e.a29
05-28-2016, 20:24
Здравейте, тъй като последната ми надежда някой да ми даде съвет какво да правя преди да посетя психолог, е този форум се надявам наистина да ми помогнете.
На 18 съм вече. Откакто се помня съм най-лошата дъщеря на земята, може би защото бях отличничка още от малка, или пък защото правех всичко, което мама и тате ми казваха и дори не можех да си представя да излизам през деня или вечер.
Е, както при всички деца, в един определен момент започва жаждата за глупости. Преди 2 години си хванах приятел, започнах да излизам първо само през деня, а после започнах и вечер, в началото се приемаше нормално, но в един момент когато имах скандал с него и се разплаках (беше пълна глупост както обикновено), нашите решиха, че е най-лошия човек на света и ми мисли само злото. Е, не беше лъжа, че нищо хубаво не ми стори, но проблема се върти около нашите. Винаги са искали да съм перфектна, да правя каквото ми кажат, да сбъдвам мечтите им за мен и да правя всичко по техните правила и въпреки че го правех, до ден днешен аз съм най-лошото дете и съм ги съсипала. Главния проблем е майка ми. Забранява ми да излизам, когато съм навън ми звъни или пише през 5 минути и общо взето нямам лично пространство. Лошото е, че се научих да ги лъжа за да ми позволяват и колкото и да ми е гадно това още работи, но не чак толкова. Имам сериозен приятел от почти година и е много свястно, трудолюбиво, умно и самостоятелно момче. Уви, нашите не са на това мнение и то без основание. С него щастието беше пълно докато майка ми не реши, че трябва да се меси в отношенията ми и да ми проваля плановете. Няма ден, в който аз да съм спокойна докато съм навън, ако стане тъмно и ме няма вкъщи започват луди скандали по телефона да се прибирам, жива или умряла аз трябва да съм в нас и това е закон! Приятеля ми търпи обидите й, семейството му също, без да са й направили нищо. С неговите родители се разбирам по-добре отколкото с моите... И с всички родители на мои приятели е така. И на всеки родител, на когото съм разказала ситуацията с майка ми е ахвал и ме съветва да говоря с нея. Е, говоря, опитвам, но никога не е нормално, винаги разговора е придружен със заплахи, обиди, заповеди, крещене... Не издържам. Всеки ден те ме сриват. Никога не ми е казано "Браво, гордея се с теб". Държат се ужасно. Майка ми казва "Аз ти давам всичко, пари, дрехи, чанти, обувки, а ти се държиш с мен като с боклук и си най-неблагодарната и жалката на света". Това го чувам всеки ден около 10 пъти. А аз нищо лошо не правя, да лъжа ги, но въпреки това аз не правя нищо лошо, просто не казвам точно къде съм и с кой. Лошото е, че нашите гледат материално на всичко. Аз съм се научила и с малко и с много и с нищо. Оставяли са ме без пари по цяла седмица и въпреки това аз се справях, ходех на училище, изкарвах поредната отлична оценка, прибирах се и търпях обиди. Както обикновено. Сега искам да работя лятото с приятеля ми на морето. Нормално е, нали? Не и за тях. Как съм можела да искам да се занимавам с толкова мизерна работа, майка ми можела да ми осигури много по-елитна и високоплатена работа. Проста продавачка ли ще ставам. Чакай малко, аз искам просто лятото да си изкарам мои пари, защото иначе постоянно ми се натяква, че докато тя ме издържа аз съм длъжна да й се ПОДЧИНЯВАМ. Щяла да съсипе приятеля ми и семейството ми, не можели да й вземат детето без нейно съгласие. Хем им тежа, хем няма да работя. Не разбирам.. Напоследък стана много сложно и майка ми реши да се изнесе от вкъщи и да не контактува с мен. По никакъв начин. И точно тогава баща ми се включи в родителската дейност, която попринцип не практикува и когато закъснях с 30 минути ми посегна и ми взе телефона и ми наговори куп глупости и обиди. Каза ми прав ти път, но ако гаджето ри не ти осигури живота, който ние можем ще ви убия и двамата. Защо трябва да си мислят, че аз съм тръгнала да се женя, примерно? Единствената ми упора в момента е приятеля ми, който е напът да се откаже и го разбирам. Никой не би търпял обиди и ругатни една година... И все пак продължава да е до мен и да търпи плача ми всяка вечер. Кажете ми как да постъпя, какво да направя. Не искам да избирам между родител и приятел, защото и двете страни ги обичам много, но по различни начини. Той една година е до мен и ме подкрепя във всичко, а нашите обиждат и мен и него... Помогнете ми, моля ви...
