~The Smile~
04-01-2016, 17:04
Привет :)
Знам, че има много такива теми за приятелство между момиче и момче и за чувствата само от едната страна, но нека разкажа какво стана при мен.
Миналото лято се запознах с едно момче. Влюбих се в него, защото той е свестен, земен, различен, умен, красив, не е като другите и не исках да го изпускам. Лятото ми даде противоречиви знаци и празни надежди и помислих, че е споделено. Но се оказа, че съм се заблудила. Признах му какво чувствам. После той отговори, че можем да сме само приятели. Реших да се отдръпна. Мина много време, не си говорихме, започнах да изстивам към него и тъкмо да го забравя напълно и той ме потърси. От около два месеца вече поддържаме връзка и си говорим. Обаче проблемът е, че в мен отново пламна онзи пожар от лятото (явно никога не съм го забравяла и тая силни чувства...). Казах му, че вече го имам само за приятел (защото нямам никакви надежди да стане нещо повече и отдавна се примирих). По едно време ме пита дали има момчета в живота ми и дали съм свободна. И през цялото време сякаш се опитва да разбере дали още имам чувства, но аз умело се прикривам. Пак си помислих, че ми намеква нещо... Обаче наскоро си говорихме и си дойде на думата. Каза, че лятото не ме е оценил, че съм ценен човек и ето отново ме нарани, като ми каза: "Не искам да те наранявам и да се получи случката от лятото, гаджетата са до време, а приятелите за цял живот, може и да съм сбъркал, но е по-добре да имам приятелство с теб".... Този път много ме заболя....
Знам, че може да има приятелство между половете и че е ценно, но всеки е различен и аз лично не вярвам в това, защото по някое време е възможно да се появят чувства от другата страна (моят случай).
Примирила съм се, че няма да се получи, но ще ми е трудно да ми е само приятел с тези мои чувства. Ясно ми е, че насила не става и не можем да сме нещо повече. Издразни ме това, че вместо директно да ми каже "не те харесвам, не си мой тип, няма да стане", а ми казва да сме добри приятели.
Защо съм във френдзоната? Свястна съм, не съм к**ва и е очевидно, че искам сериозна връзка, а не нещо за седмица, не съм никак грозна, с хубава фигура, не съм глупава, тоест защо не ме има за момиче?
Да се отдръпна ли от него, или да не показвам, че съм влюбена и да продължа да се правя на приятелка? (което ми звучи мазохистично за мен, а за него ще е лицемерно...) И има ли начин да изляза от френдзоната? (не се надявам на нищо, само питам дали е възможно) Не искам да му казвам за чувствата си, защото не искам да го загубя...
Знам, че има много такива теми за приятелство между момиче и момче и за чувствата само от едната страна, но нека разкажа какво стана при мен.
Миналото лято се запознах с едно момче. Влюбих се в него, защото той е свестен, земен, различен, умен, красив, не е като другите и не исках да го изпускам. Лятото ми даде противоречиви знаци и празни надежди и помислих, че е споделено. Но се оказа, че съм се заблудила. Признах му какво чувствам. После той отговори, че можем да сме само приятели. Реших да се отдръпна. Мина много време, не си говорихме, започнах да изстивам към него и тъкмо да го забравя напълно и той ме потърси. От около два месеца вече поддържаме връзка и си говорим. Обаче проблемът е, че в мен отново пламна онзи пожар от лятото (явно никога не съм го забравяла и тая силни чувства...). Казах му, че вече го имам само за приятел (защото нямам никакви надежди да стане нещо повече и отдавна се примирих). По едно време ме пита дали има момчета в живота ми и дали съм свободна. И през цялото време сякаш се опитва да разбере дали още имам чувства, но аз умело се прикривам. Пак си помислих, че ми намеква нещо... Обаче наскоро си говорихме и си дойде на думата. Каза, че лятото не ме е оценил, че съм ценен човек и ето отново ме нарани, като ми каза: "Не искам да те наранявам и да се получи случката от лятото, гаджетата са до време, а приятелите за цял живот, може и да съм сбъркал, но е по-добре да имам приятелство с теб".... Този път много ме заболя....
Знам, че може да има приятелство между половете и че е ценно, но всеки е различен и аз лично не вярвам в това, защото по някое време е възможно да се появят чувства от другата страна (моят случай).
Примирила съм се, че няма да се получи, но ще ми е трудно да ми е само приятел с тези мои чувства. Ясно ми е, че насила не става и не можем да сме нещо повече. Издразни ме това, че вместо директно да ми каже "не те харесвам, не си мой тип, няма да стане", а ми казва да сме добри приятели.
Защо съм във френдзоната? Свястна съм, не съм к**ва и е очевидно, че искам сериозна връзка, а не нещо за седмица, не съм никак грозна, с хубава фигура, не съм глупава, тоест защо не ме има за момиче?
Да се отдръпна ли от него, или да не показвам, че съм влюбена и да продължа да се правя на приятелка? (което ми звучи мазохистично за мен, а за него ще е лицемерно...) И има ли начин да изляза от френдзоната? (не се надявам на нищо, само питам дали е възможно) Не искам да му казвам за чувствата си, защото не искам да го загубя...