Малко съвети за РОДИТЕЛИ-Как да приема,че детето ми е БИ сексуално?

[mincheto]

В тази тема ще се пишат съвети за родители,които им е трудно да приемат БИсексуалните си деца

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИ

Повечето родители не са подготвени за думите „Мамо, татко, аз съм гей.”. Първата реакция на повечето от тях е „Ще мога някога да се справя с това?”. Надяваме се, че с тези съвети ще ви помогнем да разберете по-добре детето си, ще ви разясним някои обстоятелства около неговата сексуална ориентация и ще ви помогнем да разберете какво означава тя за вас и за връзката между вас и вашето дете.

Това, което можем да ви кажем със сигурност е, че не сте сами и не сте единствени. Според някои статистики, един на всеки десет човека е с нехетеросексуална ориентация. Във всяко четвърто семейство има хомо- или бисексуален човек.

Второто нещо, което можем да ви кажем е, че след като периодът на несигурност, в който се намирате отмине, вашата връзка с детето ви ще е по-силна отвсякога. Разбира се, пътят към това не е лесен.

Някои родители приемат новината нормално и се справят с нея по-лесно. Много други обаче преминават през моменти на шок, отрицание, гняв, вина и чувствто за загуба. Имайки предвид обществените настроения спрямо гейовете, лесбийките и бисексуалните, разбираемо е, ако това са чувствата, които усещате и вие.

На първо място, не се обвинявайте за това, което чувствате; но ако обичате своето дете, дължите му (а и на себе си) признание, разбиране и подкрепа.

Въпреки че може би се чувствате сякаш сте загубили сина си или дъщеря си, това не е вярно - той или тя е същият човек, който е бил/а вчера. Единственото, което сте изгубили е представата, която сте имали за него/нея; това усещане за загуба може да е силно и болезнено, но може да бъде променено; трябва само да направите усилие да го/ я разберете и да си изградите нов, ясен образ за него/ нея.

Особено ако той/ тя е по-млад/а, вашето разбиране и намирането на общ език са изключително важни. Младите гейове, лесбийки и бисексуални хора, отритнати от родителите си, са рискова група по отношение на самоубийства и злоупотреба с алкохол и/или наркотици. Освен това, някои тийнеийджъри се опитват да се предпазят, поставяйки колкото може повече разстояние между себе си и родителите си.

Ако синът или дъщеря ви се „разкрие” пред вас доброволно, значи вече сте изминали половината път; решението му/й да бъде искрен с вас за нещо толкова стигматизирано от обществото ни изисква изключително много смелост. Освен това, тази негова/нейна стъпка показва любов, доверие и нужда от подкрепа.

Сега е ваш ред да покажете своята смелост, доверие и любов.

Различен човек ли е детето ми сега?

От момента, в който децата ни се раждат, ние си мислим, че ги познаваме и разбираме, убедени сме, че знаем какво се случва в главите им. Затова, когато детето ни ни съобщи „Аз съм гей”, без въобще да сме го усещали преди това, реакцията ни често е на шок и дезориентация.

Всички ние имаме идеи за това кои са децата ни и какво бихме искали да бъдат и да постигнат. Нашите очаквания са следствие от личната ни история, от нашите собствени желания през годините докато сме растели и особено от културната ситуация, в която се намираме. И въпреки факта, че голям процент от населението е с нехетросексуална ориентация, обществото ни все още е хетеронормативно и ни подготвя единствено за хетеросексуалните очаквания за децата ни.

Шокът и дезориентацията, които може би чувствате след „разкриването” са нормални, защото сякаш сте изгубили нещо – собствената си мечта за вашето дете; а освен това сте изгубили илюзията, че виждате какво се случва в мислите му.

Разбира се, ако се замислите за момент, ще видите, че всички деца, хетеросексуални или не, непрекъснато ни изненадват. Не се женят за онези, които ние мислим за най-подходящи; не подхващат професията, която ние бихме им избрали; не живеят там, където би ни се искало. В нашето общество обаче сме много по-добре подготвени да се справяме с тези обстоятелства, а не с онези около „нетрадиционната” сексуална ориентация на децата ни.

Просто не спирайте да си напомняте, че детето ви не се е променило. Той или тя е същият човек, който е бил/а преди да ви каже за сексуалната си ориентация. Това, което може би ще трябва да се промени са вашите стари очаквания, представата, която имате за детето си - ако наистина искате да го/я разберете.

Защо трябваше да ни го каже?
Някои родителите чувстват, че биха били по-щастливи ако не знаеха за сексуалната ориентация на сина или дъщеря си. Те мислят за времето преди разкриването като свободно от проблеми, пренебрегвайки дистанцията, която вероятно е същестувала между тях и детето им през този период.

Много често ние се опитваме да отречем това, което ни се случва: като отхвърляме това, което чуваме („Това е само фаза; ще я израстеш”) или като се правим, че не го виждаме („Ако избереш този начин на живот, не искам вкъщи да се говори за това”);

Въпреки това, ако не знаехме истината за сексуалната ориентация на нашето дете, никога не бихме го познавали наистина. Огромна част от живота му би била тайна за нас и никога не бихме познавали неговата личност напълно.

Важно е да приемете и разберете сексуалната ориентация на вашия син или дъщеря, защото хомосексуалността и бисексуалността не са фаза.

