nikobiersack
03-18-2016, 11:36
Интересува ме една любов до колко грешки би понесла?До кога е редно да се прощава грешка след грешка.. Грешки от различни аспекти...
Значи.. С едно момче ходехме около месец и се разделихме защото допусна грешка, като се занимаваше и с други момичета, зарибявки , макар да се виждаше само с мен.. Разделихме се защото не можех да търпя.. водеше се като изневяра.. пък и не вървеше между нас.Скоро.. след 2 седмици ме потърси отново, каза че искал да се върна.Срещнахме се говорихме много.Обсъдихме какви отношения трябва да имаме за да продължим на пред като двойка.Всичко вървеше добре.. Спря да се занимава с други момичета.Обаче се появи другия проблем, който си седеше и от началото на връзката първият път.. Често се сърдеше като децата за глупости и често се карахме.. Отсъстваше известно време от града и се чувахме само по телефона по няколко пъти дневно.Обаче, когато се върна се скарахме доста жестоко, след което той скъса с мен.Може да се каже, че беше взаимно.Останахме си приятели.Той отново замина на следващия ден по работа в друг град.Звънна ми отново преди 2 дни за да се извини.Каза че се чувствал ужасно заради постъпката си преди да замине.За цялата караница.Призна че не е бил прав.Било му много трудно да ми се извини и да вникне наистина в нещата .. Поиска отново да се съберем.Каза че няма да се караме вече.Ще се изясняваме на време и няма да се сърди за глупости.Не знам дали да вярвам на тези думи.Макар да бях сигурна, че ще се осъзнае и ще ме потърси.Според вас редно ли е да простя и да се върна при него?
Приятелите ми казват, че нямало смисъл и било пълна глупост.Нямало да опита да промени отношението си към мен според тях.Но не те са били мен и не те са изпитвали това, което аз.Затова не мога да реша кое е правилно и кое грешно.. може би, дори няма правилно и грешно ми то си е такова каквото си е.. просто трябва да реша какво искам..
Значи.. С едно момче ходехме около месец и се разделихме защото допусна грешка, като се занимаваше и с други момичета, зарибявки , макар да се виждаше само с мен.. Разделихме се защото не можех да търпя.. водеше се като изневяра.. пък и не вървеше между нас.Скоро.. след 2 седмици ме потърси отново, каза че искал да се върна.Срещнахме се говорихме много.Обсъдихме какви отношения трябва да имаме за да продължим на пред като двойка.Всичко вървеше добре.. Спря да се занимава с други момичета.Обаче се появи другия проблем, който си седеше и от началото на връзката първият път.. Често се сърдеше като децата за глупости и често се карахме.. Отсъстваше известно време от града и се чувахме само по телефона по няколко пъти дневно.Обаче, когато се върна се скарахме доста жестоко, след което той скъса с мен.Може да се каже, че беше взаимно.Останахме си приятели.Той отново замина на следващия ден по работа в друг град.Звънна ми отново преди 2 дни за да се извини.Каза че се чувствал ужасно заради постъпката си преди да замине.За цялата караница.Призна че не е бил прав.Било му много трудно да ми се извини и да вникне наистина в нещата .. Поиска отново да се съберем.Каза че няма да се караме вече.Ще се изясняваме на време и няма да се сърди за глупости.Не знам дали да вярвам на тези думи.Макар да бях сигурна, че ще се осъзнае и ще ме потърси.Според вас редно ли е да простя и да се върна при него?
Приятелите ми казват, че нямало смисъл и било пълна глупост.Нямало да опита да промени отношението си към мен според тях.Но не те са били мен и не те са изпитвали това, което аз.Затова не мога да реша кое е правилно и кое грешно.. може би, дори няма правилно и грешно ми то си е такова каквото си е.. просто трябва да реша какво искам..