adidas2000123
04-05-2016, 07:22
Здравейте. Пише ви момче на 16 години, 9 клас от София.
Моят проблем е, че съм доста затворен в себе си, срамежлив, неуверен и притеснителен. Нямам приятели, а за приятелка да не говорим. Мисля се за грозен, имам комплекси и много ниско самочувствие. Не вярвам, че някое момиче може да хареса такова момче като мен. Още, след като започнах училище нещо стана с мен, станах доста затворен в себе си, спрях да излизам в продължение на няколко години, а преди това имаше деца от квартала, с които излизах, но се бях пристрастил към Starcraft и прекарвах времето си пред компютъра. Помня, че като малък бях нормално дете, също като другите, общувах, забавлявах се, въпреки че хората не ме харесваха особено... Когато започнах даскало, почти никого от класа не ми допадаше, а и не знаех как да се сприятеля с тях, винаги мислих и продължавам като възрастен, не харесвам някого да ми се лигави насреща. На моята възраст всеки пие, пуши, дори някои се друсат. Аз съм различен и просто не мога да си допадна с повечето хора. Дори аз да харесам някого, заради проблемите си по-горе - неувереност, притеснителност и т. н., хората не ме харесват. Вече съм в гимназията и нещата са същите. На училище е скучно, междучасията прекарвам на чина си, не ми допада класа, а в съседните класове не познавам никого. Има няколко човека от класа, които харесвам, но не знам как да се сприятеля с тях. Имам чувството, че нямам изградени социални умения, заради това прекарано време в тази тъпа игра. В момента вече не играя, но е много гадно да нямаш приятели и компания, на които да се обадиш и да излезете. Чувствам се страшно самотен и не знам какво да правя, не ми е толкова голям проблем, че нямам приятелка, но приятели... Човек просто се побърква да стой постоянно затворен и да се прибира от даскало вкъщи. Първа смяна съм и след училище веднага се прибирам, което е много жалко за човек на моята възраст, но чак сега осъзнавам какъв жалък живот водя... В училище също е гадно, не общувам с почти никого и когато ме изпитват се притеснявам страшно много, дори когато говоря с някой учител, междучасието или през часа се притеснявам, особено ако е гадняр. Притеснявам се да говоря и със съучениците ми. Не мисля, че имам социална фобия. Когато изляза някъде, нямам кой знае какъв проблем, освен притеснението. Интересувам се от мнението на другите за мен. Имам леки говорни дефекти и думите изпреварват мисълта ми и почти винаги говоря някакви глупости, а околните сигурно ме мислят за глупав. Променям гласа си, когато се притесня. Когато кажа нещо тъпо, после постоянно мисля за него. Дори когато ходя на фризьор, зъболекар или лекар се притеснявам от тях, особено ако не съм ходил преди това при дадения човек. Странното е, че съм такъв само пред хората. В роднинското ми обкръжение съм себе си.
Моля, ако има някого, който е бил в моето положение и знае какво изпитвам, да ми помогне... Имам нужда от съвет как да се променя, защото вече ми писна. Вече пуснах темата и в още един форум, но ще се радвам да чуя и вашите мнения. И моля, без подигравки.
Моят проблем е, че съм доста затворен в себе си, срамежлив, неуверен и притеснителен. Нямам приятели, а за приятелка да не говорим. Мисля се за грозен, имам комплекси и много ниско самочувствие. Не вярвам, че някое момиче може да хареса такова момче като мен. Още, след като започнах училище нещо стана с мен, станах доста затворен в себе си, спрях да излизам в продължение на няколко години, а преди това имаше деца от квартала, с които излизах, но се бях пристрастил към Starcraft и прекарвах времето си пред компютъра. Помня, че като малък бях нормално дете, също като другите, общувах, забавлявах се, въпреки че хората не ме харесваха особено... Когато започнах даскало, почти никого от класа не ми допадаше, а и не знаех как да се сприятеля с тях, винаги мислих и продължавам като възрастен, не харесвам някого да ми се лигави насреща. На моята възраст всеки пие, пуши, дори някои се друсат. Аз съм различен и просто не мога да си допадна с повечето хора. Дори аз да харесам някого, заради проблемите си по-горе - неувереност, притеснителност и т. н., хората не ме харесват. Вече съм в гимназията и нещата са същите. На училище е скучно, междучасията прекарвам на чина си, не ми допада класа, а в съседните класове не познавам никого. Има няколко човека от класа, които харесвам, но не знам как да се сприятеля с тях. Имам чувството, че нямам изградени социални умения, заради това прекарано време в тази тъпа игра. В момента вече не играя, но е много гадно да нямаш приятели и компания, на които да се обадиш и да излезете. Чувствам се страшно самотен и не знам какво да правя, не ми е толкова голям проблем, че нямам приятелка, но приятели... Човек просто се побърква да стой постоянно затворен и да се прибира от даскало вкъщи. Първа смяна съм и след училище веднага се прибирам, което е много жалко за човек на моята възраст, но чак сега осъзнавам какъв жалък живот водя... В училище също е гадно, не общувам с почти никого и когато ме изпитват се притеснявам страшно много, дори когато говоря с някой учител, междучасието или през часа се притеснявам, особено ако е гадняр. Притеснявам се да говоря и със съучениците ми. Не мисля, че имам социална фобия. Когато изляза някъде, нямам кой знае какъв проблем, освен притеснението. Интересувам се от мнението на другите за мен. Имам леки говорни дефекти и думите изпреварват мисълта ми и почти винаги говоря някакви глупости, а околните сигурно ме мислят за глупав. Променям гласа си, когато се притесня. Когато кажа нещо тъпо, после постоянно мисля за него. Дори когато ходя на фризьор, зъболекар или лекар се притеснявам от тях, особено ако не съм ходил преди това при дадения човек. Странното е, че съм такъв само пред хората. В роднинското ми обкръжение съм себе си.
Моля, ако има някого, който е бил в моето положение и знае какво изпитвам, да ми помогне... Имам нужда от съвет как да се променя, защото вече ми писна. Вече пуснах темата и в още един форум, но ще се радвам да чуя и вашите мнения. И моля, без подигравки.