Разбира се, има хора, които експериментират със сексуалността си; но някой, който е стигнал до момента на разкриване на своята сексуална ориентация пред родителите си, обикновено не минава през фаза. Обикновено самият/ата той/тя вече е преминал дълъг път докато разбере и приеме себе си. Така че ако се чудите „Това иситна ли е?”, отговорът повечето пъти е „да”. Да кажеш на родителите си, че си гей, изисква да преодолееш изключително много негативни стереотипи и да поемеш много рискове – така че никой не предприема тази стъпка без причина. Фактът, че синът или дъщеря ви са се разкрили пред вас е знак за неговата или нейната любов и нужда от подкрепа и разбиране. Трябвало му/ й е много кураж. Освен това тази постъпка показва желание за отворена, искрена връзка между вас – връзка, в която можете да обичате детето защото е такова, каквото е, а не защото е такова, каквото вие искате да бъде.

[mincheto]

Защо не ни е казал/а по-рано?
Нещо, което вероятно ще ви бъде трудно да осъзнаете е, че има вероятност детето ви да е обмисляло това с месеци, дори години – но да ви казва чак сега. Лесно е да изтълкувате това грешно – като липса на доверие и любов или като критика спрямо вас като родители. Освен това е болезнено да разберете, че не познавате детето си толкова добре, колкото сте си мислели, и че всъщност сте били изключени от една голяма част от живота му.

Но това необходимо обособяване между родители и деца е част от пътя на детето към неговото израстване и е валидно за много семейства, независимо дали детето е хетеросексуално или нехетеросексуално. То може да стигне до заключения, до които вие не сте достигали, и този процес ще се развива без синът или дъщеря ви да се съветват с вас.

В нашия случай може да ви е особено трудно, защото заключението, до което е достигнало вашето дете е изключително важно и в повечето случаи - неочаквано.

В някои случаи нехетеросексуалните хора поставят бариера между себе си и родителите си, държейки ги настрана възможно по-дълго; това се случва, защото на тях самите им отнема време да разберат себе си, да разберат как се чувстват и защо се чувстват по този начин. С други думи, гейовете, лесбийките и бисексуалните хора често осъзнават от по-ранна възраст, че се чувстват малко по-„различно”, но е напълно възможно да им отнеме години докато разберат в какво се състои това „различие”. Отнема им време да го признаят пред себе си, приемайки сексуалната си ориентация, тъй като все още обществото ни често не разбира хомосексуалността и/ или се страхува от нея. Понякога лесбийките, гейовете и бисексуалните хора чувстват себеомраза или несигурност заради ориентацията и/или идентичността си. Затова на много от тях им отнема доста време да премислят и да наберат смелост да покажат себе си на родителите си.
Затова, дори и да се чувствате огорчени, че не сте могли да помогнете на детето си през този период, трябва да разберете, че то най-вероятно не е можело да ви каже по-рано.
Защо детето ми е хомосексуално?
Родителите често си задават този въпрос поради няколко причини. Може да са огорчени, защото са загубили представата, която са имали за детето си; може да чувстват, че са сбъркали в нещо; може да мислят, че някой е „направил” детето им хомо/бисексуално; или да се питат дали причината е биологична.

• Някои родители реагират с шок, отрицание и ярост, когато разберат че синът или дъщеря им е гей, лесбийка или бисексуален/на. Питат се, „Как можа да ми причини това?”. Тази реакция не е рационална, но е обичаен първосигнален рефлекс срещу болката, която изпитват в момента. Те са огорчени, защото вече усещат несигурност в това доколко понават детето си. Ако това е вашият случай, просто се задълбочете в чувствата си и помислете - ще видите, че единственото, което детето ви е направило е да ви се довери; то разчита, че връзката ви оттук нататък ще се развива позитивно, базирана на истината – на това, че нямате тайни един от друг.

• Може да си мислите, че някой е „направил” детето ви гей или лесбийка. Често срещано погрешно схващане е, че хомосексуалните хора вербуват, и че могат да „превърнат” някого в гей. Истината е, че никой не е направил детето ви хомосексуално. Много е вероятно той или тя да е знаел/а, че е „различен/на” от доста време; никой човек нито група от хора не може да „превърне” детето ви от хетеросексуално в хомосексуално.

• Други родители мислят, че те са причината за сексуалната идентичност на детето си. От много години психологията и психиатрията подмятат теории за това как хомосексуалността се корени в типовете родители – доминиращата майка, слабото мъжко присъствие на бащата, или в липсата на ролеви модели/образци за подражание от същия пол. Тези теории вече не са приети от съвременната психология и психиатрия. Хомосексуални хора има във всички видове семейства. Някои имат доминиращи майки, докато други – бащи; гейовете, лесбийките и бисексуалните могат да бъдат едиснтвени деца, най-малките, средните или най-големите деца. Идват от семейства, в които имат братя и сестри, които са гей, и от такива, в които имат братя и сестри, които са хетеросексуални. Много от тях са част от онезни семейства, които обществото счита за „образци”.

• Някои родители се питат дали има биологично обяснение за хомосексуалността. Въпреки че има изследвания, посветени на хомосексуалността и генетиката, досега няма научен отговор за „причината” за хомосексуалността. В отсъствието на такава информация ви насърчаваме да се запитате, защо е толкова важно за вас да знаете причината за хомосексуалността на вашето дете? Почиват ли подкрепата и любовта ви към вашето дете на способността да посочите причина за неговата сексуална ориентация? Караме ли по същия начин хетеросексуалните хора да оправдаят своята сексуална ориентация? Спомнете си, че гейовете, лесбийките и бисексуалните са хора от всякакви религии, националности, етноси и раси, присъстват във всички сфери на обществото. Следователно, хомосексуалните хора, както и хетеросексуалните, са различни, и са осъзнали и развили своята сексуална идентичност по различни начини.

