност щеше да се зарадва.
Паркът я омая с божествените есенни цветове, спокойствието и свежия въздух. Лили крачеше бавно по покритата с нападали листа алея и попиваше жадно с очи всичко около себе си. Патериците й потракваха ритмично, а отмалелите й от дългото обездвижване крака като че ли с всяка изминала минута набираха сила. Тежестта в прасците и бедрата постепенно се стопяваше. Скоро, съвсем скоро щеше да се обади на Никола, да му разкаже всичко и да го помоли за прошка. Той беше добър човек, щеше да разбере.
– Лили? – подвикна някой зад гърба й. Тя се обърна. Никола. Стоеше на десетина метра зад нея и я поглъщаше с жадния си взор. Трепереше. Беше бял като платно, но очите му грееха от вълнение.
– Никола?
– Лили, какво се е случило? Тези патерици? Пострадала си? Кога? Как?
– Сложно е за обясняване, Ники. Но аз всичко ще ти обясня, след малко, когато мама се прибере.
– Защо постъпи така с мен? Къде сгреших, кажи?
– Не си виновен, Ники. Не си виновен.
– Значи не си била в Англия?
– Не, тук бях през цялото време. А ти какво правиш в парка?
– Често наминавах оттук, надявах се да те видя.
Никола изглеждаше напълно объркан.
– Аз те обичам – промълви той предпазливо.
– Аз също те обичам.
Лицето на Никола грейна. Той се приближи с вдървена походка, плъзна ръцете си около талията на Лили и впи устните си в нейните. Горещата целувка разпали емоциите им. Патериците паднаха и Лили увисна тежко в прегръдката на любимия си. Продължиха да се целуват, шепнейки нежни слова. Ники приведе силното си тяло напред в опит да се притисне колкото се може по-силно в Лили. Засмука шията й.
Секунда по-късно гръбнакът на младата жена се огъна леко, но това леко огъване бе достатъчно два от лумбалните й прешлени да се строшат с остро изпукване. Лили изписка и се сгърчи от ужас и болка под учудения поглед на Николай, който нямаше никаква представа какво е причинил. В унеса си на безумно влюбен той дори не бе чул гадното изщракване.
– Лили, заболя ли те нещо?
– Всичко е наред, ти не си виновен, не си виновен – проплака с треперлив глас Лили, мъчейки се да сдържи напиращите сълзи.
Тогава Лили осъзна, че не може да помръдне краката си, всъщност не ги чувстваше изобщо, сякаш бяха отделени от тялото й.
– Лили, защо се отпусна така? Какво става?
– Ти не си виновен, не си, не си…
Никола положи внимателно прекършената си приятелка на асфалтовата алея и се развика за помощ. Насъбраха се хора, някой извика линейка. А Лили лежеше в неестествена поза, зареяла тъжните си очи във феерията от падащи жълти листа.
На следващия ден, след като Лили бе докарана вкъщи с частна линейка от болницата и настанена в ортопедичния хамак, който бе монтиран над леглото й, Николай се появи на вратата. Настояваше да влезе. Майката на Лили, разбира се, не го пусна. Тя започна да го убеждава, че Лили е заминала за Англия.
– Тя защо не си вдига телефона? – настоя Никола. – Ако съм я обидил с нещо, готов съм да падна на колене пред нея и да я помоля за прошка. Макар че последния път, когато се видяхме, всичко изглеждаше наред…
– Ще ти се обади, когато се прибере. След около три месеца. Не ти е сърдита. Просто по спешност замина за чужбина.
– Какво ще прави там?
– Това са лични работи, не е твоя работа.
– И не иска да се чуваме?
– Не й е до теб в момента, разбери.
– Намерила си е друг?
– Не, не си е намерила друг, така че се успокой.
– Тя нали е добре.
– Добре е, всичко е наред.
Лееща сълзи, Лили слушаше какво си говорят двамата и й идеше да извика Никола при себе си, но нямаше кураж да се опълчи на майка си. Сърцето й се късаше от мъка. Накрая си каза, че след няколко месеца всичко ще се нареди и че просто трябва с воля да преодолее този тежък период. Успокояваше я единствено настойчивостта на Никола, която тя възприемаше като знак за силна привързаност. „Скоро пак ще се съберем, да.”
