Моля , който може да ми помогне с написването на това съчинение , защото не разбирам напълно темата и не мога да го напила . Предварително благодаря !
poorArya.
05-20-2016, 16:50
Ветрената мелница ” от Елин Пелин
“Ветрената
мелница” е от този тип разкази, в които писателят, без да идеализира социалната
действителност, се съсредоточава върху опоетизиране на нравствените добродетели
на българския селянин с непомръкнало чувство за красота, жажда за любов и
радост от живота.
Сюжетният
център на разказа е ветрената мелница. С мелницата по един или друг начин са
свързани всички картини и сцени – сушата, дружбата между дядо Корчан и Дъбака,
народното веселие, ръченицата. Тя говори много за своите строители, за
странностите им, или за тяхната романтична природа, за вечния им оптимизъм.
Разказът
е построен ретроспективно, започвайки с подробно описание на изоставената преди
години от Лазар ветрена мелница.Сюжетното развитие започва с панорамна пейзажна
експозиция. Тук са набелязани и първите бегли щрихи на главния герой – Лазар
Дъбака, споменава се за майсторската му ръка, за шеговития му и мечтателен
характер. За да заинтригува читателя, писателят задържа сюжетното развитие с
втора природна картина – картината на сушата. Но докато в други разкази сушата
е разгледана като природно бедствие,тук е само повод за строителните начинания
на мечтателите – дядо Корчан и Дъбака. Техният разговор за сушата и натъжените
от нея селски сърца е завръзката на разказа. Успоредно с нея писателят ни дава
и портретна характеристика на двамата герои. Подчертаната хубост и ергенството
на Лазар загатват, че разказът няма да се изчерпи само с невинните шеги между
двамата приятели. Защото тук е и хубавата внучка на дядо Корчан –
Христина.Символиката на името й подсказва , че тя ще стане новата вяра на Лазар
– тя ще бъде новият път, истина и живот за него. Името на героя също ни насочва
към библейски смисли – Лазар е изведеният от смъртта и призованият от Исус за
нов живот. Дяволитата и весела Христина знае, че улегналият вече Дъбак се
отнася към нея като към малко дете, като към обичливата внучка на дядо Корчан,
затова търси начин да привлече вниманието му. Кулминационният момент в
развитието на разказа е съсредоточен в две форми на народната култура – облогът
и надиграването. Описанието на ръченицата е възторжена възхвала на народното
танцово изкуство, в което са въплътени жизнерадостният дух и буйният темперамент
на народа. Краят на творбата е очакван, естествен. Въпреки своята самонадеяност
Христина е победена и с чувство на радост и свян се отправя към дома на Дъбака.
Във
“Ветрената мелница” Елин Пелин рисува интересни и горди натури – Христина,
Дъбака, дядо Корчан. Той ни запознава с външния им вид, разказва за миналото
им, оставя ги с делата и думите си сами да доразкрият характерите си. Писателят
използва езикови средства в духа на фолклорната поетика: сравнения от рода на
“подскача като елен”, “като гургулица”; постоянни фолклорни епитети като “лудо
хоро”, “босилкови клепки”, “бяла шийка”.
За пръв път „Ветрената
мелница” е публикуван в сп. „Летописи” (септ. 1902 г.) под
заглавие „Ветърната мелница.Разказ.” , с подпис Елин Пелин и посвещение „ Брату
си Хр. Иванову”. Племенникът на Елин Пелин д-р Ив. Велков разказва, че като
праобраз за Лазар Дъбака е послужил бащата на писателя. Пейзажът и обстановката
в разказа представляват доста точно описание на родното село на писателя-
Байлово.
Това е един от малкото разкази, непомрачени изцяло от злочестината и нещастията
на човешкия живот. Заглавието е точно, конкретно, насочващо. Авторът отбелязва
пространството, в което ще се разкрие жизнеността на българина, способността му
да оцелява, желанието му за красота и хармония в живота. Заглавието е символ на
труда на двамата герои чудаци, мечтатели, пожелали да избавят своите съселяни
от сушата. Те са герои добротворци, съхранили в себе си творческото начало на
българина.
Сушата предопределя трагедията на селото, повода за строителните начинания на
героите решили да надмогнат природното бедствие. Основният конфликт в разказа е
сблъсъка между доброто и злото. Чрез разгърнатото образно сравнение, Елин Пелин
образно пресъздава сушата. Чрез поредицата от пейзажни детайли авторът внушава
силата на природното бедствие носещо глад и немотия.
Като добър психолог Елин Пелин използва психологически паралелизъм ( рисувайки
пейзажа в пълна хармония с човешките преживявания) .
Общото между двамата герои е, че са ветрени мечтатели- образ символ на
човешкото въображение (вятъра), и двамата са трудолюбиви, добротворци, весели,
жизнерадостни.
Свързва ги трудът, сърдечните разговори, майсторските ръце. Елин Пелин прави
паралеен портрет на двамата герои, поставя акцент на това което ги свързва,
наред с това ги идеализира и разграничава. Те искат да надмогнат злото, да
победят природата, свързани са с творческото начало. В основата на тяхната
дружба стои мечтателството, трудолюбието. Авторът поставя акцент върху отделни
детайли, с които прави героите незабравими, те са неповторими оптимисти, цяло
село се присмива на чудатостите им. Това село се разграничава от типичното
селско общество, те са артистични натури.