Въпреки, че сме любопитни да разберем защо, важното е че подкрепата ви и любовта ви към вашите деца не трябва да зависят от „причината” за неговата сексуалност.
Защо се чувствам неловко заради сексуалността на детето ми?
Това чувство е продукт на собствената ни култура. Хомофобията е феномен, дълбоко проникнал в съвременното общество; затова е трудно да я прогоним от съзнанието си. Докато хомофобията съществува, всеки хомо-/бисексуален човек и всеки родител на хомо-/бисексуален човек има реални и оправдани страхове и безпокойства.

Родители, които мислят себе си като либерални и са оставили предразсъдъците зад гърба си, и дори тези, които имат гей приятели, понякога чувстват вина заради това, че усещат неудобство от сексуалността на детето си. Понякога се чувстват изключително учудени, когато осъзнаят, че се чувстват неудобно и неловко ако тяхното собствено дете (на каквато и възраст да е то) е нехетеросексуално. Тези родители не само трябва да се справят с дълбоко вкоренените страхове и предразсъдъци, но също и усещат допълнителна тежест обвиняквайки се, че се чувстват така, както се чувстват.

Нещо, което би помогнало, е да се фокусираме върху истинския проблем; а той е следният - от какво най-много има нужда детето ни сега? Не задълбавайте чувството за вина, което е неоснователно и не постига нищо позитивно за вас или детето ви.

[mincheto]

Трябва ли да се консултираме с психолог или психиатър?
Консултирането с терапевт с надеждата да променим сексуалната ориентация на детето ни е безсмислено. Хомосексуалността и бисексуалността не са болести и не могат да бъдат „излекувани”. Те са естествено състояние за някои хора, както за други – хетеросексуалността.

Има ситуации, в които може да бъде от помощ консултирането с хора, които имат опит със семейни проблеми и сексуална ориентация. Може да имате нужда да поговорите с някого за чувствата си и как да се справите с тях. Или може да виждате, че детето ви е нещастно и има нужда да приеме себе си. Както казахме по-горе, хората с нехетеросексуална ориентация могат да срещнат трудности при опита да приемат себе си и идентичността си. В тези случаи себеотхвърлянето може да бъде опасно емоционално състояние.

За жалост, в България все още няма организация, която да помага на семействата и приятелите на ЛГБ хора (лесбийки, гейове и бисексуални). Може да се консултирате със сексолог, който да ви помогне да приемете детето си. Трябва обаче да внимавате в избора си, защото не всеки е достатъчно компетентен по въпроса и може да задълбае проблема, вместо да помогне на вас и семейството ви.

Ще бъде ли детето ми пренебрегвано, ще има ли трудности при намирането на работа, може ли да бъде нападнато дори физически?

Всяко едно от тези неща е възможно, но разбира се не е задължително. Зависи от това къде живее вашият син или дъщеря и с какво се занимава – но настроенията спрямо хомосексуалността започват да се променят. Има места, на които детето ви може да живее и работи относително защитено от дискриминация. За жалост, социалните промени са бавен процес, а всеки прогрес ражда и противодействие. Въпреки това процесът на промяна е започнал и в България. Но детето ви ще е изправено пред доста предизвикателства докато не се появят повече личности и организации, които да се застъпват за правата на ЛГБ гражданите.

Какъв е рискът от ХИВ/СПИН?
Днес всеки човек и всяка общност е застрашена от вируса на ХИВ. Следователни всеки родител би трябвало да има отношение спрямо проблема, независимо дали детето му е ЛГБ или хетеросексуално. Задължително е да научите детето си как се предава вируса и как той или тя може да се предпази от него.

С все по-рано настъпващата сексуална активност у тийнеийджърите и с разпространението на вируса на СПИН, никой родител не може да си позволи да игнорира опасността или да допусне, че детето му е в безопасност.

Ако детето ви е ХИВ-позитивно или има СПИН, той или тя се нуждае от вашата подкрепа повече от всякога.

Вече приехме настоящата ситуация (че детето ми е хомосексуално/ бисексуално), но защо трябва да парадира?

Най-честото обвинение, отправяно към гейовете, лесбийките и бисексуалните е, че „парадират” със сексуалната си ориентация - когато се разкрият, когато показват нежност спрямо партньора/ката си на публично място, когато използват символи в облеклото си или присъстват на гей-паради.

В нашето хетеронормативно общество разкриването на един човек като гей, лесбийка или бисексуален/на е единственият начин той не само да покаже, но да може да изживее свободно своята ориентация. Разкриването е позитивен начин да избегнеш невидимостта си в обществото, която може да доведе до себеомраза, липса на самочувствие, отчужденост.
Може да се чувствате неудобно от това, че синът или дъщеря ви показват нежност спрямо партньора си на публично място. Но помнете, че всички двойки – хетеро и хомосексуални – показват нежност защото чувстват любов и привързаност към партньора си.

Помислете си: чувствате ли подобно неудобство, ако видите хетеросексуална двойка на улицата? Това, което наричате „парадиране” е просто естественото поведение на двама души, които са емоционално обвързани в романтична връзка.

