View Full Version : Проблем с родители
Здравейте, отдавна посещавам този сайт, но до сега не бях писала, защото се срамувах. От няколко години имам проблеми с родителите си и не знам как да ги разреша, затова ви моля за съвет.. Историята ми е следната: аз съм момиче, на 16 съм, живея в малко село в района на град Петрич с двамата си родители, обикновено средностатистическо семейство. По принцип винаги сме се разбирали но през последните 2-3 години възникнаха някои проблеми. Те се държат ужасно и не мога да говоря с тях за нищо, всеки път когато седна при тях да си говорим те започват да викат по мен, че преча или не ги интересува, че ги побърквам с глупости. А аз просто искам да споделя с тях нещо, което ми се е сторило интересно или важно, или имам някакъв проблем който на 16 изглежда огромен. Но те просто не ме чуват... Забраниха ми да излизам с приятели и ги обиждат всичките по цпял ден си седя сама вкъщи не ми позволяват дори да ги каня у нас. Не ми позволяват да излизам с момчета, камо ли да си имам гадже, мислят ме за долна к*рва и това ме наранява всъщност... Често ям пердах заплашват ме с "искаш ли да те фрасна с тая тесла" и хвърлят дърва по мен. Записах се за един конкурс за гримьори и страшно много искам да отида, но не ми позволяват, защото в момента най - важно за мен било училището, а и съм нямала шансове от мен нищо нямало да стане. Вечно ми натякват, че съм безполезна въпреки че се опитвам да помагам с каквото мога. Казват ми, че без мен биха били по- спокойни и по-щастливи и често си мисля да ги отърва от мен,но...както и да е... Ще се радвам на всякакви съвети, благодаря ви предварително.
sluncho23
04-06-2016, 11:58
Боже, мила, наистина си в много кофти положение... И аз имах тези проблеми на твоята възраст, но с течение на времето при мен се оказа, че аз, от хормоните или от какво не знам, но се държах наистина непоносимо... Какво ли е ставало и при нас, но чак до толкова не сме били... Пробвала ли си да говориш с тях за това? Единствено дете ли си?
Да, единствено дете съм. Не мисля, че ги провокирам по някакъв начин, защото се опитвам да им помагам както мога, разбирам, че в момента е трудно да се общува с мен точно заради хормоните както казваш ти, но те дори не се опитват да ме чуят, камо ли да ме разберат. Всеки път, когато се опитам да поговоря с тях баща ми казва, че това може да се случи само когато стана на неговите години...
Никога не са ми казали ''гордеем се с теб'' или ''браво, продължавай все така'' всичко, което правя е грешка за тях. Аз съм грешка за тях. И не знам какво да правя....
Страшно много исках да ида на този конкурс, защото ако съм добра в нещо и то наистина много, много добра то това е да гримирам... Но за тях това няма смисъл защото не било свързано с училище.
sluncho23
04-06-2016, 14:11
При мен ако се разбирах с единия, с другия бях на нож. И така нон-стоп. С баща ми (вече нормално, дори прекалено открито) си говорим, че сме прекалено еднакви и затова се получава така. Единия път, когато прекали, просто сложих няколко чифта дрехи и тръгнах за баба и дядо, колкото и глупаво да звучи, но исках да се изнеса просто. Разбирам се много и с тях и ми беше по-лесно. Баща ми може би осъзна какво се случва, но тогава майка ми много помогна, зашото беше застанала срещу него и му беше обяснила, че аз вече съм голям, самостоятелно мислещ човек и с усилия от двамата оправихме нещата. Дали е възможно да се отделиш по някакъв начин?
Аплодисменти за това, че все още се крепиш. Много от тинейджърите откриват утеха в наркотици, разпуснат начин на живот и с две думи по лошия път. Не се отпускай и отсотявай себе си!
