raven_hells
05-13-2016, 21:13
Здравейте, от доста време се чудя дали да пиша тук, но смятам че мога да получа обективни съвети. Ще се опитам да не правя роман :Д
Та всичко започна миналата година. Познавахме се с въпросното момче, но почти не бяхме говорили. Сближихе се покрай едни обстоятелства, които ще пропусна, защото ще стане много дълго. Бяхме си приятели въпреки, че на живо много не говорихме, защото всеки си седи с неговата компания и знаете как е пък и той не е от най-разговорливите. Общо взето разбирам, че по чата му е по-комфортно. Усещах го някак, че сякаш имаше някаква нужда да говорим. Някъде към януари започнах да получавам някакви симпатии. Всичко си вървеше нормално докато един ден не ме помоли за съвет за момиче което харесал. Стана ми много гадно, но му казах чесно какво мисля, направим му услуга, на няколко пъти както сме говорили на саме (което не ставаше често) той просто изведнъж изчезваше и после го виждах, че е при нея. Следваше извинение от негова страна, че ме бил пренебрегнал, а аз все го лъжех, че няма проблем и не го взимам навътре. С това момиче нещата не станаха и сега не си говорят. Нещата обаче и между нас се промениха. Вече пише по-рядко, даже почти само аз го търся. На няколко пъти си казвах край, щом не ме търси и аз няма, но бързо се предавах. Някак си просто не искам да го пусна. Той е човека на който първо бих споделила дори най-малкото хубаво или лошо нещо, просто е така изпитвам нужда. Знам че мога да разчитам на него, а за мен това е нещо изключително важно и значимо. Пиша му опитвам се да развия разговор, в повечето случаи се получава, но се чувствам досадна само аз да го търся, сеедно се натрапвам един вид. Преди месец и нещо бях в кофти период много ми се беше струпало на главата и се случваше да се държа студено с него и сега се притеснявам дали не съм го отблъснала или просто вече не съм му нужна един вид да си говорим. Става ми много гадно, много искам да е като преди, а не виждам аз ли съм проблем или нещо си ваобразявам. Мозъкът ми ще изпуши, анализирам всяко нещо което съм казвала правила, всеки намек, всеки детайл. Мислила съм да му кажа, но ме е страх да не си развалим отношенията и не искам да рискувам.
Поприницип не съм от тихите и свитите понякога съм си доста шумна, а като говоря с него гласа ми почва да спада и става един такъв сеедно не съм аз, при което започвам да се опитвам да го оправя. Имам лошия нявик да избягвам погледа му, когато говорим се налага понеже ще е малко странно да говорим и аз да гледам стената, пода и т.н та се налага да хвърля по някои поглед и ми става още по-неловко. Един път нещо си драсках и той дойде да ми каже нещо и за да не чуят другите се наведе до ухото им и аз буквално изтръпнах цялата не смеех да мръдна, да го погледна и като се наложи да му отговоря беше едно сковано, абе пълна трагедия. Просто като застане по-близо до мен и почвам да не си намирам място и да се чудя какво да хвана да правя, че да не се налага да го гледам. Явно имам някакъв страх да не се издам с поглед ли и аз не знам. Нямам никакво обяснение за действията ми :Д
Моля кажете каква е причината за това отдалечаване или аз си ваобразявам нещо. Просто се чудя сега лятото да не спре да ме търси изобщо. И ако знаете някакъв начин за справяне с неловкото държание много бих се радвала да споделите, защото се чувствам много глупаво и защото той ме познава и знае как се държа принципно нямам идея дали е забелязал нещо. Благодаря предварително.
Та всичко започна миналата година. Познавахме се с въпросното момче, но почти не бяхме говорили. Сближихе се покрай едни обстоятелства, които ще пропусна, защото ще стане много дълго. Бяхме си приятели въпреки, че на живо много не говорихме, защото всеки си седи с неговата компания и знаете как е пък и той не е от най-разговорливите. Общо взето разбирам, че по чата му е по-комфортно. Усещах го някак, че сякаш имаше някаква нужда да говорим. Някъде към януари започнах да получавам някакви симпатии. Всичко си вървеше нормално докато един ден не ме помоли за съвет за момиче което харесал. Стана ми много гадно, но му казах чесно какво мисля, направим му услуга, на няколко пъти както сме говорили на саме (което не ставаше често) той просто изведнъж изчезваше и после го виждах, че е при нея. Следваше извинение от негова страна, че ме бил пренебрегнал, а аз все го лъжех, че няма проблем и не го взимам навътре. С това момиче нещата не станаха и сега не си говорят. Нещата обаче и между нас се промениха. Вече пише по-рядко, даже почти само аз го търся. На няколко пъти си казвах край, щом не ме търси и аз няма, но бързо се предавах. Някак си просто не искам да го пусна. Той е човека на който първо бих споделила дори най-малкото хубаво или лошо нещо, просто е така изпитвам нужда. Знам че мога да разчитам на него, а за мен това е нещо изключително важно и значимо. Пиша му опитвам се да развия разговор, в повечето случаи се получава, но се чувствам досадна само аз да го търся, сеедно се натрапвам един вид. Преди месец и нещо бях в кофти период много ми се беше струпало на главата и се случваше да се държа студено с него и сега се притеснявам дали не съм го отблъснала или просто вече не съм му нужна един вид да си говорим. Става ми много гадно, много искам да е като преди, а не виждам аз ли съм проблем или нещо си ваобразявам. Мозъкът ми ще изпуши, анализирам всяко нещо което съм казвала правила, всеки намек, всеки детайл. Мислила съм да му кажа, но ме е страх да не си развалим отношенията и не искам да рискувам.
Поприницип не съм от тихите и свитите понякога съм си доста шумна, а като говоря с него гласа ми почва да спада и става един такъв сеедно не съм аз, при което започвам да се опитвам да го оправя. Имам лошия нявик да избягвам погледа му, когато говорим се налага понеже ще е малко странно да говорим и аз да гледам стената, пода и т.н та се налага да хвърля по някои поглед и ми става още по-неловко. Един път нещо си драсках и той дойде да ми каже нещо и за да не чуят другите се наведе до ухото им и аз буквално изтръпнах цялата не смеех да мръдна, да го погледна и като се наложи да му отговоря беше едно сковано, абе пълна трагедия. Просто като застане по-близо до мен и почвам да не си намирам място и да се чудя какво да хвана да правя, че да не се налага да го гледам. Явно имам някакъв страх да не се издам с поглед ли и аз не знам. Нямам никакво обяснение за действията ми :Д
Моля кажете каква е причината за това отдалечаване или аз си ваобразявам нещо. Просто се чудя сега лятото да не спре да ме търси изобщо. И ако знаете някакъв начин за справяне с неловкото държание много бих се радвала да споделите, защото се чувствам много глупаво и защото той ме познава и знае как се държа принципно нямам идея дали е забелязал нещо. Благодаря предварително.