zyzylink11
03-02-2016, 09:44
Здравейте, имам 3 годишна връзка на 18 год.съм .Обаче не съвсем нормална.Да започна от начало..преди началото на връзката правеше ми много проблеми,заплашваше ме с 2 думи започнах с него насила.Обаче след време и аз се привързах към него . И първите 2-3месеца всичло беше нормално.След това започнаха проблемите ,ревнуваше ме много,ограничаваше ме почти от всичко,прекратих връзка с всички приятели,нямах личен живот.Прекарвах всяка секунда с него.Дори пренебрегвах родителите си заради него.Те постоянно ме предупреждаваха ,че ще се стигне до най-лошото ,обаче аз не ги изслушвах и им озгубих доверието напълно.Много пъти сме се разделяли,ходил е няколко пъти в чужбина при техните даже в момента е там,и ми прави страшни филми докато е там.Само той за да бъде доволен аз бях съгласна да не излизам от вкъщи 5-6 месеца .Мислех за неговото щастияще преди моето,защото го обичах много.Обаче той постоянно ме съдеше за миналото ми ,обвиняваше ме за неща които не съм правила,аз със нищо не можех да се оправдавам с нищо въпреки че имах доказателства,защото не ми вярваше.Карахме се за това постоянно почти всеки ден и се стигна до това че накрая си развалих здравето (страхова невроза) в момента се консултирам с психиатър (много пъти съм припадала заради неговите глупости).Преди 4 месеца той въобще не ме отразяваше,аз му се молех като куче ,да бъде всичко както преди.Толкова не ме отразяваше че му се молех за мъничко внимание.Той си го позволяваше защото знаеше ,че винаги ше де върна при него както много пъти съм правила и си вярваше че никога няма да настъпи края.Аз постоянно му говорех че всичко се връща и ще дойде този ден в който на мен няма да ми пука,а той ще се моли.(той не го приемаше на сериозно. До ден днешен много пъти съм го хващала в крачка (на изневяра) но винаги колкото и да се караме си премълчавах накрая понеже по някакъв начин се измъкваше и така овърташе нещата ,че накрая дори аз излизах виновна. Обаче преди месец той като беше в БГ си поговорихме мн сериозно и се разбрахме накрая че няма да правим никакви грешки и няма да си говорим за миналото.Замина си,20 дена бяхме супер след което1 ден пак отвори темата за миналото и даже без дори да очаквам ми каза че иска да се разделим.В началото пак му се молех,чаках само едно извинение за да се оправим ,но той си мислеше че аз ще направя първата крачка отново . Но сега от 2 седмици на мен не ми пука изобщо за него ,а той мисе моли да се сдобрим .Всеки ден ми пише казва ми че без мен времето минава трудно и че даже заради мен ще се върне от чужбина.В момента без него ми е супер имам си компания в която ми е много забавно ,дори не се сещам за него. Помеже сега ми е безразлично въпроса ми е (заслижава ли си да му простя?) Мисля по въпроса толкова защото все пак имаме изминалин3 години.
Мерси предварително :)
Мерси предварително :)