Bloody Red
03-03-2016, 07:08
Историята ми е доста идиотска главно поради причината, че се страхувам да говоря с хора, които не познавам добре и ми е доста неловко в началото.
Та аз съм момиче на 16 и си харесах едно момче от горния випуск. Не е някакъв феймъс, дори изглежда леко затворен. Освен че сме в едно училище и двамата пътуваме с метрото в една посока. Та след известно време му пратих покана във фейсбук. Прие я след четири дена. Не влиза всеки ден, но не знам дали това е единствената причина да се бави толкова. Писах му да го питам нещо за училище и отговаряше бързо и не с по една дума (това се случи около Коледа). Бях решила след ваканцията да го заговоря като го видя, но не успях - всеки път, когато имах възможност, се вцепенявах от страх. Това ме отчая и започнах да търся помощ от разни други хора. Писах му отново, пак отговаряше прилично, но не задаваше никакви въпроси и разговорът умря. Оказа се, че една моя приятелка познава момиче от класа му, запознахме се с нея и тя се опита да ме накара да отида в стаята им да се запозная с него, но отново много се страхувах и това не стана. Тогава тя го извика отвън и се запознахме, получи се групичка от няколко човека и си говорихме за малко. Беше много неловко, ние двамата май говорихме най-малко от всички. През цялото време не го погледнах един път в очите. По-късно ми казаха, че и той бил гледал в земята. След това отново бях решена да го заговоря като го видя, но минаха 2-3 седмици и все още не съм го направила. Не мога да преценя дали ме избягва, но определено не се старае да е около мен. Знам че с всеки ден става все по-неловко, знам и че ако искам нещо да се получи трябва аз да действам. Въпросът ми е: не мислите ли, че ако той проявяваше най-бегъл интерес щеше да направи нещо, да ми пише, да каже едно "здрасти"? Знам че историята ми звучи смешно и вероятно лигаво, но наистина доста го харесвам и проблемът може би е точно в това, че вярвам, че може да се получи нещо, но всеки ден си казвам "днес ще го направя" и или не ми се отдава възможност, или я пропускам и това ме разяжда отвътре.
Та аз съм момиче на 16 и си харесах едно момче от горния випуск. Не е някакъв феймъс, дори изглежда леко затворен. Освен че сме в едно училище и двамата пътуваме с метрото в една посока. Та след известно време му пратих покана във фейсбук. Прие я след четири дена. Не влиза всеки ден, но не знам дали това е единствената причина да се бави толкова. Писах му да го питам нещо за училище и отговаряше бързо и не с по една дума (това се случи около Коледа). Бях решила след ваканцията да го заговоря като го видя, но не успях - всеки път, когато имах възможност, се вцепенявах от страх. Това ме отчая и започнах да търся помощ от разни други хора. Писах му отново, пак отговаряше прилично, но не задаваше никакви въпроси и разговорът умря. Оказа се, че една моя приятелка познава момиче от класа му, запознахме се с нея и тя се опита да ме накара да отида в стаята им да се запозная с него, но отново много се страхувах и това не стана. Тогава тя го извика отвън и се запознахме, получи се групичка от няколко човека и си говорихме за малко. Беше много неловко, ние двамата май говорихме най-малко от всички. През цялото време не го погледнах един път в очите. По-късно ми казаха, че и той бил гледал в земята. След това отново бях решена да го заговоря като го видя, но минаха 2-3 седмици и все още не съм го направила. Не мога да преценя дали ме избягва, но определено не се старае да е около мен. Знам че с всеки ден става все по-неловко, знам и че ако искам нещо да се получи трябва аз да действам. Въпросът ми е: не мислите ли, че ако той проявяваше най-бегъл интерес щеше да направи нещо, да ми пише, да каже едно "здрасти"? Знам че историята ми звучи смешно и вероятно лигаво, но наистина доста го харесвам и проблемът може би е точно в това, че вярвам, че може да се получи нещо, но всеки ден си казвам "днес ще го направя" и или не ми се отдава възможност, или я пропускам и това ме разяжда отвътре.