И с двамата съм на нож. Според тях имам твърде високо самочувствие, защото понякога искам разни неща като например да изляза или да си купя нещо ново... Няма къде да се отделя, не ми дават да отида даже до магазина мога просто да си се затворя в стаята и да не говоря и с двамата. Не знам дали не могат или не искат да проумеят, че пораствам, че искам да порасна, че имам нужда да се изградя като характер и потискат всеки опит за това. Мислят си, че най-важното в живота ми е училището и непрекъснато се караме за оценки въпреки че рядко изкарвам ниски, завършвам винаги с успех над 5.50 понякога дори с 6.00, но те пак са недоволни. Вечно ми повтарят как ги излагам и им харча парите и даже съжаляват, че са ме записали на училище, а трябвало да гоня козите по полето... и все такива неща... мисля, че се побърквам...
sluncho23
04-07-2016, 06:40
Това и аз го чувах често... Баба и дядо имаш ли там където живееш или наблизо? Леля? Някой който може да помогне дори за малко...
Те не слушат никого. Не бих искала да преча на роднините си. Една приятелка, която е имала същите проблеми ме посъветва същото, което и ти - един ден просто да с събера нещата и да си тръгна, но някак си знам, че това по никакъв начин няма да оправи нещата ще ги влоши по-скоро, защото в момента, в който се прибера или ме намерят ще ме пребият...
Толкова съм объркана искам да разговарям с тях, искам да общуваме като равни, а не като господар и слуга. Имам нужда от разбиране и подкрепа, а в момента дори не се чувствам у дома си.
sluncho23
04-07-2016, 09:39
Надявам се в случая поне да имаш приятел на който да се опреш и да споделиш, защото малко или много олеква... А за конкурса какво реши? Има ли вариант да идеш?
Не съм повдигала темата след вчера. Стария ми учител по биология с чиито син сме доста близки приятели предложи да ме закара, ноо те твърдо не са съгласни и отново налитахме на бой.. Не мисля, че някога бих им простила за този конкурс.
sluncho23
04-07-2016, 14:15
Няма как да простиш! Но повярвай ми идва един момент на възмездие, така да се каже. Дори и да не е сега. Чакай и търпи до колкото е възможно. Ще дойде момента в който ще можеш да се измъкнеш от тези окови, но само дано злобата която се насъбира да не ескалира но макс..
divergent
04-07-2016, 15:47
За жалост има и такива хора, които буквално не заслужават да са родители. Дете си им, нормално е да оказват известен контрол над теб, но тези ограничения, които ти изброяваш, са си чист терор. Все трябва да има някой близък роднина, когото да помолиш за помощ. Има моменти, в които не искат да ни изслушат, тогава идва момента да помолим баба, леля, или някой друг, да поговорят с родителите ни и да ги вразумят малко или много. Тези хора трябва да разберат, че с този контрол и тормоз не ти правят никаква услуга. Едно от най-отвратителните неща е един родител да разбива мечтите на детето си. Често ти казват, че от теб няма да стане нищо? Ами как да стане, като те не ти дават възможност да се изявиш и да покажеш на какво си способна? Мога да те посъветвам да им се опълчиш и да си кажеш всичко, каквото имаш да им казваш, но предполагам няма да завърши особено добре, като съдим по досегашните им реакции. Единственото, което можеш да направиш, въпреки че едва ли е много удовлетворяващо, е да изчакаш да навършиш пълнолетие, да отидеш в университет в друг град и да се отделиш от тях, за да си живееш живота както сама поискаш. Бъди силна! Успех!
LoadRunner
04-07-2016, 17:16
обикновено средностатистическо семейство.
мислят ме за долна к*рва
Често ям пердах
заплашват ме с "искаш ли да те фрасна с тая тесла" и хвърлят дърва по мен.
Вечно ми натякват, че съм безполезна
тия неща как ги навърза със средно статистическо семейство?
Не си малка. На 16 години си. Съвсем спокойно можеш като не ти харесва да се изесеш и да зашивеееш самостоятелно или при някои роднини. Това, че искаш да им смучеш парите и седиш там е отделен въпрос
LoadRunner
04-07-2016, 17:38
Има и друг доста по-розов вариант
ако си по-хубавка да си хванеш по-по-голямо гадже като мен, да се принесеш при него а той да те издържа и довъзпита и да си породължиш даскалото щастливо
а сутрин и вечер- свирки
приказка
Не искам да им смуча парите, нито някой друг да ме издържа. Искам просто да се разбираме като нормални хора. Средностатистическото семейство го навързах с тези неща, защото това е семейството, което познавам.