В други случаи, носенето на определени символи или участието в събития като паради, фестивали и т.н., може да бъде политически акт за утвърждаване на идентичност. В общества и култури, където хомосексуалността е игнорирана или осмивана, показването на сексуалната ориентация е важен акт на самоутвърждаване.
Ако се притеснявате от възможни негативни реакции спрямо определен тип поведение, което може да идентифицира вашия син или дъщеря като хомосексуални, помнете, че много гейове, лесбийки и бисексуални цензурират сами поведението си, защото споделят същите страхове. Вашето дете само ще избере как да постъпи.
Ще има ли детето ми собствено семейство?
По целия свят хомосексуални двойки създават и изграждат дълготрайни врзъки и семейства. Много еднополови двойки провеждат церемонии, които да ознаменуват тяхната обвързаност един с друг и чрез които да споделят връзката си със своите семейства и приятели. Към 2012 година, еднополовите бракове са законни в Аржентина, Белгия, Дания, Исландия, Испания, Канада, Норвегия, Португалия, Холандия, Швеция, Южна Африка, както и частично в САЩ и Мексико.

Много еднополови двойки отглеждат деца. Някои двойки използват изкуствено осеменяване; други гейове, лесбийки и бисексуални хора отглеждат деца от своя бивша хетеросексуална врзъка, сами или с новия си партньор. С промяната на обществените настроения спрямо хомосексуалността и еднополовите двойки, осиновяването на деца също става разпространена практика.

[mincheto]

Как мога да подкрепя детето си?
Като родител, вие трябва да се грижите за себе си и за детето си.

Това, че четете тази статия е първата стъпка към това да помогнете на детето си – защото показвате, че сте отворени за нова информация и че се интересувате от това през какъв етап минава то; надяваме се, че сега сте малко по-добре информирани.

Да подкрепите сина или дъщеря си сега трябва да бъде естествено продължение на цялостната ви подкрепа като родител – трябва да говорите, слушате и учите заедно.
Всяко дете има нужда от различни неща. Във вашите ръце е да разберете как да комуникирате с него и как да говорите за неговите нужди и въпросите около сексуалността му.
За някои родители е по-лесно ако разпознаят приликите и разликите със собствения си опит. В някои случаи може да е от помощ ако поговорите как вие сте се справили с труден момент от вашия живот.

В други случаи ще трябва да осъзнаете спецификата на дискриминацията, базирана на сексуална ориентация. За това можете да помогнете на детето си като се образовате колкото може повече относно хомосексуалността и да помогнете за елиминирането на нейната невидимост и непризнатост в обществото. Именно невидимостта създава почва за предразсъдъци и дискриминация.

Веднъж приели сексуалността на своя син или дъщеря, родителите имат чувството че пред тях се отваря цял нов свят. Първо, те виждат една страна от личността на своето дете, която не са познавали. Обикновено това им помага да станат по-близки. И родителите започват да виждат гей общността и да осъзнават, че тези хора са като всички други, и че тази общност е като всяка друга.

Какво е сексуална ориентация?
Понятието „сексуална ориентация” се отнася до трайната тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към мъже, жени или към двата пола. Сексуалната ориентация се отнася още до чувството за идентичност на индивида на база на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения. Изследвания, резултат от няколко десетилетия работа, показват, че сексуалната ориентация може да варира в континуум от привличане изключително към противоположния пол до привличане изключително към собствения. Обикновено обаче за сексуалната ориентация се говори в три категории: хетеросексуална (свързана с емоционално, романтично или сексуално привличане към представители на противоположния пол), хомосексуална (към собствения пол) и бисексуална (както към мъже, така и към жени). Тази вариация на поведения и привличания е описана в редица култури и нации по целия свят. В много култури има думи-етикети, с които се описват хората, изпитващи тези влечения. В Западния свят най-честите такива понятия са „лесбийки” (жени, привлечени към жени), „гей мъже” (мъже, привлечени към мъже) и „бисексуални” (мъже или жени, привлечени и към двата пола). Някои хора използват и други определения, други пък — никакви.
Сексуалната ориентация е различна от останалите компоненти на пола и половата идентичност, в това число и биологичния пол (анатомичните, физиологични и генетични характеристики, асоциирани с мъжкият или женският пол), половата идентичност (психологическото чувство за принадлежност към един от двата пола),* и социалната полова роля (културните норми, които определят мъжественото и женственото поведение).
Сексуалната ориентация често се разглежда просто като характеристика на индивида, както биологичният пол, половата идентичност или възрастта. Тази перспектива обаче е непълна, доколкото сексуалната ориентация се определя в контекста на взаимоотношенията с другите. Хората изразяват сексуалната си ориентация чрез поведения, насочени към другите, в това число и действия, като държането на ръката или целувката. Така сексуалната ориентация е силно свързана с интимните взаимоотношения, които отговарят на нуждата от любов, привързаност и интимност. В добавка към сексуалните поведения, тези връзки включват несексуално физическо привличане между партньорите, общи цели и ценности, взаимна подкрепа, както и продължаващо във времето обвързване. Затова сексуалната ориентация не е просто лична характеристика на личността. По-скоро тя определя групата хора, в които е вероятно личността да открие задоволяващи и приятни романтични връзки, които за много хора са основен компонент от идентичността.
Как хората разбират дали са лесбийки, гей мъже или бисексуални?
Според съвременните разбирания на науката и специалистите, същината на сексуалните влечения, които оформят основата за сексуалната ориентация при възрастния индивид, обикновено се появяват между средата на детството и ранното юношество. Тези модели на емоционално, романтично и сексуално привличане могат да се появят без да са предхождани от сексуален опит. Дори да нямат партньор, хората пак могат да знаят сексуалната си ориентация — била тя на лесбийка, гей мъж, бисексуален или хетеросексуален.
Различните лесбийки, гей мъже и бисексуални хора имат различен опит по отношение на сексуалната си ориентация. Някои знаят своята дълго време преди да започнат връзка с друг човек. Други пък участват в сексуална активност (с хора от своя и/или противоположния пол) преди ясно да определят своята сексуална ориентация. Предразсъдъците и дискриминацията правят за много хора трудно начинанието за изясняване на собствената идентичност, така че самоопределянето като лесбийка, гей мъж или бисексуален може да бъде бавен процес.
Каква е причината някой да има определена сексуална ориентация?
Сред учените няма консенсус относно точните причини един човек да развие хетеросексуална, бисексуална или хомосексуална ориентация. Въпреки множеството изследвания, изучаващи възможните генетични, хормонални, свързани с развитието, социални и културни фактори, влияещи върху сексуалната ориентация, няма научно установени открития, които да позволят на учените да заключат, че сексуалната ориентация се определя от който и да е конкретен фактор или фактори. Много хора считат, че природата и възпитанието заедно играят важна и комплексна роля в процеса; повечето хора изпитват слабо или никакво чувство на избор относно сексуалната си ориентация.

