IvonaA
02-21-2016, 18:25
Здравейте. Новобранка съм както в сайта, така и в любовта. Имам нужда от съвети. Всичко започна от една несподелена в началото любов, много сълзи и болка, нямах смелост да призная дори на себе си какво чувствам. Година по късно чувствата ми все още не бяха избеляли, неговите - също. И двамата бяхме тежки характери. Не се разбирахме, но не можехме един без друг. Имаше периоди в които ни беше толкова тежко, давахме си време, но с постоянство и упоритост винаги оставахме заедно. Единственото, което не харесвах в него беше ревността. Не си давах сметка, че го прави, защото ме обича. Търпението ми минаваше границите, докато един ден не сложих край на всичко. Без да премисля нещата му казах, че всичко между нас приключва. Беше ми тежко да го забравя, но не и невъзможно. Разбира се се запознах с доста момчета, но я нямаше онази ръпка, която чувствах с него. А той се отдалечаваше все повече и повече от мен.През цялото това време той нямаше момиче до себе си, а аз имах една кратка връзка. Когато разбра за връзката ми с един негов приятел той се срина. Изгубихме всякакъв контакт. Но след време, обстоятелствата ни събраха отново. Дори и да бяхме само приятели чувствах силна опора, чувствах подкрепа. Това ме крепеше и ме караше да се чувствам жива. Не криехме, че и двамата имахме чувства дори и тогава. Всичко си вървеше добре, докато не дочух, че има нещо между него и една позната. Тогава разбрах какво е чувствал той, как от облаците е паднал на земята. Това, което ме тормози е, че аз съм виновна за случилото се. Ако не бяха моите прибързани действия сега нямаше да страдам. Знам, че ще мине, но ще е нужно време. Проблема е, че въпросната госпожица е от моето училище, а аз попринцип не съм особено конфликтна личност, но се опасявам, че и това ще стане. Та въпросите ми са: Как да подходя към случващото се?
С безразличие?!
С безразличие?!