Dizpers
02-07-2016, 21:43
Здравейте, искам да ви споделя моята история за момичето, което още ми липсва.
Бях на деветнадесет, през лятото на далечната 2011г. За пръв път я видях докато се разминавахме, просто се погледнахме, но този поглед остана в мен и го премислях още няколко дни. След време бях с компанията си, докато изведнъж същото момиче мина покрай нас. Един приятел я познаваше и я заговори нещо от типа "как си" и тя седна до мен запознахме се и тогава започна всичко. Нека да я нарека Ели. Ели беше около четири години по-малка от мен, на пръв поглед доста мрачно момиче, ходеше с тъмни сенки под очите и тъмни дрехи,но когатоhttp://www.teenproblem.net/forum се разсмиваше виждах колко светла душа има в себе си. В последствие разбрах, че майка и е починала когато е била още на четири години и това беше оставило голяма следа вътре в нея. С течение на времето Ели започна да маха '' тъмното'' споделяхме си всичко, вярвахме си, виждахме се всеки ден и прекарвахме по много време заедно. Всеки път когато я поглеждах тя грееше в мойте очи. След четири прекрасни години, дойде истинското първо и последно скарване между нас. Разбрах че е била с момче от което я ревнувах, за което тя не ми беше казала и полудях. Звъннах и и я нагрубих, казах и повече да не ме търси. След което два, три дни не се чувахме. Аз съм човекhttp://www.teenproblem.net/forum на който бързо му минава и може да прощава. Но когато я потърсих тя каза, че не иска да ме вижда. Нямаше как да се откажа толкова лесно няколко месеца опитвах,http://www.teenproblem.net/forum виждахме се и говорихме, но без резултат.http://www.teenproblem.net/forum Никога преди не я бях виждал толкова решителна. По цял ден мислех за нея,http://www.teenproblem.net/forum виждах нея в другите момичета и сърцето ми буквално спираше. Колко сълзи изплаках. Сега осем месеца по-късно съм по-добре. Отново мисля за нея, но се опитвам да се контролирам. На два, три пъти се засичам с нея, говорим си и следващите няколко дни ми се иска да умра...
Нямам настроение за живот. На 23 съм завършвам хубав университет, имам много добра работа, приятели, не съм грозен, спортувам редовно. От тогава на сам съм имал възможност да бъда с няколко момичета. Доста хубави и забавни, но нещо в мен ме спира и немога да ги допусна до себе си. Мисля че съм много чувствителен и раната в мен още кърви.
Моля ви за съвет, как да се оттърся от случилото се?
Благодаря Ви, че прочетохте историята ми написана в една от поредните дълги и безсънни нощи.
Бях на деветнадесет, през лятото на далечната 2011г. За пръв път я видях докато се разминавахме, просто се погледнахме, но този поглед остана в мен и го премислях още няколко дни. След време бях с компанията си, докато изведнъж същото момиче мина покрай нас. Един приятел я познаваше и я заговори нещо от типа "как си" и тя седна до мен запознахме се и тогава започна всичко. Нека да я нарека Ели. Ели беше около четири години по-малка от мен, на пръв поглед доста мрачно момиче, ходеше с тъмни сенки под очите и тъмни дрехи,но когатоhttp://www.teenproblem.net/forum се разсмиваше виждах колко светла душа има в себе си. В последствие разбрах, че майка и е починала когато е била още на четири години и това беше оставило голяма следа вътре в нея. С течение на времето Ели започна да маха '' тъмното'' споделяхме си всичко, вярвахме си, виждахме се всеки ден и прекарвахме по много време заедно. Всеки път когато я поглеждах тя грееше в мойте очи. След четири прекрасни години, дойде истинското първо и последно скарване между нас. Разбрах че е била с момче от което я ревнувах, за което тя не ми беше казала и полудях. Звъннах и и я нагрубих, казах и повече да не ме търси. След което два, три дни не се чувахме. Аз съм човекhttp://www.teenproblem.net/forum на който бързо му минава и може да прощава. Но когато я потърсих тя каза, че не иска да ме вижда. Нямаше как да се откажа толкова лесно няколко месеца опитвах,http://www.teenproblem.net/forum виждахме се и говорихме, но без резултат.http://www.teenproblem.net/forum Никога преди не я бях виждал толкова решителна. По цял ден мислех за нея,http://www.teenproblem.net/forum виждах нея в другите момичета и сърцето ми буквално спираше. Колко сълзи изплаках. Сега осем месеца по-късно съм по-добре. Отново мисля за нея, но се опитвам да се контролирам. На два, три пъти се засичам с нея, говорим си и следващите няколко дни ми се иска да умра...
Нямам настроение за живот. На 23 съм завършвам хубав университет, имам много добра работа, приятели, не съм грозен, спортувам редовно. От тогава на сам съм имал възможност да бъда с няколко момичета. Доста хубави и забавни, но нещо в мен ме спира и немога да ги допусна до себе си. Мисля че съм много чувствителен и раната в мен още кърви.
Моля ви за съвет, как да се оттърся от случилото се?
Благодаря Ви, че прочетохте историята ми написана в една от поредните дълги и безсънни нощи.