melody_d
04-14-2016, 08:11
И аз да ви разкажа нещо, което ми се случи и много ме измъчва. Писах и на други места, иска ми се да чуя съвети. Сигурно ще ви звучи тийнейджърско, макар, че минах тийн годините с 1-2 години, но все пак, просто имам нужда да споделя и да видя различни мнения за незрялата ми ситуация. Знам, че не е голям проблем и сигурно ще ви се стори смешно, но може би именно като ги чуя за пореден път тези неща, най-накрая ще спре да ми пука.
Та става въпрос за едно момче.
Запозна ни наша обща приятелка, която все пак е малко по-близка с него (познава го от повече време и т.н.) преди няколко месеца. На първото излизане, когато реално ни запозна, само си говорихме, то така или иначе не беше мн. дълго, били сме заедно около час и половина-два и то с доста други хора от компанията около нас. Стори ми се, че разговорът беше приятен и останах с добри впечатления. Малко след това излизане (1-2 седмици) нашата обща приятелка ми каза, че той ме е харесал и даже я питал кога пак ще излезем заедно. Да отбележа, че тя така или иначе си беше наумила да ни сватоса, защото и двамата отдавна не сме имали връзки и си мислеше, че си пасваме. И така, някъде около месец след първото излизане, отново се събрахме заедно компанията на клуб. И беше като приказка. На мен като цяло самия ден ми беше леко крив, защото бях болна и в работата се случиха някакви гадни неща, но тъкмо в клуба си оправих настроението. Той почти цялата вечер седеше до мен, обръщаше ми внимание, прави ми комплименти, хаха. Разпитва ме разни неща, за музика, за работа – опознавахме се. Е, не можахме чак толкова много, все пак бяхме в клуб, шумна музика, а и беше празник и се купонясваше.
И така след около 3 часа ме целуна. Прегръщаше ме, натискахме се, сигурно близо час и половина-два (е с леки прекъсвания, разбира се). При което накрая ми каза, като си тръгвахме, че си е прекарал прекрасно, че вечерта е била много хубава, че много иска пак да излезем и се надява да нямам нищо против, че рядко срещал хора като мен и т.н. Гушка ме много силно, постоянно ме гледаше усмихнато. Взе ми номера. И накрая… Нищо. Добави ме във фейсбук няколко дни след това. Писахме си малко, но по-скоро някакви общи приказки и нищо… На общата ни приятелка казвал, че е много зает (наистина работи в такава сфера, където няма много време, но е ясно, че не само това е проблем). В крайна сметка разбрах от други, че май и е казвал, че се колебаел какво да прави, че бил зает. Разбирам я, че не ми каза всичко, все пак той й е по-близък, нормално е. И така, започна да ми става гадно, защото наистина никой друг не се беше държал толкова добре с мен. А и преди по-скоро съм се занимавала с някакви идиоти, а той е много умен и е постигнал много в работата за възрастта си. Струваше ми се перфектен. Започнах да се усещам, че явно не може само времето да е проблема..
И така около месец след второто излизане, пак се събрахме. Той дойде и в началото беше супер неловко, май дори не се поздравихме. Не си обърнахме внимание, но в последствие се заговорихме и то по-скоро аз поех инициативата (но го заговорих на друга тема), а той я обърна на случилото се преди месец. Каза ми пак редовното, че нямал мн. време. После говори малко несвързано, каза ми, че бил идиот, нещастник и т.н и че най-добре да приема този факт, хаха. И така и не ми обясни всичко, промени темата и т.н. Но го накарах да ми каже в крайна сметка какво става, исках просто да чуя истината и да спра да се тормозя. И така ми каза, че разбрал, че няма да се получат нещата, че няма да си паснем и няма смисъл да си губим времето. Че най-добре да го забравя. Бях си сигурна, че е така след като един месец нищо не направи, но все пак ми стана адски кофти. Не можех да разбера защо ми каза всички прекрасни неща на изпращане предишния път. В смисъл, сигурно повечето ще си кажете, че е някакъв играч и т.н., но няма много логика да е така. Разбирам да беше говорил така, за да ме вкара в леглото и т.н., но той дори не предложи или намекна нещо такова тогава, напротив – държа се много джентълменски и като истински кавалер.
