su123
02-27-2016, 22:51
Здравейте... ще съм много благодарна на всеки който го прочете, защото имам нужда от странично мнение. Запознах се с едно момче по фейсбук,не е от моя град,но учи тук.На 19 сме и двамата.Започнахме да си пишем. Все той ми пишеше първи аз почти никога и чатовете ни не бяха много дълги,даже мога да кажа доста скучни,но той сам каза, че трудно се отпускал и помислих,че заради това много не пише. Хареса ми начина по който пишеше. Вярно вече всеки се научи да пише умно, но имаме една обща позната и каза,че доколкото го знае било свястно момче. Предложи да се видим и се съгласих. Имахме уговорка за вторник,а той понеделник почваше лекции но два една преди това не ми писа изобщо. Реших да му звънна и си говорихме но за излизането нищо не каза,аз също. Вечерта ми се обади и ме пита утре ще се видим ли,казах да но по-късно му изникнала работа в неговия град, трябваше да се върне и не се видяхме. На другия ден ми звънна да ми обясни и да се извини,че се е получило така. След 4 дена се видяхме. Отидохме на кафе... като се видяхме се прегърнахме и аз бях много притеснена. Още в началото много ми хареса и си викам айде ей така да изляза нищо няма да загубя, да пробвам може пък да не ми допадне .. е да ама никой не ме е гледал така. Очичките му светеха и блещукаха а аз като пълната идиотка скачах от тема на тема,защото не знаех какво да кажа. Наиситна не ми се беше случвало много отдавна. Аз изцяло забих и не знаех какво да кажа... после той малко почна да говори и уж тръгна разговора.Плати кафето не знам дали е от значение, при което не ми стана никак приятно,защото наистина не обичам и ми стана много неудобно.Смачка бележката почна,аз почнах да му се обеснявам как не ми е приятно и обеща "следвъщия път" да ми позволи да платя аз. И аз попитах "ще има ли следвъщ" за да съм сигурна,че ще върна жеста при което после се замислих как може да го е разбрал той? Изпрати ме,аз не исках казах,че няма нужда да чака с мен на спирката,но изчака при което автобуса ми дойде,прегърна ме и тука беше момента в който се обърках.. МАЙ искаше да ме целуне.. просто ме прегърна при което като се отдръпвах сякаш ме задържа и се погледнахме стана едно неловко ама за секунди при което тръгнах да говоря и даже не помня какво казах... добре едва ли съм толкова тъпа да не го усетя правилно.. Прибрах се и цяла вечер не ми писа. На другия ден вечерта ми писа какво правиш, как си казах,че сме се събрали с момичетата, пожела ми приятно изкарване и докато напиша благодаря ми каза, че ще ляга и ми пожела сладки сънища. Днес реших аз да пиша при което след какво прави, как си, последва КАК МИНА ПЪРВАТА СРЕЩА.. и аз казах,че ми е харесало и той пак попита ДОВОЛНА ЛИ СИ и аз казах да и че ми е било много приятно и от него последва само една усмивка.. от моя страна също и разговора спря. После си бях направила нов фб добавих го и ме пита защо след 2 часа пауза.. обясних му и ми каза ясно и след малко аз ще лягам целувки глупости.. Не че е от значение..НАистина това момче го харесах страшно много.. Преживях тежка раздяла и е първото момче което ме накара да се чувствам пак така глупаво... бях забравила това чувство.Просто го гледах и не исках да се прибирам,тъй като не знаех дали ще се видиме пак.. Възможно ли е ако наистина е искал да ме целуне да си е помислил, че аз нямам интерес тъй като от притеснение развалих всичко и затова да ме пита дали ми е харесало и дали съм доволна?