[mincheto]

Каква роля играят предразсъдъците и дискриминацията в живота на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора?
Заради своята сексуална ориентация лесбийките, гей мъжете и бисексуалните в Съединените американски щати се сблъскват с многобройни предразсъдъци, с дискриминация и с насилие. Мощни предразсъдъци спрямо тези групи са били широко разпространени през по-голямата част от 20 век. Изследвания на общественото мнение от 70-те, 80-те и 90-те години показват, че за големи дялове от обществеността лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора са били сред групите, към които активно се поддържали негативни нагласи. В последно време общественото мнение все повече започна да се противопоставя на дискриминацията на база сексуална ориентация, но изразите на враждебност спрямо сексуалните малцинства остават обичайни в съвременното американско общество. Изглежда предразсъдъците спрямо бисексуалните съществуват на едно сравнимо с това ниво. Всъщност, бисексуалните индивиди могат да се сблъскат с дискриминация както от страна на хомо-, така и от страна на хетеросексуални хора.
Дискриминацията по признак сексуална ориентация има много форми. Тежките анти-гей предразсъдъци са отразени във високата честота на тормоз и насилие спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните в американското общество. Многобройни изследвания сочат, че вербалния тормоз и обиди са почти универсална част от живота на нехетеросексуалните. Дискриминацията в сферите на заетостта и настаняването изглежда продължава да бъде широко разпространена.
Пандемията на ХИВ/СПИН е друга област, в която предразсъдъците и дискриминацията спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните имат своите негативни ефекти. В зората на пандемията допускането, че ХИВ/СПИН е „болест на гейовете” допринесе за забавянето в реакцията спрямо масивния социален катаклизъм, който СПИН предизвика след това. Гей и бисексуалните мъже бяха непропорционално засегнати от тази болест. Асоциирането на ХИВ/СПИН с тях и погрешното вярване на някои, че всички нехетеросексуални мъже са инфектирани, послужи за още по-силната стигматизация на тези сексуални малцинства.

Какво е психологическото влияние на предразсъдъците и дискриминацията?
Предразсъдъците и дискриминацията имат както социално влияние, така и влияние върху самата личност. На социално ниво те намират отражение в популярните стереотипи за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Въпреки, че не са подкрепени с факти, тези стереотипи са се запазили и често биват употребявани, за да се оправдае неравното третиране на сексуалните малцинства. Така например, ограниченията във възможностите за заетост, родителство или признаване на връзката на двама души от един и същ пол пред закона често са оправдавани чрез стереотипни хипотези за нехетеросексуалните хора.
На лично ниво предразсъдъците и дискриминацията спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните също могат да имат негативни последици, особено ако те се опитват да прикрият или да отрекат сексуалната си ориентация. Макар че много нехетеросексуални се научават да се справят с позорното социално клеймо срещу хомосексуалността, то може да има сериозни негативни ефекти върху здравето и благосъстоянието им. Влиянието на стигмата върху личността може да е засилено или намалено от други нейни характеристики, като раса, етнос, религия или увреждане. За някои лесбийки, гей мъже и бисексуални силата на заклеймяването е по-малка. За други принадлежността им към дадена раса, пол, религия, определено тяхно увреждане или друга характеристика могат да утежнят негативното влияние на предразсъдъците и дискриминацията.
Широко разпространените предразсъдъци, дискриминация и насилие, на които често са изложени лесбийките и гей мъжете, са причина за тревога по отношение на психичното им здраве. Сексуалните предразсъдъци, дискриминацията по признак сексуална ориентация и антигей насилието са значителни източници на стрес. Обществената подкрепа е решаваща за справянето със стреса, а антигей нагласите и дискриминацията могат да направят намирането на такава подкрепа от нехетеросексуалните хора трудно.
Хомосексуалността психично отклонение ли е?
Не, ориентацията на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора не е разстройство. Изследвания сочат, че няма никаква вродена връзка между тези видове сексуална ориентация и психопатология. Както хетеросексуалното, така и хомосексуалното поведение са нормални аспекти на човешката сексуалност. И двата вида поведение са били документирани в много различни култури и исторически епохи. Въпреки запазването на стереотипите, описващи лесбийките, гей мъжете и бисексуалните като емоционално неуравновесени, няколко десетилетия на изследвания и клиничен опит доведоха всички водещи американски организации в областта на медицината и психичното здраве до извода, че тези ориентации представляват нормални форми на изразяване на сексуалността. Връзките на хората с различна сексуално ориентация са нормални форми на взаимоотношения. По тази причина водещите сдружения на специалисти отдавна изоставиха класифицирането на хомосексуалността като психично разстройство.

