View Full Version : Просто депресия ?
Не знам ,как да го опиша и от къде да започна ... Значи вече не изпитвам чувства . Не ,не съм някакво емо или метълче ,което се прави на тъжно ,за да привлича внимание ,нито слушам тъжна музика . Напротив слушам кпоп ,която е весела музика ,имам приятели ,оценките са ми добри . Не знам ,защо просто не мога да изпитвам чувства ,което е много гадно . Просто в мен няма никой ,ако мога така да се изразя . Преди се радвах на най-малкото нещо а вече над година ми се сливат дните . Нямам желание за нищо . Не се чувствам тъжен или подтиснат ,просто не чувствам. Сякаш душата ми е затворена в кутия и иска да излезе но ,не може . Това започна някъде 2014 лятото ,не е станало нещо фатално в моя живот ,просто започна всичко да става постепенно . Малко ,по малко всичко в мен затихна ,сякаш чувствата ми свършиха . Просто не мога да издържам вече така , ужасно е и не го пожелавам на никого .
П.С. не знам дали има значение ,но да спомена ,че съм момче скоро ставам на 16. Моля ви за съвет различен от психолог .
Добре дошъл в клуба. Нямаме бонбони или безалкохолно, с което да те почерпим. Кво да се прави, скапан клуб е :Д
1. Намери нещо, което да правиш. Лесно ще ти стане мания, просто трябва да го искаш достатъчно. Най-добре да е нещо, което да ти помогне евентуално в бъдеще или да те прави по-добър всеки ден.
2. Suck it up. На света не му пука кво чувстваш. Тъжно, но факт. Трябва да си намериш собствен смисъл.
3. Не се обръщай към субстанции - алкохол, трева, наркотици, цигари. Изключително лошо е. Също така и към храната не се обръщай за утеха - няма да ти я даде. Been there tried that.
4. Дори не си помисляй за самоубийства и прочие. Това е за слабите егоисти. Ако си такъв, давай. Ама аз мисля, че не си, затова без подобни мисли.
5. Хубавото на психолога би било, че можеш да му кажеш всичко без да ти пука, което е сууууупер добро в твоята ситуация, щото съм сигурен, че имаш какво да споделиш, а не искаш.
успех
asdbroasd
05-13-2016, 18:08
И аз бях така, пич. Само че от миналото лято. Започнах да губя интерес в много неща и постоянно да се питам за смисъла на живота-защо всичко трябва да е толкова гадно. Дните минаваха скучно и всяка сутрин се събуждах с мисълта, че имам да правя хиляди неща, и че съм претоварен, и направо ми беше адски дотегнало. Но ето, сега почнах да се пооправям. Важното е да гледаш на живота от добрата страна. Живеем в такъв свят, сив и студен-почти всички вече са така "депресирани". Няма как да го избегнем, част сме от него. Просто винаги мисли позитивно и прави това, което искаш и което ти дава надежда. Успех!