Не знам какъв беше смисъла да лъже, повечето го правят с цел – секс, а той не се опита да направи нищо такова. Започнах да се чудя къде е проблема и защо не иска да се видим – ако е външният вид едва ли щеше след първото ни виждане да каже, че ме е харесал и че иска пак да се видим. Или да се натиска с мен, поне аз не мога да си представя да се целувам с някой, който ми е противен. Като характер също не ме познаваше добре, все пак в клуба беше шумно и не успяхме чак толкова добре да се опознаем и поговорим и т.н, пък и двамата не сме от най-екстровертните хора. Принципно, хората от компанията казват, че е доста особен, че бил крив, някакви такива неща. След това сме се виждали още 2-3 пъти пак на такива общи събирания. Неловко е, повече сме на игнориране, поне аз към него. А той често казано, започна да се заяжда с мен и то за някакви супер дребни неща, чак другите се смайваха. Например, каква песен съм пуснала, на какво съм се смяла. Коментираше почти всичко, което казвам или направя с някакви хапливи забележки, дори някакви супер елементарни неща – например нещо от работата, което е трябвало да свърша, какво съм си поръчала в заведението и т.н. Аз повечето пъти дори не му отговарях, а ако му отговоря беше нормален отговор, а не злобен. И така, примерно всички други на купоните приказваха пълни простотии, правеха някакви глупости, а той не коментираше тях, а някакви мои действия и думи. Примерно, не коментира, че някой повръща или нещо подобно, а че аз съм се изсмяла на нещо по-силно от обикновено?!? Ужас.
Всички ми казаха, че не си струва да мисля за него, че първите пъти може да се е държал добре с мен, но сега си показва истинския характер. И се стигна до едно друго излизане. Пак-неловко. Тогава той започна леко да забива едно момиче – седеше до нея, лафеха си, по едно време я викна и да танцуват. Но тя май като се усети, че я забива почна да се отдръпва (оказа се, че тя има гадже). И така, аз пък се заговорих с едно ново момче, което беше дошло с нас, дотогава не го познавах. Оказа се, че имаме доста какво да си кажем – имахме еднакви вкусове за книги, музика и т.н., учили сме на едно и също място. И просто ни тръгна приказката и бъзиците. По едно време нещо беше забавно много, тъкмо бяхме излезли навън. И новото момче нещо ме гъделичкаше и бъзикаше. Та този, бившата ми забивка O.o тъкмо беше излязъл и той навън, погледна ни, хвърли току-що запалената си цигара и си влезе вътре. Да отбележа, че дори не е ставало кой знае какво, говорихме си, бъзикахме се, да, но не сме се натискали, прегръщали, целували или танцували. А обръщахме внимание и на другите хора от компанията, не сме стояли само двамата. Дори не беше забивка, според мен, просто се бъзикахме и си лафихме. И малко след това бившата ми забивка ме махна от приятели във фейсбук.
Не мога да разбера едно – защо? Къде толкова сбърках?Държи доста хора, с които дори не се вижда или не се познава почти, а мен ме маха. И то, дори няма логика. Логиката беше аз да го махна, защото аз бях наранена, мен ме излъга и т.н. Той е безразличен. Той ми каза, че няма да се получи, че трябва да го забравя, че не му пука. А се изнерви от нещо явно. Но защо? Страшно ми е обидно, при положение, че вече всеки има всеки в тоя фейс. Ако бях някоя к…а, щях да съм се забила с някой веднага след като ми каза тези неща, че ме е излъгъл и че всъщност не иска нищо от мен. А аз въобще не бях поглеждала никой два месеца след това. И накрая – заговарям се с някакво момче, дори нищо не е ставало между нас и той се нервира, дори не съм го харесала, само като приятел. По принцип това с махането е по-женска постъпка.. Какво изобщо му преча, щом е безразличен? Дори е казал, че вече май не можело да се събираме така всички, трябвало поотделно да се излиза и т.н.
Знам, че нищо няма да се получи и че трябва да спра да ги мисля тези неща, но… Яд ме е, дори някакви бивши, с които съм ходила ме държат в приятели, а с тях са ставали някакви много по-големи драми (изневерявали са ми с мои уж приятелки) и т.н., и дори те ме държат… Просто не знам как излязох аз виновната и черната в цялата ситуация. Трябва ли да изпитвам голяма вина? Исках да споделя, за да ми олекне и да видя и други, странични мнения, а не само на мои приятели. Просто не знам вече. Знам, че не трябва да взимам всичко присърце, но ми е много болно, струваше ми се, че той е това, което винаги съм искала да имам…
Та става въпрос за едно момче.