На 18 съм вече. Откакто се помня съм най-лошата дъщеря на земята, може би защото бях отличничка още от малка, или пък защото правех всичко, което мама и тате ми казваха и дори не можех да си представя да излизам през деня или вечер.
Е, както при всички деца, в един определен момент започва жаждата за глупости. Преди 2 години си хванах приятел, започнах да излизам първо само през деня, а после започнах и вечер, в началото се приемаше нормално, но в един момент когато имах скандал с него и се разплаках (беше пълна глупост както обикновено), нашите решиха, че е най-лошия човек на света и ми мисли само злото. Е, не беше лъжа, че нищо хубаво не ми стори, но проблема се върти около нашите. Винаги са искали да съм перфектна, да правя каквото ми кажат, да сбъдвам мечтите им за мен и да правя всичко по техните правила и въпреки че го правех, до ден днешен аз съм най-лошото дете и съм ги съсипала. Главния проблем е майка ми. Забранява ми да излизам, когато съм навън ми звъни или пише през 5 минути и общо взето нямам лично пространство. Лошото е, че се научих да ги лъжа за да ми позволяват и колкото и да ми е гадно това още работи, но не чак толкова. Имам сериозен приятел от почти година и е много свястно, трудолюбиво, умно и самостоятелно момче. Уви, нашите не са на това мнение и то без основание. С него щастието беше пълно докато майка ми не реши, че трябва да се меси в отношенията ми и да ми проваля плановете. Няма ден, в който аз да съм спокойна докато съм навън, ако стане тъмно и ме няма вкъщи започват луди скандали по телефона да се прибирам, жива или умряла аз трябва да съм в нас и това е закон! Приятеля ми търпи обидите й, семейството му също, без да са й направили нищо. С неговите родители се разбирам по-добре отколкото с моите... И с всички родители на мои приятели е така. И на всеки родител, на когото съм разказала ситуацията с майка ми е ахвал и ме съветва да говоря с нея. Е, говоря, опитвам, но никога не е нормално, винаги разговора е придружен със заплахи, обиди, заповеди, крещене... Не издържам. Всеки ден те ме сриват. Никога не ми е казано "Браво, гордея се с теб". Държат се ужасно. Майка ми казва "Аз ти давам всичко, пари, дрехи, чанти, обувки, а ти се държиш с мен като с боклук и си най-неблагодарната и жалката на света". Това го чувам всеки ден около 10 пъти. А аз нищо лошо не правя, да лъжа ги, но въпреки това аз не правя нищо лошо, просто не казвам точно къде съм и с кой. Лошото е, че нашите гледат материално на всичко. Аз съм се научила и с малко и с много и с нищо. Оставяли са ме без пари по цяла седмица и въпреки това аз се справях, ходех на училище, изкарвах поредната отлична оценка, прибирах се и търпях обиди. Както обикновено. Сега искам да работя лятото с приятеля ми на морето. Нормално е, нали? Не и за тях. Как съм можела да искам да се занимавам с толкова мизерна работа, майка ми можела да ми осигури много по-елитна и високоплатена работа. Проста продавачка ли ще ставам. Чакай малко, аз искам просто лятото да си изкарам мои пари, защото иначе постоянно ми се натяква, че докато тя ме издържа аз съм длъжна да й се ПОДЧИНЯВАМ. Щяла да съсипе приятеля ми и семейството ми, не можели да й вземат детето без нейно съгласие. Хем им тежа, хем няма да работя. Не разбирам.. Напоследък стана много сложно и майка ми реши да се изнесе от вкъщи и да не контактува с мен. По никакъв начин. И точно тогава баща ми се включи в родителската дейност, която попринцип не практикува и когато закъснях с 30 минути ми посегна и ми взе телефона и ми наговори куп глупости и обиди. Каза ми прав ти път, но ако гаджето ри не ти осигури живота, който ние можем ще ви убия и двамата. Защо трябва да си мислят, че аз съм тръгнала да се женя, примерно? Единствената ми упора в момента е приятеля ми, който е напът да се откаже и го разбирам. Никой не би търпял обиди и ругатни една година... И все пак продължава да е до мен и да търпи плача ми всяка вечер. Кажете ми как да постъпя, какво да направя. Не искам да избирам между родител и приятел, защото и двете страни ги обичам много, но по различни начини. Той една година е до мен и ме подкрепя във всичко, а нашите обиждат и мен и него... Помогнете ми, моля ви...