[mincheto]

Действа ли терапията за промяна на хомо- в хетеросексуални?
Всички водещи национални организации в областта на психичното здраве са изразили официално безпокойството си относно терапиите, рекламирани като променящи сексуалната ориентация. Към днешна дата няма адекватно научно изследване, което да показва, че терапията, предназначена за промяна на сексуалната ориентация (наричана понякога репаративна или конверсионна терапия), е безопасна и ефективна. Освен това, изглежда, че популяризирането на терапиите за преориентиране подсилва стереотипите и допринася за негативния социален климат за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Това се отнася с особена сила до тези нехетеросексуални, които са отраснали в по-консервативна и религиозна среда.
Ефикасният отговор на терапевта, който работи с пациент, страдащ от безпокойство по отношение на нейните или неговите влечения към собствения пол, включва помагането на пациента активно да се справи с обществените предразсъдъци спрямо хомосексуалността, успешно да разреши въпросите свързани със или изхождащи от вътрешни конфликти, както и помощта в активното водене на щастлив и удовлетворяващ живот. Организациите на специалисти в областта на психичното здраве призовават членовете си да уважават правото на самоопределяне на личността (пациента); да бъдат чувствителни към расата, културата, етноса, възрастта, пола, половата идентичност, сексуалната ориентация, религията, социалноикономическия статут, езика и уврежданията на клиента, при работа с него; и да елиминират предубежденията, основани на тези фактори.
Какво е „разкриване” и защо е важно?
Терминът „разкриване” (от англ. coming out; още „аутване” или дори „признаване” – бел. прев.) се използва, за да опише няколко аспекта от житейския опит на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора: самоосъзнаването на еднополовите влечения; споделянето с някого или някои за тези влечения; широкото разкриване на еднополовите влечения; и идентифицирането с общността на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Много хора се колебаят дали да се разкрият, поради риска от сблъсък с предразсъдъците и дискриминацията. Някои предпочитат да пазят идентичността си в тайна; някои предпочитат да се разкрият при ограничени обстоятелства; някои предпочитат да се разкрият по много публични начини.
Разкриването често е важна психологическа стъпка за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора. Изследванията показват, че позитивната нагласа спрямо собствената сексуална ориентация и интегрирането й в живота на личността подпомагат благосъстоянието и психичното здраве. Тази интеграция често включва разкриването на собствената идентичност пред другите; може да бъде свързана и с участие в гей общността. Възможността за дискутиране на собствената сексуална ориентация с други хора повишава и възможността за обществена подкрепа, която е решаваща за психичното здраве и благосъстояние. Както за хетеросексуалните, така и за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора е полезна възможността да споделят живота си и да получават подкрепа от семейството, приятелите и познатите. Ето защо не е изненадващо, че нехетеросексуалните, които чувстват, че трябва да прикриват сексуалната си ориентация, съобщават по-често за проблеми с психичното здраве, отколкото лесбийките и гей мъжете, които са по-отворени. Прикритите нехетеросексуални могат дори да страдат по-често от проблеми с физическото здраве.

[mincheto]

