Clara10100
05-02-2016, 20:54
Здравейте ,аз съм момиче на 17 години преборило се вече с анорексията . Пиша това за всички момичета ,които мислят да започнат с една проста диета ,защото им се подиграват,а след това да стигнат го гладуване ... Пиша също и към хората ,които изричат тези обиди.
Нека започна с това - не позволявайте чуждото мнение да съсипе живота ви !
Моята история започва в началното училище (7 клас).Вече имаш горе-долу изграден характер ,знаеш какво можеш и какво искаш.Чуваш хората какво говорят за теб...Ако не ти харесва ще опитваш да го промениш . При мен се пееха песнички за това колко съм пълна ,чувах неща от сорта "Как може да облече пола?" . В интерес на истината не бях толкова пълна (имаше върху какво да се работи ,но не си представяйте 80 килограмово дете ,бях около 50 кг) . Реших да пазя проста диета.Спрях да ям хляб и намалих сладкото . Добре . За сега . До 8 клас вече тялото ми беше супер (аз си го харесвах ) . След това продължих да се ограничавам ,за да поддържам форма .Започнах да се поддавам "Трябва да сваля още малко!" . И така намалях количеството на храната . Започна се едно непрекъснато броене на калории . Появи се и страхът от храната ... И всичко се случваше ,защото ме беше страх да не стана отново онова момиче ,на което се подиграваха . И така 9 клас стигнах 39кг. Гледката - ужасна. Сигурно се питате къде са били родителите ми ? Защо не са ме спрели ? Ами приятелите ми ,не са ли виждали какво се случва с мен? Повярвайте ми,в капана на анорексията дори да видиш как майка ти ти дава да ядеш с насълзени очи пак ще намериш начин да не се храниш ... Как осъзнах ,че съм болна ли? Хм...Като за начало цикълът ми спря,но не допусках ,че е от килограмите...След това когато беше лятото след 9 клас ,бях на 16.Тъпках се с витамини ,които ми бяха предписани от лекар.Чух думите - "Момиче, или се взимаш в ръце ,или утре те приемаме в болницата!" . Замръзнах.Не исках да говоря с никой.Осъзнавах ,че това ще ме ограничи от приятелите ми,от излизания ,от хубави моменти . Когато се прибрах вкъщи се съблякох и застанах пред огледалото . Бях кожа и кости . Отидох и казах на майка ми "Мамо,аз ще се оправя,обещавам!" .
И започна едногодишно лечение ... Излекувана се нарекох ,когато ми дойде мензиса ,защото това най-много ме беше изплашило .Осъзнавах ,че заради хорското мнение ,което ми повлия толкова ,няма да имам деца.Беше ме страх. Качването на килограми ставаше толкова бавно ,а наистина се храних.Но никога не се отчаях ,защото знаех ,че за да сбъдна своите мечти трябва да съм жива и здрава ,а това зависи само от мен. И така ... Точно след 1 година и 1 месец ми дойде мензиса. Разплаках се от щастие .
Това ,през което минах ,ме научи на много неща . Научи ме да не обръщам толкова внимание на останали и да бъда себе си,научи ме ,че трябва да вярвам ...
Тази моя история би трябвало да ви доказва ,че дори и в начална възраст ,някои думи никога не се забравят . Нараняват те . За това внимавайте какво казвате ,защото не се знае човекът отсреща как ще го възприеме .
А ако има някой ,който се припознава в това момиче ,което гладува ,нека да помисли.Да помисли,че това реално води до смърт.Да помисли за родителите си и за мечтите ,които иска да сбъдне . Вярвайте в себе си !
Нека започна с това - не позволявайте чуждото мнение да съсипе живота ви !
Моята история започва в началното училище (7 клас).Вече имаш горе-долу изграден характер ,знаеш какво можеш и какво искаш.Чуваш хората какво говорят за теб...Ако не ти харесва ще опитваш да го промениш . При мен се пееха песнички за това колко съм пълна ,чувах неща от сорта "Как може да облече пола?" . В интерес на истината не бях толкова пълна (имаше върху какво да се работи ,но не си представяйте 80 килограмово дете ,бях около 50 кг) . Реших да пазя проста диета.Спрях да ям хляб и намалих сладкото . Добре . За сега . До 8 клас вече тялото ми беше супер (аз си го харесвах ) . След това продължих да се ограничавам ,за да поддържам форма .Започнах да се поддавам "Трябва да сваля още малко!" . И така намалях количеството на храната . Започна се едно непрекъснато броене на калории . Появи се и страхът от храната ... И всичко се случваше ,защото ме беше страх да не стана отново онова момиче ,на което се подиграваха . И така 9 клас стигнах 39кг. Гледката - ужасна. Сигурно се питате къде са били родителите ми ? Защо не са ме спрели ? Ами приятелите ми ,не са ли виждали какво се случва с мен? Повярвайте ми,в капана на анорексията дори да видиш как майка ти ти дава да ядеш с насълзени очи пак ще намериш начин да не се храниш ... Как осъзнах ,че съм болна ли? Хм...Като за начало цикълът ми спря,но не допусках ,че е от килограмите...След това когато беше лятото след 9 клас ,бях на 16.Тъпках се с витамини ,които ми бяха предписани от лекар.Чух думите - "Момиче, или се взимаш в ръце ,или утре те приемаме в болницата!" . Замръзнах.Не исках да говоря с никой.Осъзнавах ,че това ще ме ограничи от приятелите ми,от излизания ,от хубави моменти . Когато се прибрах вкъщи се съблякох и застанах пред огледалото . Бях кожа и кости . Отидох и казах на майка ми "Мамо,аз ще се оправя,обещавам!" .
И започна едногодишно лечение ... Излекувана се нарекох ,когато ми дойде мензиса ,защото това най-много ме беше изплашило .Осъзнавах ,че заради хорското мнение ,което ми повлия толкова ,няма да имам деца.Беше ме страх. Качването на килограми ставаше толкова бавно ,а наистина се храних.Но никога не се отчаях ,защото знаех ,че за да сбъдна своите мечти трябва да съм жива и здрава ,а това зависи само от мен. И така ... Точно след 1 година и 1 месец ми дойде мензиса. Разплаках се от щастие .
Това ,през което минах ,ме научи на много неща . Научи ме да не обръщам толкова внимание на останали и да бъда себе си,научи ме ,че трябва да вярвам ...
Тази моя история би трябвало да ви доказва ,че дори и в начална възраст ,някои думи никога не се забравят . Нараняват те . За това внимавайте какво казвате ,защото не се знае човекът отсреща как ще го възприеме .
А ако има някой ,който се припознава в това момиче ,което гладува ,нека да помисли.Да помисли,че това реално води до смърт.Да помисли за родителите си и за мечтите ,които иска да сбъдне . Вярвайте в себе си !