Не си малка. На 16 години си. Съвсем спокойно можеш като не ти харесва да се изесеш и да зашивеееш самостоятелно или при някои роднини. Това, че искаш да им смучеш парите и седиш там е отделен въпрос
Г-н духовен сноб :D... Всеки проблем на тинейджъра с неговите родители, го свързвате със смучене на пари... Бива ли такова нещо...
До авторката: Не им обръщай внимание :(..
LoadRunner
04-08-2016, 19:44
Не искам да им смуча парите, нито някой друг да ме издържа.
аз не говорех за смучене на пари а за смучене на друго
за любов ти говорех
и не виждам нищо лошо някой да ти помага докато завършиш
дори и с пари, все пак ще живееш при него
Г-н духовен сноб :D... Всеки проблем на тинейджъра с неговите родители, го свързвате със смучене на пари... Бива ли такова нещо...
До авторката: Не им обръщай внимание :(..
В случая мисля, че съм прав. На 16 е. Ако й е толкова неприятно може да си намери работа и да се изнесе. Единственото, което й пречи да го направи са парите. Затова предпочита да си седи при родителите.
Знам, че би било страхотно, но просто няма как родителите ми не са от хората, които биха позволили подобно нещо. При тях нищо не минава, до сега се карахме няма угодия...
В случая мисля, че съм прав. На 16 е. Ако й е толкова неприятно може да си намери работа и да се изнесе. Единственото, което й пречи да го направи са парите. Затова предпочита да си седи при родителите.
Не. Наистина не предпочитам да си седя при тях. Хиляда пъти предпочитам да ме гризе някой плъх на улицата отколкото всеки ден да ми се повтаря каква спънка съм в живота им. Ако имаше начин да се махна от тук, вярвай ми - БИХ. И то с победоносен вик. Но те никога и по никакъв начин не биха го позволили.
Не. Наистина не предпочитам да си седя при тях. Хиляда пъти предпочитам да ме гризе някой плъх на улицата отколкото всеки ден да ми се повтаря каква спънка съм в живота им. Ако имаше начин да се махна от тук, вярвай ми - БИХ. И то с победоносен вик. Но те никога и по никакъв начин не биха го позволили.
А защо трябва да ти позволяват? Затворниците като бягат да не мислиш, че уведомяват някого?
А защо трябва да ти позволяват? Затворниците като бягат да не мислиш, че уведомяват някого?
И какво като избягам? Нали се сещаш, че идва момент,в който със сигурност ще ме намерят и ще съжалявам, че съм се родила.
И какво като избягам? Нали се сещаш, че идва момент,в който със сигурност ще ме намерят и ще съжалявам, че съм се родила.
А може и да се жалваш в Закрила на детето.
anonymous990763
04-08-2016, 20:05
Или да изтърпиш още 2 години и няма да могат да те задържат при тях.
Но и Закрила на детето е вариант.
И това обмислях вчера, но не съм проверила нещата.
LoadRunner
04-08-2016, 20:22
В случая мисля, че съм прав. На 16 е. Ако й е толкова неприятно може да си намери работа и да се изнесе. Единственото, което й пречи да го направи са парите. Затова предпочита да си седи при родителите.
ти си много тъп бе
ти изобщо имаш ли си представа от самостоятелен живот
хората на по 30 не могат да си намерят работа а 16 годишна ли
ти знаеш ли точно колко струва да си плащаш квартира, транспорт, храна, телефон, ток, вода, дрехи, интернет, излизания
виж я каква е сладурана, на магистралата ли искаш да я пратиш
ти йнютоне си няква апроксимация на бейби_бейби
ти си много тъп бе
ти изобщо имаш ли си представа от самостоятелен живот
хората на по 30 не могат да си намерят работа а 16 годишна ли
ти знаеш ли точно колко струва да си плащаш квартира, транспорт, храна, телефон, ток, вода, дрехи, интернет, излизания
виж я каква е сладурана, на магистралата ли искаш да я пратиш
ти йнютоне си няква апроксимация на бейби_бейби
Хаха.. Сипиии...