Запозна ни наша обща приятелка, която все пак е малко по-близка с него (познава го от повече време и т.н.) преди няколко месеца. На първото излизане, когато реално ни запозна, само си говорихме, то така или иначе не беше мн. дълго, били сме заедно около час и половина-два и то с доста други хора от компанията около нас. Стори ми се, че разговорът беше приятен и останах с добри впечатления. Малко след това излизане (1-2 седмици) нашата обща приятелка ми каза, че той ме е харесал и даже я питал кога пак ще излезем заедно. Да отбележа, че тя така или иначе си беше наумила да ни сватоса, защото и двамата отдавна не сме имали връзки и си мислеше, че си пасваме. И така, някъде около месец след първото излизане, отново се събрахме заедно компанията на клуб. И беше като приказка. На мен като цяло самия ден ми беше леко крив, защото бях болна и в работата се случиха някакви гадни неща, но тъкмо в клуба си оправих настроението. Той почти цялата вечер седеше до мен, обръщаше ми внимание, прави ми комплименти, хаха. Разпитва ме разни неща, за музика, за работа – опознавахме се. Е, не можахме чак толкова много, все пак бяхме в клуб, шумна музика, а и беше празник и се купонясваше.
И така след около 3 часа ме целуна. Прегръщаше ме, натискахме се, сигурно близо час и половина-два (е с леки прекъсвания, разбира се). При което накрая ми каза, като си тръгвахме, че си е прекарал прекрасно, че вечерта е била много хубава, че много иска пак да излезем и се надява да нямам нищо против, че рядко срещал хора като мен и т.н. Гушка ме много силно, постоянно ме гледаше усмихнато. Взе ми номера. И накрая… Нищо. Добави ме във фейсбук няколко дни след това. Писахме си малко, но по-скоро някакви общи приказки и нищо… На общата ни приятелка казвал, че е много зает (наистина работи в такава сфера, където няма много време, но е ясно, че не само това е проблем). В крайна сметка разбрах от други, че май и е казвал, че се колебаел какво да прави, че бил зает. Разбирам я, че не ми каза всичко, все пак той й е по-близък, нормално е. И така, започна да ми става гадно, защото наистина никой друг не се беше държал толкова добре с мен. А и преди по-скоро съм се занимавала с някакви идиоти, а той е много умен и е постигнал много в работата за възрастта си. Струваше ми се перфектен. Започнах да се усещам, че явно не може само времето да е проблема..
И така около месец след второто излизане, пак се събрахме. Той дойде и в началото беше супер неловко, май дори не се поздравихме. Не си обърнахме внимание, но в последствие се заговорихме и то по-скоро аз поех инициативата (но го заговорих на друга тема), а той я обърна на случилото се преди месец. Каза ми пак редовното, че нямал мн. време. После говори малко несвързано, каза ми, че бил идиот, нещастник и т.н и че най-добре да приема този факт, хаха. И така и не ми обясни всичко, промени темата и т.н. Но го накарах да ми каже в крайна сметка какво става, исках просто да чуя истината и да спра да се тормозя. И така ми каза, че разбрал, че няма да се получат нещата, че няма да си паснем и няма смисъл да си губим времето. Че най-добре да го забравя. Бях си сигурна, че е така след като един месец нищо не направи, но все пак ми стана адски кофти. Не можех да разбера защо ми каза всички прекрасни неща на изпращане предишния път. В смисъл, сигурно повечето ще си кажете, че е някакъв играч и т.н., но няма много логика да е така. Разбирам да беше говорил така, за да ме вкара в леглото и т.н., но той дори не предложи или намекна нещо такова тогава, напротив – държа се много джентълменски и като истински кавалер.