Чрез двойката герои, Елин Пелин извежда изконните национални добродетели:
трудът за героите носи радост и удовлетворение, и двамата са неизтощими,
самоуверени в благородното им творческо начинание, устойчиви на бедите и
нещастията, те жадуват за спокоен и щастлив, пълноценен и красив.
Появата на облака ражда надежда в селските сърца, настава празник за угрижените
селяци. Чрез обредните песни за дъжд омилостивяват природата, затова цяло село
се стича край ветрената мелница, за да отпразнува радостното събитие. Елин
Пелин разкрива, че въпреки страданията българският селянин е съхранил
способността си да се весели и усета се към красотата ( описанието на народните
обичаи не е самоцелно, то разкрива жизнеността на народа, буйния темперамент и
виталността).
Елин Пелин разкрива детайли от патриархалния бит и култура на българина , за да
утвърди художествено силата на българският дух, жаждата му за пълноценен живот
.
Танцът е кулминацията на разказа, а в символичния си пласт означава победния
екстаз на любовта в живота. Танцът надиграване обединява любов, страст,
изкуство в една живителна, жизнеутвърждаваща стихия, която отбелязва тържество
на доброто. Пред очите на читателя се ражда една истинска любов. Облогът е
равностоен. Убедени в собствените си сили и двамата отстояват правото си на
щастие, дават равностойна цена. Читателят е свидетел на любовта и кулминацията
е облогът. Двамата се държат самоуверено. Елин Пелин разкрива красотата на
танца. Христина излиза от рамките на патриархалната смиреност и успява да
завладее със своята искреност сърцето на ергена. Ветрената мелница е тази,
която събира двама млади.
Елин Пелин разкрива жаждата на българина за пълноценен живот, несломимия му
дух, вярата му в любовта и дружбата, вечните национални ценности съхранени и до
днес. Писателят възхвалява артистичния гений на народа, който дори и пред
страданието и злото намира сили да противостои.
poorArya.
05-20-2016, 17:01
КОСАЧИ
В разказите си Елин
Пелин изобразява изконното в живота на българина- привързаността към земята, труда,
животните и семейството.Вековните народностни начала са свързани с
общочовешкото – поривът на сърцето към красота, към устояване в мъка, към обич
и щастие, към съвършенство и хармония.
„Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие- бедност,
страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да
идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху
трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие,
радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото,
писателят пресъздава минутите на наслада и щастие. Дори и далеч от дома и
семейството си героите не спират да мислят за тях.Това е творба, в която
поезията на човешката душа се слива с естествената поезия и свежест на
природата. Тук именно се сблъскват действителният и приказният свят,които не са
несъвместими. Тяхното несъответствие подчертава реакциите на Стамо, а духовната
им близост – постъпката на Лазо след като вече са чули приказката на Благолажа.Тя
се откроява със сблъсък между вижданията на различните герои за статуса на
словото в човешкия живот – приказката като измислено нещо-ненужно и приказката
като създаващ свят, като даване на възможност на хората да разберат себе си.
Самата приказка разкрива друг свят, носещ по-висока истина – стремлението на
човека да се измъкне от ежедневието, за да разбере, че е човек. Именно
измисленото слово дава възможност да се погледне през друга оптика. За първия
чутата приказка е безполезен блян – знак, че неговият битов реализъм не е
разколебан от приказното слово. Израз на това е дебелашката шега на Стамо към
младоженеца Лазо, оставил заради гурбета своята невяста. Приказката дава
възможност на младежа да премине от света „тук и сега” в приказно-песенния
свят. Романтичният му унес разрешава дилемата между необходимия труд и
любовта.Потъвайки в света на чудесното, той не само се себеоткрива, но и
себедоказва – избягва от косачите,заради невестата си. Духовният тласък за това
решение идва от магическата сила на приказното слово, доказало, че между
реалния и приказния свят има неразделна връзка. Подсказва я и мотивът за
незавършеността на разказа – недоразказаната история на Благолажа намира своето
продължение в битието на Лазо. Възвръщането му към невестата, т.е. към себе
си,към истинската потребност на душата доказва ефекта на Благолажовата “рецепта
за спасение”-срещата с фантазната красота възвисява душата и помага на човека
да опази духовната си самоличност. Лазо се идентифицира с героите и търси други
измерения в живота си благодарение на приказката. Той не успява да заспи,а
продължава да живее и търси благодарността на историята.Неслучайно цялото това
потъване е рязко прекъснато -“Лазо се стресна и стана”;въпросът “Какво правя аз
тук?” кореспондира с твърдението на Благолажа, че приказката дава възможност на
човека да разбере, че е човек ; човешкият живот има и други ценности – освен
тези за хляба, трябва да бъде защитавана и любовта. Лазо преодолява с всички
сили конвенционалното и прави своя избор – тръгва към селото, променен
дотолкова, колкото е направил своя избор. Така дарбата да се спасява чрез света
на чудесното придобива и Лазо – естетическото продължение на Благолажа.
Тези двете от тук- от там ги четох, но са ти идеални за темата. Само трябва да махнеш излишното, което не е по темата и да ги комбинираш в смислово последователен ЛИС. За целта трябва много внимателно да ги прочетеш, надявам се, поне това да не те мързи да направиш. :)