Но иначе нютоне, рибата е права. Кво ще работи на 15 годинк? Дори и да синамери работа едва ли с нейната заплата ще може да си покрива всички разходи за живот..
Хаха.. Сипиии...
Но иначе нютоне, рибата е права. Кво ще работи на 15 годинк? Дори и да синамери работа едва ли с нейната заплата ще може да си покрива всички разходи за живот..
Ако живее малко по-скромно може.
Ако живее малко по-скромно може.
Колкото и скромно да живее все си е тая.
Колкото и скромно да живее все си е тая.
Минималната заплата съвсем спокойно й стига за месец. Ако не реши да кифлее, разбира се.
toni1000
04-09-2016, 11:44
Много е лесно да се приказва на ангро. Реалността е, че ще трябва да изчакаш да станеш пълнолетна. В противен случай ще си докараш допълнителна беля. От една страна бягството все някога ще завърши с откриването ти, от друга отговорните уж институции от "закрила на детето" не правят нищо особено и само ще озлобиш допълнително вашите.
Много е лесно да се приказва на ангро. Реалността е, че ще трябва да изчакаш да станеш пълнолетна. В противен случай ще си докараш допълнителна беля. От една страна бягството все някога ще завърши с откриването ти, от друга отговорните уж институции от "закрила на детето" не правят нищо особено и само ще озлобиш допълнително вашите.
Точно заради това не искам да опитвам..
LoadRunner
04-09-2016, 16:05
Ако живее малко по-скромно може.
недей само да бълваш празни приказки дримок ами давай примери
дай нещо реално
опиши кво точно, как и колко
недей само да бълваш празни приказки дримок ами давай примери
дай нещо реално
опиши кво точно, как и колко
Под скромно живеене разбирай:
Да яде супа от лед, да не и трябва топлина зимата.. Нито пъл ток:D
дримок
И двамата са еднакво прости, тъй че...
LoadRunner
04-10-2016, 20:39
спамвам
И това обмислях вчера, но не съм проверила нещата.
Здравей, по принцип не пиша тук, а само следя щуротиите и простотиите във форума с цел забавление :). Запознах се с проблема ти и останах малко втрещен от това, на което си подложена. Силно се надявам да не си трол, че иначе си губя времето в писане, но все пак се срещат семейства с подобни меко казано деспотични техники на възпитание и отглеждане на деца. Виждам, че се замисляш над идеята да потърсиш помощ от държавната администрация за проблема си, което е вариант, особено ако не преувеличаваш в разказа си. "Тийновете" обичат да хиперболизират понякога и да доукрасяват живота с родителите, за да изглеждат по-страдални и с повече житейски проблеми. От постовете ти виждам, че си доста грамотна и се надявам това, което пишеш да не е преувеличено и измислено.
Исках да ти опиша възможните варианти за действие в подобна ситуация и последиците, до които могат да доведат. Те не са задължително негативни, но със сезиране на компетентните институции се задейства наистина сериозна процедура, която може да включва различни държавни органи - прокуратура, социални работници, закрила на детето, полиция, съд. Подобна стъпка, предприемана от дете (лице до 18 годишна възраст) трябва да е наистина сериозно обмислена от самото него, както и по възможност от близки, на които има доверие, дори не е задължително да са роднини. Според мен отчаянието, в което си изпаднала и този страх, че всеки момент могат да те напердашат и то с помощта на колове, брадви, тесли, мотики и подобни сечива е достатъчно основание да се обърнеш за помощ. Това решение трябва да вземеш ти и евентуално твои пълнолетни близки.
