E.Stewart
02-13-2016, 20:23
Здравейте,
За първи път пиша тук, просто имах нужда да си излея мъката някъде, защото се чувствам ужасно...
Не знам дали ви се е случвало - виждате някого и осъзнавате, че до този момент не сте били съвсем щастливи. Сякаш сте живели в някаква самозаблуда за това как си прекарвате времето и какво взимате от живота.
Преди няколко месеца срещнах това момче, той е чужденец и беше на почивка в България. Беше любов от пръв поглед, обаче от онази - забранената, защото и аз, и той си имахме гаджета. Започнахме да си пишем, после да си пращаме снимки и в един момент осъзнах, че нещата няма да преминат. Тогава имах гадже от 2 години, бяхме много щастливи или поне аз така си мислех. Бяхме много близки и аз не исках да го наранявам, но и не исках да го лъжа. Затова един ден просто му казах, че вече не чувствам същото. Той беше съкрушен, направо му дойде като гръм от ясно небе... Сърцето ми се къса, сега като си спомня какво беше...
Между временно продължихме да си пишем с Еди, той се беше върнал обратно в Дания, но пак щеше да идва след 2 месеца. Аз бях свободна да бъда с него, сега любовта ни можеше да се случи! Само и той трябваше да приключи с неговата връзка, за която ми каза, че изобщо не вървяла. Всичко изглеждаше супер, аз гледах да не коментирам много по темата с гаджетата, защото знаех колко е болезнено и не исках да пресирам нещата. Освен това исках да си говорим за нас и за хубавите неща, които ни предстояха.
Така минаха двата месеца и той пак дойде. Бях като дрогирана, това бяха най-щастливите 10 дни от живота ми! Никога не съм се чувствала така, нищо друго нямаше значение освен нас. Наехме си кола и обиколихме няколко града, нощувахме по хостели и просто изживявахме момента на макс. Беше невероятно! Беше ми написал поема в самолета, навръщане към Дания! Бях на седмото небе и вече правех планове как да ида да уча там.
И тогава разбрах, че той все още е с приятелката си и няма куража да се разделят, въпреки че не се чувства щастлив с нея. Просто били от много време заедно и не можел да го направи. В този момент всичко започна да умира бавно. Продължихме да си пишем, но не беше същото - винаги се прокрадваше тази мисъл, че всичко е било една голяма лъжа. Не можех да си го обясня, защото и двамата бяхме влюбени, но явно това не е достатъчно.
И така в един момент просто го блокирах и нещата приключиха. Не можех да понеса повече мъката и мисълта, че ме правят на палячо. Това беше преди няколко седмици, сега съм по-добре, но имах нужда да изпусна докрай парата.
Със сигурност не съжалявам за преживяването, но ми е много мъчно, че нещата трябваше да свършат така...
C'est la vie!
За първи път пиша тук, просто имах нужда да си излея мъката някъде, защото се чувствам ужасно...
Не знам дали ви се е случвало - виждате някого и осъзнавате, че до този момент не сте били съвсем щастливи. Сякаш сте живели в някаква самозаблуда за това как си прекарвате времето и какво взимате от живота.
Преди няколко месеца срещнах това момче, той е чужденец и беше на почивка в България. Беше любов от пръв поглед, обаче от онази - забранената, защото и аз, и той си имахме гаджета. Започнахме да си пишем, после да си пращаме снимки и в един момент осъзнах, че нещата няма да преминат. Тогава имах гадже от 2 години, бяхме много щастливи или поне аз така си мислех. Бяхме много близки и аз не исках да го наранявам, но и не исках да го лъжа. Затова един ден просто му казах, че вече не чувствам същото. Той беше съкрушен, направо му дойде като гръм от ясно небе... Сърцето ми се къса, сега като си спомня какво беше...
Между временно продължихме да си пишем с Еди, той се беше върнал обратно в Дания, но пак щеше да идва след 2 месеца. Аз бях свободна да бъда с него, сега любовта ни можеше да се случи! Само и той трябваше да приключи с неговата връзка, за която ми каза, че изобщо не вървяла. Всичко изглеждаше супер, аз гледах да не коментирам много по темата с гаджетата, защото знаех колко е болезнено и не исках да пресирам нещата. Освен това исках да си говорим за нас и за хубавите неща, които ни предстояха.
Така минаха двата месеца и той пак дойде. Бях като дрогирана, това бяха най-щастливите 10 дни от живота ми! Никога не съм се чувствала така, нищо друго нямаше значение освен нас. Наехме си кола и обиколихме няколко града, нощувахме по хостели и просто изживявахме момента на макс. Беше невероятно! Беше ми написал поема в самолета, навръщане към Дания! Бях на седмото небе и вече правех планове как да ида да уча там.
И тогава разбрах, че той все още е с приятелката си и няма куража да се разделят, въпреки че не се чувства щастлив с нея. Просто били от много време заедно и не можел да го направи. В този момент всичко започна да умира бавно. Продължихме да си пишем, но не беше същото - винаги се прокрадваше тази мисъл, че всичко е било една голяма лъжа. Не можех да си го обясня, защото и двамата бяхме влюбени, но явно това не е достатъчно.
И така в един момент просто го блокирах и нещата приключиха. Не можех да понеса повече мъката и мисълта, че ме правят на палячо. Това беше преди няколко седмици, сега съм по-добре, но имах нужда да изпусна докрай парата.
Със сигурност не съжалявам за преживяването, но ми е много мъчно, че нещата трябваше да свършат така...
C'est la vie!