Joe An
04-24-2016, 11:30
Не мисля, че някога е имало жар-птици, но със сигурност до нас има много жар-пици и тях всяка вечер ги вадят от пещта в „младосткото Лъчони“ :) И като така, реших и аз да намина пак оттам, за да позаредя за вкъщи. Направих поръчката и зачаках до една маса, на която течеше някаква си зверска почерпка и уливка. Нямаше как да не чуя за какво се говори, понеже двата мъжки гласа направо цепеха бърдата. Собствениците им се оказаха кръстник и кръщелник. „Ехееей, вече окончателно съм покръстен, бе!“ - гърмеше единият и давеше гласните си струни в 40-градусов върл ментак. „Е па нали седем пъти се отрече от сатаната, бе, кратуно!“ - припомни му кръстникът. - „Ама попецут беше егати и пияндурника, а! Как си подгъваше коленцата тоя, докато ни припяваше и ни баламосваше! И се нагълтал нашият с чесън, за да не го усетим, че е кадус с джибри под расото. Пък най-педерасткото беше, като ни накара да се хванем за ръце. Не се ли почувства педал, бе, брат?! А бе трябваше да те вдигна като булка, бе!“ Последва кикот, който накара 40-50 глави в заведението да се извърнат и да го удостоят с опулени очи. Почувствах как ми се насълзяват и моите и ги прикрих с длан. Не, не можех да се намеся в тоя момент в разговора им, макар, че ми се прииска. Само помолих Господ да им прости, понеже тия двамата нито разбираха какво са направили, нито какво скудоумничат сега. А изглеждаха толкова готини, толкова интелигентни момчета!
Е, толкоз за формалното християнизиране. Има го в православието, има го в католицизма, има го и в протестанството. (Бройките и статистиките от масовите евангелизации какво са?)
„Недейте се лъга, Бог не е за подиграване..."(“Послание към галатяните“ - 6-та гл/ 7-ми ст.)
*
Суетна и безплодна е вярата ни в Бог без олтар и без жертви. Себеугаждане е, което може и да има „вид на благочестие, но е отречено от силата му“. Може ли в едно взаимоотношение само да искаш за себе си, без да даваш в замяна? Камо ли пък ако си встъпил в завет с един безусловно любящ и посветен до смърт на кръст и до бездната на самия ад Бог! Отец даде Сина Си за нас, а Синът Му - живота Си. Още ни бяха дарени всички блага на земята, красотите и прелестите й, небесният простор, ширнал се над нас, всеки ден Божи и всяка дарба Божия... Можем ли въобще да Му се отплатим?! Авраам беше готов с най-свидното си, като преди това остави богаташкия си дом и стана скитник и номад. Моисей пък смени двореца с пустинята. Давид не се полакоми за обещаното му царство и години наред живееше преследван като дивеч и нощуваше като прилеп не в петзвездни, а в беззвездни пещери. Апостол Павел също предпочете подобна участ, а можеше да се наслаждава на петзвездната си фарисейска кариера. Йоан беше кротък езерен рибар, а заради Исус завърши като каторжник на остров Патмос. Пък трижди отреклия се от Него Петър - преди да се озове пред Райските врати, впоследствие не счете себе си дори за достоен за разпятието на своя Господ и помоли да го приковат на кръста с главата надолу. Обаче повечето от нас умираме да се пазарим в Храма. А извън него или ще цепим косъма, или няма да цепим басма на никого... Ако е така, за окайване сме... И окаяното ни съществуване - само с няколко римски гвоздея, може да се превърне в пълноценен и вечен живот... Нашият Великден е нашата жертва върху Божия олтар. И ако искаме да не е пренебрежителна като Каиновата, трябва да положим всичко, което в момента ни обсебва и незабелязано ни погребва с овации. Поклонничеството на Отец е с дух и с истина. Не е с оялата се в пристрастяванията си, в маниите си и в „благочестивите“ си черкувания плът. Дори и усещането ни да е като в Райската градина... Отново и отново змийската измама подлежи на екзорсизъм...
*
Библията описва един коварен и безпощаден изверг, един вселенски злодей, чиято съдба би трябвало да звънти в ушите ни като предупреждение даже повече и от камбаните на Великден. Докога ще се правим, че не го забелязваме, макар всеки взрив, всяка руина, всяка трагедия и всяко ежедневно кощунство да ни отвеждат по дирите на старовременната змия чак до владенията й в поднебесата, където тя властва отдавна вече като апокалиптичен Змей?! Охранил се с човешката ни низост; и с хилядолетни, неизброими грамади от гнусните ни грехове... Но ние казваме, че сме добри, че дяволи и караконджули са бабини деветини. А ако има грехове, оу... та те са толкова изкусителни и сладки! Същото не си ли го мислеше и Луцифер? Да, в началото бяха само горделивите му и самонадеяни мисли. Да бъде безконтролен и независим... да се възвеличи... а защо не и да се направи на Бог дори? Така се заражда грехът, преди да се озвучи с думи, да се претвори в дела, да се превърне в характер и в огнено-жупелна съдба. Така херувимът Божий се надигна; а после се сгромоляса. Така сияйността му се превърна в пещерен мрак, а животворството му - в човекоубийство. Ето как бунтът срещу Бог може да ни превърне в изчадия на ада. Обаче чрез покаянието ни и чрез покорството ни на нашия Създател - в Негови синове и дъщери завинаги...
*
Вярата на позитивизма е, за да набучиш на щика на егото си всякакви успехи и да триумфираш с тях по върховете на света. Изграждаш си там своя „Дворец на щастието“ и го освещаваш със своя лик, който вече се е превърнал в икона. Тогава твоята свита от поклонници ще те боготвори като римски цезар. Но всеки ще ламти за трона ти и ти ще си под постоянна угроза. Спечелвайки всичко, ти си на път да го загубиш - заедно с душата си...