Най-бърза и абсолютно незабавно действие би имала предоставената полицейска закрила на дете. Тя се осъществява от органите на министерството на вътрешните работи и е с продължителност до 48 часа. Ти или твой близък може да я поиска от началника на районното управление на полицията или от дежурния там. В полицията би следвало да имат специална бланка по образец, който се попълва от теб или другото лице, което иска закрилата. Тя се състои в това да бъдеш незабавно настанена в специални помещения към дирекция социално подпомагане, специално помещение в полицейското управление (не при задържаните разбира се :), ти не си арестувана, а просто в продължение на 48 часа полицията ти осигурява защита от възможни посегателства върху теб от страна на тези, които упражняват родителските права, както и от други лица, които могат да ти навредят) или те настаняват в специализирана институция за срока на закрилата. Тази полицейска закрила се дава от полицията само когато има основателна причина за това като например - нанесен ти е скоро побой от страна на твоите родители, заплашили са те с такъв, жертва си на престъпление, а не просто защото не се разбирате. Достатъчно си голяма за да разбираш разликата между двете и сериозността на искането ти. Това е наистина крайна мярка, която се налага в изключителни случаи, а не просто, защото има неразбирателство между вас или искаш да отмъстиш на родителите си. Разбира се полицията и дирекция социално подпомагане ще изследват причините за стигане до този краен развой на събитията с теб и семейството ти и ще се опитат да предприемат мерки да не се повтарят. Тази процедура, пак повтарям, се използва в наистина крайни и екстремни ситуации и не е шега изобщо да се захващаш с нея, освен ако не си убедена, че трябва да се намеси полицията.
Друг вариант ти е да се обърнеш към Дирекция Социално подпомагане или към агенцията за закрила на детето. Може и по телефон. Те са длъжни да ти разясняват правата, които законът ти дава. При системни и неразрешими проблеми могат да те изведат извън семейството, да те настанят в приемно семейство, при други роднини и близки или в специализирана институция. Могат да провеждат срещи с теб и родителите ти заедно или поотделно с цел да не се стига до подобни ситуации и неприятни случки. В крайни и тежки случаи може да отнемат и родителските права на родителите ти и да ги предоставят на друг, да те изведат за постоянно от семейството ти. Трябва да знаеш, че разговорите, които се провеждат със служителите на Дирекция Социално подпомагане и Агенцията за закрила на детето са строго конфиденциални и освен ако не се налага, не се разкриват на родителите ти и те не знаят за тяхното провеждане и съдържание. Служителите там могат да ти помогнат да си намериш и подходяща работа За да започнеш работа, обаче, има малко административни пречки и ще трябва да ти помогнат и с тях (стига да си намериш работа, което няма да е лесно според мен). Можеш да се свържеш с териториалните поделения на Агенцията за закрила на детето и на Дирекция Социално подпомагане като посетиш сайта им, там има телефони и адреси в различните населени места.
Както виждаш вариантите са много и с доста сериозни последици, не са шега, пак казвам, и силно се надявам четящите тук да не си правят илюзии, че могат с тях да правят мръсно на родителите си и да им отмъщават за некупена близалка или че са ги накарали да измият чиниите.
Безспорно това, което пишеш, че ти причиняват родителите ти е неприемливо и е сериозно нарушение на правата ти. Побоят над деца е недопустим, особено с предмети и юмруци, ритници. Вече не си на възраст, в която да те възпитават по тези меко казано налудничави методи. Не могат да ти ограничават изцяло контактите с хора, да ти забраняват да имаш личен живот и лично пространство. Може да искат да не общуваш с отделни хора, когато смятат, че те биха имали някакво отрицателно влияние върху теб. Не могат без уважителна причина да спират развитието ти в дейности извън училище (били те спорт, изкуства, гримьорство). С тези твои права са запознати служителите в гореописаните институции и ще ти ги разяснят, ако се свържеш с тях.
Не мога в един пост да опиша всички последици и възможности за искане на закрила и помощ от държавата в такава ситуация, но поне се надявам да получиш някаква представа за това какво може да направиш и какви са последиците от това. Това е много сериозно действие и трябва да се отнесеш в обмислянето и реализирането му с нужната отговорност. Това важи за всички, които имат намерения да се захванат с това.
Ако имаш въпроси, може да ми пишеш на лично съобщение и ще се радвам да ти отговоря! Успех!
Това в нейния случай просто няма как да стане. Живее в някакво малко селце, което значи, че всички се познават. Ще разбере някой полицай за какво става въпрос, ще я изклюкари на техните и такъв пердах ще й хвърлят, че ще съжали 20 пъти, че е опитала.
