PDA

View Full Version : Просто депресия ?



igreog
05-13-2016, 13:46
Не знам ,как да го опиша и от къде да започна ... Значи вече не изпитвам чувства . Не ,не съм някакво емо или метълче ,което се прави на тъжно ,за да привлича внимание ,нито слушам тъжна музика . Напротив слушам кпоп ,която е весела музика ,имам приятели ,оценките са ми добри . Не знам ,защо просто не мога да изпитвам чувства ,което е много гадно . Просто в мен няма никой ,ако мога така да се изразя . Преди се радвах на най-малкото нещо а вече над година ми се сливат дните . Нямам желание за нищо . Не се чувствам тъжен или подтиснат ,просто не чувствам. Сякаш душата ми е затворена в кутия и иска да излезе но ,не може . Това започна някъде 2014 лятото ,не е станало нещо фатално в моя живот ,просто започна всичко да става постепенно . Малко ,по малко всичко в мен затихна ,сякаш чувствата ми свършиха . Просто не мога да издържам вече така , ужасно е и не го пожелавам на никого .

П.С. не знам дали има значение ,но да спомена ,че съм момче скоро ставам на 16. Моля ви за съвет различен от психолог .

Amorenvivo
05-13-2016, 20:34
Всеки минава в различни периоди,ти си още в пубертет! А това че нямаш чувства са пълни глупости просто ти така си мислиш,това да имаш чувства като гняв,обич,омраза и т.н са присъщи не само за хората но и за животните! Това че не се радваш не значи че нямаш чувства явно си в собствена черна дупка от която трябва да се измъкнеш!

ДОТА
05-14-2016, 11:33
Моля ви за съвет различен от психолог .

проститутка ти трябва
скъпа или евтина е без значение

Dwyd96
05-14-2016, 12:02
Момче, слушащо КПОП ?

Amorenvivo
05-15-2016, 18:06
На някой му трябва мозък в случая,за да спре да пише безсмислени коментари!

igreog
05-16-2016, 17:33
Ами ,не знам дали така си мисля само ,но и да е така тогава искам да спра да мисля така . Благодаря

sofityoy
05-27-2016, 15:05
Според мен може би е свързано с това,че си в пубертета и това е някакъв временен психологически период от живота ти.
Не мога да ти дам мнение по различно от това на психолог,защото не съм компетентна,нито пък някое по-добро то това на лекър,според мен е добре да се консултираш с такъв,ако се притесняваш да отидеш-недей,ходила съм няколко пъти поради проблеми с гнева,когато бях по-малка,една приятелка ходи от години и се чувства добре нейния проблем е сходен на твоя,но тя откри щастието в съвсем малки неща,като например: тя обожава цветя и почти всеки ден си купува по едно ей така просто за да си направи кефа.
Може би разковничето е да откриеш наистина ТВОЕТО нещо,твоето хоби и нещото което ти доставя удоволствие и е специално за теб,но знам ли...само ти си знаеш какво се върти в главата ти.