Никола продължи да досажда на майка й, докато един ден тя не го заплаши, че ще повика полиция. Младежът си тръгна намусен, с наведена глава, и повече не позвъни на вратата им. Лили се остави на грижите на всеотдайната си майка, твърдо решета да си стъпи на краката възможно най-бързо. През деня мислеше за Никола, през нощта го сънуваше.
***
Месец и половина след инцидента Лили успя с нечовешки усилия, подкрепяна от майка си, да се изправи и да направи няколко плахи крачици. После продължи да се раздвижва под инструкциите на рехабилитатор и вече успяваше да изминава къси разстояния, подпряна на патериците си. Краката не я държаха и болката в таза все още не бе изчезнала, но като цяло възстановяването вървеше по план. Вярваше, че майка й скоро ще й позволи да се обади на Никола. Копнееше отново да го вземе в прегръдките си и отново да се любят, но вече много внимателно и контролирано, пък макар и с риск удоволствието да бъде накърнено в някаква степен.
Никола не се бе появявал от почти два месеца, но Лили вярваше, че не я е забравил, а просто чака търпеливо да изтече срокът, поставен от майка й.
Един ден, когато майка й бе отишла на гости у роднини, Лили реши да се поразходи навън. Това щеше да е първото й излизане след инцидента, но тя вече се чувстваше достатъчно стабилна на патериците и не се страхуваше, че може да падне. Смяташе да изненада приятно майка си, като й каже че вече може да се справя сама. Да, майка й със сигурност щеше да се зарадва.
Паркът я омая с божествените есенни цветове, спокойствието и свежия въздух. Лили крачеше бавно по покритата с нападали листа алея и попиваше жадно с очи всичко около себе си. Патериците й потракваха ритмично, а отмалелите й от дългото обездвижване крака като че ли с всяка изминала минута набираха сила. Тежестта в прасците и бедрата постепенно се стопяваше. Скоро, съвсем скоро щеше да се обади на Никола, да му разкаже всичко и да го помоли за прошка. Той беше добър човек, щеше да разбере.
– Лили? – подвикна някой зад гърба й. Тя се обърна. Никола. Стоеше на десетина метра зад нея и я поглъщаше с жадния си взор. Трепереше. Беше бял като платно, но очите му грееха от вълнение.
– Никола?
– Лили, какво се е случило? Тези патерици? Пострадала си? Кога? Как?
– Сложно е за обясняване, Ники. Но аз всичко ще ти обясня, след малко, когато мама се прибере.
– Защо постъпи така с мен? Къде сгреших, кажи?
– Не си виновен, Ники. Не си виновен.
– Значи не си била в Англия?
– Не, тук бях през цялото време. А ти какво правиш в парка?
– Често наминавах оттук, надявах се да те видя.
Никола изглеждаше напълно объркан.
– Аз те обичам – промълви той предпазливо.
– Аз също те обичам.
Лицето на Никола грейна. Той се приближи с вдървена походка, плъзна ръцете си около талията на Лили и впи устните си в нейните. Горещата целувка разпали емоциите им. Патериците паднаха и Лили увисна тежко в прегръдката на любимия си. Продължиха да се целуват, шепнейки нежни слова. Ники приведе силното си тяло напред в опит да се притисне колкото се може по-силно в Лили. Засмука шията й.
Секунда по-късно гръбнакът на младата жена се огъна леко, но това леко огъване бе достатъчно два от лумбалните й прешлени да се строшат с остро изпукване. Лили изписка и се сгърчи от ужас и болка под учудения поглед на Николай, който нямаше никаква представа какво е причинил. В унеса си на безумно влюбен той дори не бе чул гадното изщракване.
– Лили, заболя ли те нещо?
– Всичко е наред, ти не си виновен, не си виновен – проплака с треперлив глас Лили, мъчейки се да сдържи напиращите сълзи.
Тогава Лили осъзна, че не може да помръдне краката си, всъщност не ги чувстваше изобщо, сякаш бяха отделени от тялото й.
– Лили, защо се отпусна така? Какво става?
– Ти не си виновен, не си, не си…
Никола положи внимателно прекършената си приятелка на асфалтовата алея и се развика за помощ. Насъбраха се хора, някой извика линейка. А Лили лежеше в неестествена поза, зареяла тъжните си очи във феерията от падащи жълти листа.