Очевидно в малкото селце няма условия за това. Може да го направи във всеки град, не е задължително по местоживеене. След като изтекат 48 часа е напълно възможно Дирекция Социално подпомагане вече да си е задвижила процедурите за извеждане на детето от семейството и продължителното му настаняване при роднини/близки, приемно семейство, специализирана институция. Задължително полицията би уведомила местната дирекция и поделение на Агенцията за случая и служител ще предприеме по-нататъшни адекватни действия. Със самата полицейска закрила не се приключва работата на държавата по случая, тя тепърва започва. Просто целта е в най-кратък срок да се отреагира, докато се установи проблемът, задвижат се институциите и започне да се върши същинската работа. Не е изключено след 48 часа изобщо да не се стигне до прибиране на детето при лицата, които упражняват родителските права. Ако заплахата е била инцидентна, прецедент, то тогава ще се върне, но ако за тия 48 и проверката, направена докато трае, се установи, че това е често срещано и повтаряемо явление в семейството, то тогава със сигурност никой няма да позволи детето да се върне обратно в семейството, поне не на този етап.
Нищо не пречи детето или близък пак да подаде искане за 48 часова закрила. Не е казано, че ще откажат да наложат отново същата мярка.
Аз, разбира се, не мога да гарантирам, че всички служители ще си свършат съвестно работата и ще действат максимално адекватно на всяка конкретна ситуация, а просто споделям какъв е редът, по който едно дете може да потърси помощ от държавата. Не ми се искаше да навлизам в подробности, свързани с темата за боя, но действията, които нарушават телесния интегритет на едно лице (още повече на дете), независимо дали са предприети от родител, близък, възпитател или друго лице могат да бъдат квалифицирани и като престъпление и тогава нещата стават много сериозни, особено ако се намеси прокуратурата.
Guenadi, благодаря ти страшно много за всичко, което каза, то е наистина от полза, но не мисля, че сме стигнали до етап, в който нещата да са толкова зле, че да има нужда от полицейска намеса. Понякога, да, случва се. През голяма част от времето се караме без да има видима причина, без да давам повод или да се заяждам, или да ги провокирам. Събитията от последната седмица поутихнаха, сякаш момента, в който свърши ваканцията те се избавиха от всички мъки на този свят. Преди няколко дни наистина сериозно обмислях вариантите, които ти изброи, защото ситуацията беше нажежена до червено - имах чувството, че ще се убием един друг. Каквото и да вършех, каквото и да говорех, каквото и да попитах и дори когато не правех тези неща те започваха да крещят и да блъскат. Вчера се преродиха - още са дръпнати, но сякаш злобата им се поуталожи... Надявам се вече да приключим с тези кавги, защото наистина искам да се разбирам с тях, те не са лоши хора, просто някак си не стават за... родители... може би, не знам, какво ли разбирам от родители и така нататък.
Относно това дали съм трол - не съм. Ако бях бих замислила друга история, защото това, което ми се случва не пожелавам на никой. Дори на шега не бих искала да ми се случва, но уви е реалност, от която искам да се измъкна.
Радвам се, че сте почнали да се разбирате. Опитай се да говориш с тях за проблемите, които те тревожат. Може да се опиташ да споделиш и с някой близък роднина, който да им обясни как се чувстваш и какво не е наред. Не е нужно да си признаят грешките, а просто да се променят малко.
Ако все пак имаш въпроси, най-вече правни, с радост бих отговорил и ще се опитам да помогна и съдействам.
LoadRunner
04-11-2016, 21:18
Ако имаш въпроси, може да ми пишеш на лично съобщение и ще се радвам да ти отговоря! Успех!
Ако все пак имаш въпроси, най-вече правни, с радост бих отговорил и ще се опитам да помогна и съдействам.
айде пробвай и 3ти път
за щастие
айде пробвай и 3ти път
за щастие
Проблем ли имаш не рабрах? Айде бягай в банята да си удариш една злобарка и да си успокоиш бушуващите "нежни" хормони, че да мирясаш малко. Ако нещо не ти харесва, може и да не четеш, въпрос на избор.