Не знам какъв беше смисъла да лъже, повечето го правят с цел – секс, а той не се опита да направи нищо такова. Започнах да се чудя къде е проблема и защо не иска да се видим – ако е външният вид едва ли щеше след първото ни виждане да каже, че ме е харесал и че иска пак да се видим. Или да се натиска с мен, поне аз не мога да си представя да се целувам с някой, който ми е противен. Като характер също не ме познаваше добре, все пак в клуба беше шумно и не успяхме чак толкова добре да се опознаем и поговорим и т.н, пък и двамата не сме от най-екстровертните хора. Принципно, хората от компанията казват, че е доста особен, че бил крив, някакви такива неща. След това сме се виждали още 2-3 пъти пак на такива общи събирания. Неловко е, повече сме на игнориране, поне аз към него. А той често казано, започна да се заяжда с мен и то за някакви супер дребни неща, чак другите се смайваха. Например, каква песен съм пуснала, на какво съм се смяла. Коментираше почти всичко, което казвам или направя с някакви хапливи забележки, дори някакви супер елементарни неща – например нещо от работата, което е трябвало да свърша, какво съм си поръчала в заведението и т.н. Аз повечето пъти дори не му отговарях, а ако му отговоря беше нормален отговор, а не злобен. И така, примерно всички други на купоните приказваха пълни простотии, правеха някакви глупости, а той не коментираше тях, а някакви мои действия и думи. Примерно, не коментира, че някой повръща или нещо подобно, а че аз съм се изсмяла на нещо по-силно от обикновено?!? Ужас.
Всички ми казаха, че не си струва да мисля за него, че първите пъти може да се е държал добре с мен, но сега си показва истинския характер. И се стигна до едно друго излизане. Пак-неловко. Тогава той започна леко да забива едно момиче – седеше до нея, лафеха си, по едно време я викна и да танцуват. Но тя май като се усети, че я забива почна да се отдръпва (оказа се, че тя има гадже). И така, аз пък се заговорих с едно ново момче, което беше дошло с нас, дотогава не го познавах. Оказа се, че имаме доста какво да си кажем – имахме еднакви вкусове за книги, музика и т.н., учили сме на едно и също място. И просто ни тръгна приказката и бъзиците. По едно време нещо беше забавно много, тъкмо бяхме излезли навън. И новото момче нещо ме гъделичкаше и бъзикаше. Та този, бившата ми забивка O.o тъкмо беше излязъл и той навън, погледна ни, хвърли току-що запалената си цигара и си влезе вътре. Да отбележа, че дори не е ставало кой знае какво, говорихме си, бъзикахме се, да, но не сме се натискали, прегръщали, целували или танцували. А обръщахме внимание и на другите хора от компанията, не сме стояли само двамата. Дори не беше забивка, според мен, просто се бъзикахме и си лафихме. И малко след това бившата ми забивка ме махна от приятели във фейсбук.
Не мога да разбера едно – защо? Къде толкова сбърках?Държи доста хора, с които дори не се вижда или не се познава почти, а мен ме маха. И то, дори няма логика. Логиката беше аз да го махна, защото аз бях наранена, мен ме излъга и т.н. Той е безразличен. Той ми каза, че няма да се получи, че трябва да го забравя, че не му пука. А се изнерви от нещо явно. Но защо? Страшно ми е обидно, при положение, че вече всеки има всеки в тоя фейс. Ако бях някоя к…а, щях да съм се забила с някой веднага след като ми каза тези неща, че ме е излъгъл и че всъщност не иска нищо от мен. А аз въобще не бях поглеждала никой два месеца след това. И накрая – заговарям се с някакво момче, дори нищо не е ставало между нас и той се нервира, дори не съм го харесала, само като приятел. По принцип това с махането е по-женска постъпка.. Какво изобщо му преча, щом е безразличен? Дори е казал, че вече май не можело да се събираме така всички, трябвало поотделно да се излиза и т.н.
Знам, че нищо няма да се получи и че трябва да спра да ги мисля тези неща, но… Яд ме е, дори някакви бивши, с които съм ходила ме държат в приятели, а с тях са ставали някакви много по-големи драми (изневерявали са ми с мои уж приятелки) и т.н., и дори те ме държат… Просто не знам как излязох аз виновната и черната в цялата ситуация. Трябва ли да изпитвам голяма вина? Исках да споделя, за да ми олекне и да видя и други, странични мнения, а не само на мои приятели. Просто не знам вече. Знам, че не трябва да взимам всичко присърце, но ми е много болно, струваше ми се, че той е това, което винаги съм искала да имам…