crazydivane
02-07-2016, 01:09
Здравейте ! Много обмислях дали да разкажа за проблемът ми тук,и накрая се реших,защото просто не знам кой да питам за съвет.
Имам връзка от разстояние вече 2 години.Живея в чужбина,той е идвал,аз си идвам лятото и зимата.Не бих казала, че се виждаме толкова рядко.Студент е,но това не било пречка за общуването ни.Всеки ден се чуваХМЕ по Скайп,всичко беше ок,до един момент-получих информация,че ми изневерява с някакво си момиче,секс без сериозни неща.Тук има обаче една голяма подробност-източникът беше негов приятел,познавам го и не е добър човек.Важно е да уточня,че двамата са в голям конфликт,защото момчето е би+фетишист,и негови снимки бяха разпространени по вина на гаджето ми. Както очаквах,гаджето ми отрече да е имало нещо подобно над 310238 пъти и аз му вярвах,все пак 2 години сме заедно,и изведнъж недоброжелател ми казва че ми изневерява.Съмнението обаче е ужасно нещо..писах на въпросното момиче,поисках хронология и я получих.Приятелят ми е на мнението че всичко е нагласено и че искат да ни разделят,защото това момче иска да ни направи гадно заради снимките.Аз обаче не му вярвам напълно.Съмнението на моменти ме изяжда отвътре.Поисках паролата му,за да пиша на това момиче от негово име,с цел да разбера дали е било номер или не,но той не ми я даде с оправданието,че иска да му вярвам..донякъде го разбирам.
Добре,нека забравим това с изневярата,дали е било истина или не в момента не ме тормози толкова,колкото сегашното му държание-прибра се за няколко седмици.Не се бяхме чували и виждали от около 7 дни,понеже лаптопа му беше развален.Оправиха го и аз бях в очакване да се видим много скоро а той започна да се прибира в 3 през нощта..с оправданието,че се държи така,защото бил засегнат че не му вярвам.3 дни подред се прибира в 3,а аз полудявам..просто се държи все едно не му пука..казах му,че не издържам така,че се чувствам самотна,наранена което си е така.Държи се като пълен непукист,буквално.Неговото мнение по въпроса е,че искал да излиза.Нито го ограничавам,нито имам против да е с приятели-излиза на обед и се прибира в 3..не си вдига телефона,щото карал.Или не го чувал.Направо полудявам.Няколко пъти мислех и за раздяла,но се депресирам дори когато ми мине през главата.Някак си немога да му кажа край :( а положението е наистина зле..Не искам нападки,искам съвети как да се избавя от този кошмар,наистина е кошмар.Мерси предварително !
Не искам нападки, а съвети :)
Имам връзка от разстояние вече 2 години.Живея в чужбина,той е идвал,аз си идвам лятото и зимата.Не бих казала, че се виждаме толкова рядко.Студент е,но това не било пречка за общуването ни.Всеки ден се чуваХМЕ по Скайп,всичко беше ок,до един момент-получих информация,че ми изневерява с някакво си момиче,секс без сериозни неща.Тук има обаче една голяма подробност-източникът беше негов приятел,познавам го и не е добър човек.Важно е да уточня,че двамата са в голям конфликт,защото момчето е би+фетишист,и негови снимки бяха разпространени по вина на гаджето ми. Както очаквах,гаджето ми отрече да е имало нещо подобно над 310238 пъти и аз му вярвах,все пак 2 години сме заедно,и изведнъж недоброжелател ми казва че ми изневерява.Съмнението обаче е ужасно нещо..писах на въпросното момиче,поисках хронология и я получих.Приятелят ми е на мнението че всичко е нагласено и че искат да ни разделят,защото това момче иска да ни направи гадно заради снимките.Аз обаче не му вярвам напълно.Съмнението на моменти ме изяжда отвътре.Поисках паролата му,за да пиша на това момиче от негово име,с цел да разбера дали е било номер или не,но той не ми я даде с оправданието,че иска да му вярвам..донякъде го разбирам.
Добре,нека забравим това с изневярата,дали е било истина или не в момента не ме тормози толкова,колкото сегашното му държание-прибра се за няколко седмици.Не се бяхме чували и виждали от около 7 дни,понеже лаптопа му беше развален.Оправиха го и аз бях в очакване да се видим много скоро а той започна да се прибира в 3 през нощта..с оправданието,че се държи така,защото бил засегнат че не му вярвам.3 дни подред се прибира в 3,а аз полудявам..просто се държи все едно не му пука..казах му,че не издържам така,че се чувствам самотна,наранена което си е така.Държи се като пълен непукист,буквално.Неговото мнение по въпроса е,че искал да излиза.Нито го ограничавам,нито имам против да е с приятели-излиза на обед и се прибира в 3..не си вдига телефона,щото карал.Или не го чувал.Направо полудявам.Няколко пъти мислех и за раздяла,но се депресирам дори когато ми мине през главата.Някак си немога да му кажа край :( а положението е наистина зле..Не искам нападки,искам съвети как да се избавя от този кошмар,наистина е кошмар.Мерси предварително !
Не искам нападки, а съвети :)