айде пробвай и 3ти път
за щастие
Станал си много лоша риба :D
baby_baby
04-12-2016, 11:18
Това за мен не са никакви родители изчакай да станеш на 18 и да си намериш работа и се махай от тях това не е живот а тормоз
LoadRunner
04-12-2016, 17:25
Това за мен не са никакви родители изчакай да станеш на 18 и да си намериш работа и се махай от тях това не е живот а тормоз
и що пък като стане на 18 да хваща работа и да умре от мизерия
вместо да стане на 18 и да иде далече да учи
що да се лишава от безплатни пари
baby_baby
04-12-2016, 21:26
и що пък като стане на 18 да хваща работа и да умре от мизерия
вместо да стане на 18 и да иде далече да учи
що да се лишава от безплатни пари
Е да но за учене трябват пари техните ако и дадът ще е още по-добре но от писането от нея виждам че не се интересуват много много от нея дано да се бъркам
NoComment
04-13-2016, 07:34
Я сподели как си с оценките в училище ? Ако имаш оценки за поправяне почни първо от тях. А ако си отличничка просто като видиш, че ситуацията се нажежава се затвори в стаята си и си учи уроците и или ако ги знаеш перфектно просто разглеждай там учебниците. На твоите години за един родител това е едно много важно нещо и може би те следят как си с уроците и като цяло с училището. Следващия съвет е почни да помагаш в домакинството. Например преди вечеря постави прибори при добро желание може и да сервираш. След вечеря следва миенето на съдовете и с това се заеми. Ако пробваш тези прости неща съм сигурен, че ще имаш някакъв напредък със сближаването. Има и още един етап е и той е внимателно да се запознаеш с проблемите на родителите ти и ако искаш нещо да питаш, споделиш и т.н да издебваш моменти в които са весели и или спокойни.
Казвам ти ги тези неща тъй като имам племенник на 13г. и по него виждам как вървят нещата. А и не само при него а и при мен е имало почти такива моменти като при теб, но аз намерих начина да се сближа повече от колкото си мисли 1 човек. Аз например ги дебнех като заминат на работа готвех като се пребират от работа сервирам и след това миех и чистих. И накрая вече можех спокойно да седна при тях и да споделя ако имам проблеми, ако ме интересува нещо и или исках нещо.
И не на последно място поне аз следя, че през последните години доста семейства имат проблеми от към финансова среда и то и всичко си тръгва от там. Гледай и с тези неща да се съобразиш. Защото ако искаш една рокля и 5лв да е а вашите имат до заплата остатък от 20 30 лв нормално е да се изнервят и да повишат тон. Просто пробвай тези неща които ти казах за поне 1 седмица а даже ти самата може да видиш след 2 3 ден как ще са нещата.
Правя почти всичко, което си изредил. Аз също готвя понякога, но не за да се харесам, а защото имам желание обичам да готвя разни неща сладкиши особено. С оценките също съм добре. Не им искам много пари, особено за дрехи. Нямам идея как да се сближа с тях вече... Те не ми позволяват.
роди им внук, ще се зарадват
NoComment
04-14-2016, 07:43
Ти наред ли си ? Момичето казва, че техните са я сметнали за хаймана ... а, че и да роди ? Ще стане даже по зле а и тя няма 18г. Даже и да имаше 18г има още време докато роди.
А към авторката ...
Щом някой неща ги изпълняваш от мен изборените пробвай останалото което ти казах. И пак казвам имам племенник и при него виждам как седят нещата за какво се кара с техните. От там си правя изводи и виждам реалноста и за това давам тези съвети.
soulGothic
05-02-2016, 20:44
Хей, не се отчайвай. Сигурна съм, че доста тийнейджъри имат този проблем. Дори и аз съм така. Постоянно ми се крещи
, поради същите причини като твоите..и постоянно ме сравняват с брат ми..ужасно е. От години се подтискам и вече съм тотална рутина.. Та аз от последните месеци няма ден почти в който да не плача или да не се чувстам гадно..
Съветът ми към теб е..просто да потърсиш някого с когото да споделяш..за да ти олеква, а да не събираш всичко това в себе си и след това да си като мен ..и ако си по-смела..нещо което аз не съм.. Би могла и с родителите си да поговориш
Биха те разбрали предполагам..
Но не се предавай и им покажи,че можеш :)