Как стои въпросът със сексуалната ориентация и разкриването при юношите?
Юношеството е период, в който хората се отделят от родителите и семействата си и започват да се развиват автономно. То може да бъде време на експериментиране, поради което много младежи поставят под въпрос сексуалните си чувства. Осъзнаването на сексуалните чувства е нормална част от юношеството. Понякога юношите имат чувства или преживявания с представители на собствения си пол, които предизвикват объркване относно собствената сексуалната ориентация. Това объркване отшумява с времето и има различен резултат при различните хора.
Някои младежи желаят и участват в еднополово поведение, но не се идентифицират като лесбийки, гей мъже или бисексуални, понякога заради стигмата, асоциирана с нехетеросексуалната ориентация. Други изпитват дълготрайно привличане към собствения пол, но не участват в никаква сексуална активност с него или пък упражняват хетеросексуално поведение за различни периоди от време. Заради стигмата, асоциирана с влечението към собствения пол, много юноши изпитват такова привличане години преди да станат полово активни с партньори от своя пол или да разкрият влеченията си пред другите.
За някои млади хора този процес на изследване на привличането към собствения пол води до оформянето на лесбийска, гей или бисексуална идентичност. Когато тези младежи получат подкрепата на родителите си и на останалите хора, те често могат да живеят задоволителен и здравословен живот и да преминат през обичайния процес на юношеското развитие. В колкото по-ранна възраст една личност признае нехетеросексуалната си идентичност, толкова по-малко вътрешна и външна подкрепа ще има тя. Ето защо младежите, които се разкриват рано, имат особена нужда от подкрепа от родителите си и от останалите хора.
За младежите, които се идентифицират като лесбийки, гей мъже и бисексуални, е по-вероятно да се сблъскат с определени проблеми, в това число тормозът и негативните преживявания в училище. Тези преживявания се асоциират с негативни последствия, като помисли за самоубийство и високорискови активности, като необезопасени полови контакти и употреба на наркотици и алкохол. От друга страна, много лесбийки, гей мъже и бисексуални младежи не изглежда да са изложени на по-високи нива на здравни или психични рискове. Там, където се появяват проблеми, те са тясно асоциирани с преживявания, свързани с предразсъдъци и дискриминация в средата на младия човек. Подкрепата от важни хора в живота на тинейджъра може да осигури много полезни стратегии за справяне с тези преживявания.
Подкрепата в семейството, в училището и от широката общественост, помага за намаляване на рисковете и спомага за здравословното развитие. Младежите се нуждаят от грижи и подкрепа, подходящо високи очаквания и насърчаване в активното общуване с връстници. Подобно на хетеросексуалните, които се справят добре въпреки стреса, лесбийките, гей мъжете и бисексуалните, които го правят, се оказват най-често тези, които са социално компетентни, които имат добри способности в разрешаването на проблеми, които имат чувство за самостоятелност и целеустременост и тези, които мислят за бъдещето.
По подобен начин за някои млади хора се предполага, че са лесбийки, гей мъже или бисексуални, защото не се вписват в традиционните полови роли (напр. културните вярвания за това кое е подходящо „мъжествено” или „женствено” във външния вид или в поведението). Без значение как се идентифицират тези младежи, те се сблъскват с предразсъдъците и дискриминацията, основани на подозрението, че са лесбийки, гей или бисексуални. Най-добрата подкрепа за тези млади хора е училището и социалния климат, който не толерира дискриминативен език или поведение.
На каква възраст хомо- и бисексуалните юноши трябва да се разкрият?
Няма лесен или абсолютен отговор на този въпрос. Рисковете и ползите от разкриването са различни за младежите при различни обстоятелства. Някои млади хора живеят в семейства, където подкрепата спрямо сексуалната им ориентация е ясна и стабилна; те могат да се сблъскат с по-малко рискове при разкриването си, дори в ранна възраст. Тези, които живеят в по-малко подкрепяща среда, са изправени пред повече рискове, свързани с разкриването. Всички млади хора, които се разкриват, могат да се сблъскат с предразсъдъци, дискриминация или дори насилие в училище, в социални групи, на работното място и в религиозните си общности. Подкрепата на семейството, приятелите и училището са важни буфери срещу негативното влияние на тези преживявания.
Каква е същността на еднополовите връзки?
Изследванията показват, че много лесбийки и гей мъже искат да имат и имат стабилни връзки. Така например данните показват, че между 40% и 60% от гей мъжете и 45% и 80% от лесбийките към момента участват в романтична връзка. Данни от преброяването през 2000 година сочат, че от живеещите заедно без брак 5,5 милиона двойки около 1 на всеки 9 допитани (594 391) е имал партньор от своя пол. Макар да е почти сигурно, че данните от преброяването отразяват по-малко от реалния брой съжителстващи еднополови двойки, те показват, че има 301 026 мъжки и 293 365 женски еднополови домакинства в САЩ.
Стереотипите за лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора упорито продължават, въпреки че научните изследвания ги опровергаха като заблуждаващи. Такъв стереотип например е твърдението, че връзките на лесбийките и гей мъжете не функционират добре и са нещастни. Въпреки това проучванията установиха, че еднополовите и хетеросексуалните двойки са равни по показатели на удовлетворение от връзката и отдадеността на партньора.
Друг стереотип е вярването, че взаимоотношенията на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора са нестабилни. Въпреки социалната враждебност спрямо еднополовите връзки, изследванията сочат, че много лесбийки и гей мъже формират трайни връзки. Данните показват, че между 18% и 28% от гей двойките и между 8% и 21% от лесбийските двойки са заедно от 10 или повече години. Логично е също така да се предположи, че стабилността на еднополовите двойки може да се повиши, ако партньорите в такива връзки получават същото количество подкрепа и признание, като хетеросексуалните двойки, като например граждански права и отговорности, които обикновено се асоциират с брака.
Трето често срещано погрешно схващане е това, че целите и ценностите на лесбийките и гей мъжете са различни от тези на хетеросексуалните двойки. Всъщност проучванията показват, че факторите, които влияят на удовлетворението от връзката, отдадеността на партньорите и стабилността на отношенията при еднополовите двойки, са забележително еднакви с тези на женените хетеросексуални двойки.
Значително по-малко са изследванията върху връзките при хора, които се идентифицират като бисексуални. Ако тези хора са в еднополова връзка, за тях е вероятно да се сблъскат със същите предразсъдъци и дискриминация, които членовете на лесбийските и гей семействата срещат. Ако са в хетеросексуална връзка, техният опит може да е доста подобен на опита на хората, които се идентифицират като хетеросексуални, освен ако не решат да се разкрият като бисексуални; в този случай те вероятно ще се сблъскат с някои от предразсъдъците и дискриминацията, с които се сблъскват лесбийките и гей мъжете.

[mincheto]