Светът не дава даром като Бог, а за пресищаните от него твои ламтежи ще поиска в замяна собствения ти живот.
Има и друга переспектива - да решиш да разпънеш на Кръста целия си привиден триумф - и така да се спасиш...
Ценно и тленно - за безценно и нетленно...
(„Евангелие от Марка“ - 8-ма гл./35-36-ти ст.)
ДА НИ Е ЧЕСТИТО НАСТЪПВАНЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
(от http://anlov.blog.bg/drugi/2016/04/23/vmesto-prikazka-za-velikdenskoto-zaiche.1446711 )
Е, толкоз за формалното християнизиране. Има го в православието, има го в католицизма, има го и в протестанството. (Бройките и статистиките от масовите евангелизации какво са?)
„Недейте се лъга, Бог не е за подиграване..."(“Послание към галатяните“ - 6-та гл/ 7-ми ст.)
*
Суетна и безплодна е вярата ни в Бог без олтар и без жертви. Себеугаждане е, което може и да има „вид на благочестие, но е отречено от силата му“. Може ли в едно взаимоотношение само да искаш за себе си, без да даваш в замяна? Камо ли пък ако си встъпил в завет с един безусловно любящ и посветен до смърт на кръст и до бездната на самия ад Бог! Отец даде Сина Си за нас, а Синът Му - живота Си. Още ни бяха дарени всички блага на земята, красотите и прелестите й, небесният простор, ширнал се над нас, всеки ден Божи и всяка дарба Божия... Можем ли въобще да Му се отплатим?! Авраам беше готов с най-свидното си, като преди това остави богаташкия си дом и стана скитник и номад. Моисей пък смени двореца с пустинята. Давид не се полакоми за обещаното му царство и години наред живееше преследван като дивеч и нощуваше като прилеп не в петзвездни, а в беззвездни пещери. Апостол Павел също предпочете подобна участ, а можеше да се наслаждава на петзвездната си фарисейска кариера. Йоан беше кротък езерен рибар, а заради Исус завърши като каторжник на остров Патмос. Пък трижди отреклия се от Него Петър - преди да се озове пред Райските врати, впоследствие не счете себе си дори за достоен за разпятието на своя Господ и помоли да го приковат на кръста с главата надолу. Обаче повечето от нас умираме да се пазарим в Храма. А извън него или ще цепим косъма, или няма да цепим басма на никого... Ако е така, за окайване сме... И окаяното ни съществуване - само с няколко римски гвоздея, може да се превърне в пълноценен и вечен живот... Нашият Великден е нашата жертва върху Божия олтар. И ако искаме да не е пренебрежителна като Каиновата, трябва да положим всичко, което в момента ни обсебва и незабелязано ни погребва с овации. Поклонничеството на Отец е с дух и с истина. Не е с оялата се в пристрастяванията си, в маниите си и в „благочестивите“ си черкувания плът. Дори и усещането ни да е като в Райската градина... Отново и отново змийската измама подлежи на екзорсизъм...
*
Библията описва един коварен и безпощаден изверг, един вселенски злодей, чиято съдба би трябвало да звънти в ушите ни като предупреждение даже повече и от камбаните на Великден. Докога ще се правим, че не го забелязваме, макар всеки взрив, всяка руина, всяка трагедия и всяко ежедневно кощунство да ни отвеждат по дирите на старовременната змия чак до владенията й в поднебесата, където тя властва отдавна вече като апокалиптичен Змей?! Охранил се с човешката ни низост; и с хилядолетни, неизброими грамади от гнусните ни грехове... Но ние казваме, че сме добри, че дяволи и караконджули са бабини деветини. А ако има грехове, оу... та те са толкова изкусителни и сладки! Същото не си ли го мислеше и Луцифер? Да, в началото бяха само горделивите му и самонадеяни мисли. Да бъде безконтролен и независим... да се възвеличи... а защо не и да се направи на Бог дори? Така се заражда грехът, преди да се озвучи с думи, да се претвори в дела, да се превърне в характер и в огнено-жупелна съдба. Така херувимът Божий се надигна; а после се сгромоляса. Така сияйността му се превърна в пещерен мрак, а животворството му - в човекоубийство. Ето как бунтът срещу Бог може да ни превърне в изчадия на ада. Обаче чрез покаянието ни и чрез покорството ни на нашия Създател - в Негови синове и дъщери завинаги...
*
Вярата на позитивизма е, за да набучиш на щика на егото си всякакви успехи и да триумфираш с тях по върховете на света. Изграждаш си там своя „Дворец на щастието“ и го освещаваш със своя лик, който вече се е превърнал в икона. Тогава твоята свита от поклонници ще те боготвори като римски цезар. Но всеки ще ламти за трона ти и ти ще си под постоянна угроза. Спечелвайки всичко, ти си на път да го загубиш - заедно с душата си...
Светът не дава даром като Бог, а за пресищаните от него твои ламтежи ще поиска в замяна собствения ти живот.
Има и друга переспектива - да решиш да разпънеш на Кръста целия си привиден триумф - и така да се спасиш...
Ценно и тленно - за безценно и нетленно...
(„Евангелие от Марка“ - 8-ма гл./35-36-ти ст.)
ДА НИ Е ЧЕСТИТО НАСТЪПВАНЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
(от http://anlov.blog.bg/drugi/2016/04/23/vmesto-prikazka-za-velikdenskoto-zaiche.1446711 )