sadxsoul
04-16-2016, 14:18
Здравейте. :)
От доста отдавна се чудех дали да пиша тук и най-накрая се осмелих. Бих разказала историята от самото начало, защото много се измъчвам и вече наистина никой не ме разбира. Не мога да се справя сама и с всеки изминал ден става все по-зле и по-зле, определено не знам как да изляза от тази трудна за мен ситуация.
Аз съм момиче на почти 17 години с известни проблеми вкъщи, писала съм и в друг раздел за теми тук.
Всичко започна лято 2014 година, когато едно момче се премести в моя квартал и се запознахме. Всъщност, бяхме се запознали с него в Интернет и когато разбрахме, че се мести точно в моя квартал в съседен блок, нямаше как да не се запознаем и на живо. Изглеждаше много свестно момче, още преди да се видим имах предчувствие, че ще го харесам, просто мислех така.
Та, започнахме да излизаме с това момче по-често, докато не дойде момента да му призная за чувствата си, защото вече нямаше как да го скрия. След като той разбра, нямаше абсолютно никаква реакция. Помислих, че всичко е свършено вече. Пак продължи да ми пише, 2-3 месеца чаках, за да разбера дали той изпитва същото към мен... и накрая, от нищото, искаше да се срещнем, дойде с роза и ми предложи. Бях много щастлива, на седмото небе.
И тук всичко весело свършва - бях много щастлива с него в първия месец на връзката ни, обръщаше ми внимание, виждахме се много често, всеки ден ми отделяше поне по 30 минути, за да се видим. След рождения ми ден всичко се промени, започна да излиза с други хора, да ме пренебрегва. Виждахме се най-много 2 пъти в седмицата, а това за мен беше много обидно, защото все пак се чудех как не може да ми отдели поне 5 минути, когато живеем блок до блок. Започнах да му казвам как се чувствам относно това, той не обръщаше абсолютно никакво внимание, всичко прерастваше в спорове след които идваше и ми се извиняваше, казвайки как ще се промени и осъзнава грешките си. Нищо не се променяше, ставаше все по-зле и по-зле. Започна да ме лъже с кого излиза, всеки ден беше я при баба си, я при леля си, я при някоя друга крайна рода. Аз го хващах, защото приятелите му са ни общи познати, но си мълчах, чакайки да разбера до кога ще ме лъже.
И... дойде и краят - на деня, в който правехме точно 4 месеца, той ми сервира най-прекрасната изненада. Изневяра... следваха типичните извинения - "Не исках така да стане... бях пил алкохол, знам, че съм боклук.". Той скъса с мен, аз просто си стоях. Бях много ядосана, наговорих му какви ли не неща. Мисля, че беше разбираемо, че нямаше как да не се чувствам толкова зле след всичко. Когато аз му казах, че е боклук, както и той каза в началото, той отговори:"Не съм боклук, това беше само целувка, не ме изкарвай грешник.". Усещате сами иронията, първо казва сам, че е боклук, но когато някой друг го каже - не е. Картинката е ясна - 5 месеца се опитваше да ме манипулира да му простя по съвсем същата схема. Не се дадох, голяма драма беше.
Много го обичах, една година вече съм в безизходица - не мога да скрия, че се чувствам грозна, недооценена и ужасна. Мисля, че не заслужавам нищо, че си заслужих неговото отношение към мен. Най-лошата част е, че всички в града не ме харесват, понеже той е от онези вървежните с по 1000 харесвания на снимка. Да, както някои казват - " феймъсче". Всеки мисли, че аз съм виновна; той е създал перфектния образ в Интернет и в обкръжението си. Никой не ме харесва, всички започнаха да ме отбягват оттогава. Както казваше едно момиче: "Жалко, че всички те зарязаха, когато вече не ходиш с феймъса.". Не ме е яд, че не ходя с феймъс; яд ме е, че го обичах, а той ме нарани, излизайки пред всички като невинен, разправяйки на онзи и на този колко съм жалка, проста и нещастна.
Когато изляза навън и съм някъде по центъра, всеки се обръща и ме гледа. Веднъж се беше случило на една пешеходна пътека две момичета да ми се присмеят: " Ил, това не е ли ........, бившата на ....., леле, каква е грозна!". Много ме наранява това, разбирам, че все с нещо ще ме свързват, но аз вече съм като предмет, мразен от всеки, познаващ бившия ми дори и от Интернет.
Загубих всичките си приятели, в училище на рождения ми ден едно момче ми се подиграваше, не казах на родителите си за това, въпреки че те видяха, че съм разстроена и ме разпитваха доста. Премълчах всичко, минавайки с оправданието, че просто ми е тежко, че нямам приятели.
Нещата излизат извън контрол, понякога имам много черни мисли и се опитвам да ги контролирам засега. Притеснявам се от това да не избухна съвсем с всички, насъбрали ми се проблеми в личния живот. Моля ви за съвет.