Могат ли гей мъжете и лесбийките да бъдат добри родители?
Много лесбийки и гей мъже са родители; други пък желаят да станат такива. Според преброяването в САЩ от 2000 г. в 33% от домакинствата на женските и в 22% от домакинствата на мъжките еднополови двойки е съобщено за поне едно дете на възраст под 18 години, което живее в това домакинство. Макар сравнителни данни да не са налични, много лесбийки и гей мъже са самотни родители и много еднополови двойки са приемни семейства за деца, чийто основен престой е другаде.
С повишаването на обществената видимост и правен статут на родителите лесбийки и гей мъже, някои хора се разтревожиха относно благосъстоянието на децата в такива семейства. Повечето от предизвикващите тревога въпроси се основават на негативни стереотипи за лесбийките и за гей мъжете. Мнозинството от изследванията по темата поставят пред себе си въпроса дали децата отглеждани от родители лесбийки и гей мъже са в неизгодно положение в сравнение с децата, отглеждани от хетеросексуални родители. Най-честите въпроси, свързани с тази тревога, както и техните отговори, са следните:
1. Имат ли децата на родителите лесбийки и гей мъже повече проблеми с половата си идентичност, отколкото децата на хетеросексуалните родители? Например, дали тези деца развиват проблеми в половата си идентичност и/или в полово-ролевото си поведение? Отговорът на този въпрос, даден от изследванията, е ясен: половите и сексуалните идентичности (в това число половата идентичност, полово-ролевото поведение и сексуалната ориентация) при децата на майки-лесбийки се развиват по начин еднакъв с този на децата на хетеросексуалрни родители. Малко са наличните изследвания относно децата на гей бащите.
2. Имат ли децата, отглеждани от родители лесбийки и гей мъже, проблеми в личностното развитие в области различни от половата идентичност? Например, по-уязвими ли са децата на родители лесбийки и гей мъже към психични проблеми, имат ли те повече поведенчески проблеми и по-малко здрави ли са в психологическо отношение от другите деца? И тук отново изследванията на личността, концепцията за себе си и поведенческите проблеми показват малко разлики между децата на родители лесбийки и децата на хетеросексуални родители. Малко са наличните изследвания относно децата на гей бащите.
3. Очаква ли се децата на родители лесбийки и гей мъже да имат проблеми със социалните отношения? Например, ще бъдат ли те обект на шеги лошо отношение от страна на другите деца? Още веднъж, данните показват, че децата на родители лесбийки и гей мъже имат нормални социални връзки с връстниците си и с възрастните. Картината, която ни дават изследванията, показва, че децата на родители лесбийки и гей мъже водят типичен за възрастта си социален живот, в смисълът на общуване с връстници, родители, членове на семейството и приятели.
4. По-вероятно ли е за такива деца да станат обект на сексуална злоупотреба от страна на родител или приятели и познати на родителя? Няма научни доказателства, които да подкрепят опасенията, че децата на родители лесбийки и гей мъже ще станат обект на сексуална злоупотреба от страна на родителите си или приятели и познати на родителите им, които са лесбийки, гей мъже или бисексуални хора.
В обобщение, социалните науки показват, че опасенията, които често се повдигат по отношение на деца, отглеждани от родители лесбийки и гей мъже — опасения, които обикновено се основават на предразсъдъци спрямо и стереотипи за гей хората — са неоснователни. Изследванията сочат, че децата на родители лесбийки и гей мъже не се различават значително от децата на хетеросексуални родители по отношение на развитието си, приспособимостта си или общото си благосъстояние.
Какво могат да направят хората, за да намалят дискриминацията и предразсъдъците спрямо лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора?
Лесбийките, гей мъжете и бисексуалните, които искат да помогнат за намаляването на предразсъдъците и дискриминацията, могат да бъдат открити за сексуалната си ориентация, дори когато вземат предпазни мерки за безопасност. Те могат да развият собствените си възгледи за съществуването на анти-гей стереотипите. Могат и да се възползват от подкрепата на общността на лесбийките, гей мъжете и бисексуалните, както и тази на хетеросексуални хора.
Хетеросексуалните хора, които искат да помогнат за намаляването на предразсъдъците и дискриминацията, могат да развият свой собствен отговор на антигей стереотипите и предразсъдъците. Те могат да започнат с опознаването на лесбийки, гей мъже и бисексуални хора и да работят с тях и техните общности, за да се борят с предразсъдъците и дискриминацията. Хетеросексуалните често са в добра позиция да провокират други хетеросексуални хора да преосмислят предубедената или дискриминативна същност на техните вярвания или действия. Хетеросексуалните хора могат да окуражат антидискриминационни политики, които включват сексуалната ориентация. Те могат да работят и по това да направят разкриването на нехетеросексуалните хора безопасно. Когато лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора се чувстват свободни да направят сексуалната си ориентация публична, хетеросексуалните имат възможността да имат личен контакт с открити гей хора и да ги възприемат като личности.
Изследванията на предразсъдъците, в това число тези към гей хората, недвусмислено показват, че предубежденията отслабват, когато членовете на мнозинството взаимодействат с членовете на малцинството. Ето защо едно от най-силните влияния върху възприемането на гей хората от хетеросексуалните е осъществяването на личен контакт с открита гей личност. Антигей нагласите са много по-малко обичайни сред онези, които имат близък приятел или член на семейството, които са лесбийка или гей, особено ако този техен нехетеросексуален приятел или роднина лично е разкрил сексуалната си ориентация пред тях.

[mincheto]

Къде мога да намеря повече информация за хомосексуалността?
Американска асоциация по психология (АПА):
Секция по въпросите на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора
Адрес:
American Psychological Association
Lesbian, Gay, Bisexual, and Transgender Concerns Office
750 First Street, NE. Washington, DC 20002
E-mail: lgbc (at) apa.org
http://www.apa.org/pi/lgbc/
Mental Health America (бившата американска Национална асоциация по психично здраве)
Адрес:
Mental Health America (formerly the National Mental Health Association)
2000 N. Beauregard Street, 6th Floor
Alexandria, VA 22311
Main Switchboard: (703) 684-7722
Toll-free: (800) 969-6MHA (6642)
TTY: (800) 433-5959
Fax: (703) 684-5968
http://www.nmha.org/go/home
Американска академия по педиатрия (ААП)
Адрес:
American Academy of Pediatrics (AAP)
Division of Child and Adolescent Health
141 Northwest Point Blvd.
Elk Grove Village, IL 60007
Office: (847) 228-5005
Fax: (847) 228-5097
http://www.aap.org

[Животно]

тая толко си нема работа... вземи поне се образовай малко, вместо само да копваш некви тъпотии от нета