Bork0_
04-26-2016, 22:08
Здравейте, не знам дали това е точното място да споделя проблема си, ако не е, огромни извинения и преместете темата ми където трябва..
Та, да започвам.. От 3-4 месеца насам имам много голям проблем, пречи ми страшно много.. Става дума за общуването с хората, за живота ми.. Става дума за това, че адски много се променям, без да знам защо, от какво е подтикната тази промяна, но ме е страх, че ставам бледа сянка на себе си..
Преди да започне този период обичах адски много да общувам с хората.. Имах доста хора, с които излизах, контактувах.. Обичах да спортувам, да чета, ходех на работа с огромно желание и настроение, заради това, че спестявам пари за университет, защото не искам цял живот да съм мамино синче.. Като цяло правех всичко с огромен позитивизъм и желание.. Но от 3-4 месеца някъде постепенно това започна да се променя, без дори да усещам..
Хората, с които ми беше кеф да излизам, да общувам.. ми станаха изведнъж адски неприятни и започнах да ги избягвам без абсолютно никаква причина от тяхна страна.. С близките ми приятели стана абсолютно същото.. Просто не знам, държах се така, все едно съм се уморил от всичко.. Преди обичах да помагам на хората, мразех да стоя сам, а сега мразя да съм сред хора.. Всичко стана толкова сиво.. Спрях да тренирам, спрях да чета, от най-обичания човек на работното място станах най-голямото мрънкало.. Нямам желание за абсолютно нищичко и се чувствам така, сякаш нищо няма смисъл.. Стоя цял ден в нас, изключвам си телефоните и не ми се говори с никой.. Не ми се прави нищо.. Само стоя и си мисля разни глупости..
И най-голямата глупост беше това, че отблъснах едно страхотно момиче с глупостта си.. Току що приключил връзка, която траеше две години, не ми се занимаваше особено с това.. Исках да обърна повече внимание на себе си, да си организирам целите в живота, да си подредя мислите.. Някак си успях.. И въпросното момиче също има голяма заслуга за това.. Адски много ми помогна.. Караше ме да се чувствам много добре.. Беше до мен във всяко едно отношение и правеше за мен невероятни неща.. Мога спокойно да кажа, че никой до сега не е правил такива неща за мен, каквито тя.. Но ето, че с простотията си загубих и това.. Смисъл не съм го загубил, но.. Момичето ме търси, аз не отговарям.. Не казвам здравей, когато я видя на улицата.. Не и звъня.. И когато ме попита защо го правя, винаги измислям някакви тъпи оправдания.. А преди сме си говорели по цяла нощ, имахме какво да си кажем.. Сега тя има, но аз мълча.. Студен съм и просто не знам.. Сякаш не я чувствам..
Точно това ми е проблема.. Не само с нея, а със всеки.. Изградил съм някаква огромна стена около себе си, зад която не пускам абсолютно никого.. До такава степен съм изстинал, че абсолютно нищо не може да ме трогне.. Виждам проблема, но.. самия аз не мога да направя абсолютно нищо.. След 10-15 минути може би пак ще си се покрия с черупката..
ПП : Благодаря за това, че поне сте прочели.. Ако нямате съвет, поне успях да си изкажа неизказаното..
Та, да започвам.. От 3-4 месеца насам имам много голям проблем, пречи ми страшно много.. Става дума за общуването с хората, за живота ми.. Става дума за това, че адски много се променям, без да знам защо, от какво е подтикната тази промяна, но ме е страх, че ставам бледа сянка на себе си..
Преди да започне този период обичах адски много да общувам с хората.. Имах доста хора, с които излизах, контактувах.. Обичах да спортувам, да чета, ходех на работа с огромно желание и настроение, заради това, че спестявам пари за университет, защото не искам цял живот да съм мамино синче.. Като цяло правех всичко с огромен позитивизъм и желание.. Но от 3-4 месеца някъде постепенно това започна да се променя, без дори да усещам..
Хората, с които ми беше кеф да излизам, да общувам.. ми станаха изведнъж адски неприятни и започнах да ги избягвам без абсолютно никаква причина от тяхна страна.. С близките ми приятели стана абсолютно същото.. Просто не знам, държах се така, все едно съм се уморил от всичко.. Преди обичах да помагам на хората, мразех да стоя сам, а сега мразя да съм сред хора.. Всичко стана толкова сиво.. Спрях да тренирам, спрях да чета, от най-обичания човек на работното място станах най-голямото мрънкало.. Нямам желание за абсолютно нищичко и се чувствам така, сякаш нищо няма смисъл.. Стоя цял ден в нас, изключвам си телефоните и не ми се говори с никой.. Не ми се прави нищо.. Само стоя и си мисля разни глупости..
И най-голямата глупост беше това, че отблъснах едно страхотно момиче с глупостта си.. Току що приключил връзка, която траеше две години, не ми се занимаваше особено с това.. Исках да обърна повече внимание на себе си, да си организирам целите в живота, да си подредя мислите.. Някак си успях.. И въпросното момиче също има голяма заслуга за това.. Адски много ми помогна.. Караше ме да се чувствам много добре.. Беше до мен във всяко едно отношение и правеше за мен невероятни неща.. Мога спокойно да кажа, че никой до сега не е правил такива неща за мен, каквито тя.. Но ето, че с простотията си загубих и това.. Смисъл не съм го загубил, но.. Момичето ме търси, аз не отговарям.. Не казвам здравей, когато я видя на улицата.. Не и звъня.. И когато ме попита защо го правя, винаги измислям някакви тъпи оправдания.. А преди сме си говорели по цяла нощ, имахме какво да си кажем.. Сега тя има, но аз мълча.. Студен съм и просто не знам.. Сякаш не я чувствам..
Точно това ми е проблема.. Не само с нея, а със всеки.. Изградил съм някаква огромна стена около себе си, зад която не пускам абсолютно никого.. До такава степен съм изстинал, че абсолютно нищо не може да ме трогне.. Виждам проблема, но.. самия аз не мога да направя абсолютно нищо.. След 10-15 минути може би пак ще си се покрия с черупката..
ПП : Благодаря за това, че поне сте прочели.. Ако нямате съвет, поне успях да си изкажа неизказаното..