Предварително благодаря на всеки, опитал се до помогне.
От доста отдавна се чудех дали да пиша тук и най-накрая се осмелих. Бих разказала историята от самото начало, защото много се измъчвам и вече наистина никой не ме разбира. Не мога да се справя сама и с всеки изминал ден става все по-зле и по-зле, определено не знам как да изляза от тази трудна за мен ситуация.
Аз съм момиче на почти 17 години с известни проблеми вкъщи, писала съм и в друг раздел за теми тук.
Всичко започна лято 2014 година, когато едно момче се премести в моя квартал и се запознахме. Всъщност, бяхме се запознали с него в Интернет и когато разбрахме, че се мести точно в моя квартал в съседен блок, нямаше как да не се запознаем и на живо. Изглеждаше много свестно момче, още преди да се видим имах предчувствие, че ще го харесам, просто мислех така.
Та, започнахме да излизаме с това момче по-често, докато не дойде момента да му призная за чувствата си, защото вече нямаше как да го скрия. След като той разбра, нямаше абсолютно никаква реакция. Помислих, че всичко е свършено вече. Пак продължи да ми пише, 2-3 месеца чаках, за да разбера дали той изпитва същото към мен... и накрая, от нищото, искаше да се срещнем, дойде с роза и ми предложи. Бях много щастлива, на седмото небе.
И тук всичко весело свършва - бях много щастлива с него в първия месец на връзката ни, обръщаше ми внимание, виждахме се много често, всеки ден ми отделяше поне по 30 минути, за да се видим. След рождения ми ден всичко се промени, започна да излиза с други хора, да ме пренебрегва. Виждахме се най-много 2 пъти в седмицата, а това за мен беше много обидно, защото все пак се чудех как не може да ми отдели поне 5 минути, когато живеем блок до блок. Започнах да му казвам как се чувствам относно това, той не обръщаше абсолютно никакво внимание, всичко прерастваше в спорове след които идваше и ми се извиняваше, казвайки как ще се промени и осъзнава грешките си. Нищо не се променяше, ставаше все по-зле и по-зле. Започна да ме лъже с кого излиза, всеки ден беше я при баба си, я при леля си, я при някоя друга крайна рода. Аз го хващах, защото приятелите му са ни общи познати, но си мълчах, чакайки да разбера до кога ще ме лъже.
И... дойде и краят - на деня, в който правехме точно 4 месеца, той ми сервира най-прекрасната изненада. Изневяра... следваха типичните извинения - "Не исках така да стане... бях пил алкохол, знам, че съм боклук.". Той скъса с мен, аз просто си стоях. Бях много ядосана, наговорих му какви ли не неща. Мисля, че беше разбираемо, че нямаше как да не се чувствам толкова зле след всичко. Когато аз му казах, че е боклук, както и той каза в началото, той отговори:"Не съм боклук, това беше само целувка, не ме изкарвай грешник.". Усещате сами иронията, първо казва сам, че е боклук, но когато някой друг го каже - не е. Картинката е ясна - 5 месеца се опитваше да ме манипулира да му простя по съвсем същата схема. Не се дадох, голяма драма беше.
Много го обичах, една година вече съм в безизходица - не мога да скрия, че се чувствам грозна, недооценена и ужасна. Мисля, че не заслужавам нищо, че си заслужих неговото отношение към мен. Най-лошата част е, че всички в града не ме харесват, понеже той е от онези вървежните с по 1000 харесвания на снимка. Да, както някои казват - " феймъсче". Всеки мисли, че аз съм виновна; той е създал перфектния образ в Интернет и в обкръжението си. Никой не ме харесва, всички започнаха да ме отбягват оттогава. Както казваше едно момиче: "Жалко, че всички те зарязаха, когато вече не ходиш с феймъса.". Не ме е яд, че не ходя с феймъс; яд ме е, че го обичах, а той ме нарани, излизайки пред всички като невинен, разправяйки на онзи и на този колко съм жалка, проста и нещастна.
Когато изляза навън и съм някъде по центъра, всеки се обръща и ме гледа. Веднъж се беше случило на една пешеходна пътека две момичета да ми се присмеят: " Ил, това не е ли ........, бившата на ....., леле, каква е грозна!". Много ме наранява това, разбирам, че все с нещо ще ме свързват, но аз вече съм като предмет, мразен от всеки, познаващ бившия ми дори и от Интернет.
Загубих всичките си приятели, в училище на рождения ми ден едно момче ми се подиграваше, не казах на родителите си за това, въпреки че те видяха, че съм разстроена и ме разпитваха доста. Премълчах всичко, минавайки с оправданието, че просто ми е тежко, че нямам приятели.
Нещата излизат извън контрол, понякога имам много черни мисли и се опитвам да ги контролирам засега. Притеснявам се от това да не избухна съвсем с всички, насъбрали ми се проблеми в личния живот. Моля ви за съвет.
Предварително благодаря на всеки, опитал се до помогне.